Млади българи са бъдещето на Бавария. Малка община в Долна Бавария привлича стажанти от България, като се надява те да останат да живеят там. Дали идеята ще зарази цяла Германия?
В края на юли Ян, Станимир и още 14 младежи от България отиват в Дегендорф, Долна Бавария, за да правят специализация. Причината: в малкото градче няма достатъчно млади специалисти. За обявените 700 места за стажанти са кандидатствали едва 300 младежи. Само толкова са завършилите училище там през тази година. Българите, които ще се обучават в Долна Бавария, са от Бургас. Дошли от големия пристанищен град, сега те живеят в баварските гори в градовете Дегендорф и Реген. Или в още по-малки населени места. Вместо море, там има планина. А вместо български, се говорски баварски.
Блицкурс в името на интеграцията
Някои от българските младежи са учили немски, други имат само основни познания по езика. Когато става дума за стаж в сферата на услугите, баварските фирми държат на добър немски език. Строителните фирми от своя страна държат повече на сръчността на работниците.
„Българските стажанти са силно мотивирани и много целеустремени“, споделя Ирене Ланг, която преподава немски език на осем младежи от България. Двуседмичният курс може да даде само основни познания по езика. Всичко трябва да стане много бързо, защото фирмите чакат младите попълнения. След четири седмици започва обучението. „Става дума по-скоро за блицкурс“, уточнява учителката по немски.
Това, което прави Дегендорф, е експеримент за цяла Германия. В случая не става въпрос само за работата, която трябва да вършат българите. По-важното е друго: че те няма да са гастарбайтери. Германия не иска да повтаря грешките от миналото. Чужденците трябва да бъдат интегрирани. И то не на хартия, а в реалния живот. А това не е никак лесно.
Бавария – нов дом за българите?
Един от обучаващите се е Георги Димитрев, който учи за готвач. Шефът му Роберт Лалингер споделя, че е извадил късмет с 18-годишния българин. Понеже става дума за работа в кухнята на конферентния център в Реген, ангажиментите са най-вече вечер и през уикендите. А германските младежи не желаят да се захващат с тази работа. Георги Димитрев говори и разбира добре немски. Чувства се добре в Бавария. „Не изпитвам носталгия по дома. Достатъчно съм голям“, споделя той. „Условията в Германия са много по-добри от тези в България. Мога да си представя да остана да живея тук.“
Младежите да се чувстват като у дома си – това е и целта на областния управител на Дегендорф Кристиян Бернрайтер. Именно негова е идеята за стажанти от България. Хрумнала му преди две години, след като посетил гимназията по туризъм в Бургас. Прави му впечатление колко много ученици там учат немски език. И решава да се възползва от този ценен ресурс. Още повече, че в неговия регион нещата не изглеждата никак добре. Според сметките на Бернрайтер, до 2025 година броят на завършващите училище в региона ще спадне с 30%, а през следващите години в пенсия ще излязат около 5000 души.
Щом германците се дърпат…
Българите се обучават за готвачи, хлебари, зидари и работници в хотелския бранш – все професии, които германците недолюбват. След като проверка на Агенцията по труда установява, че за местата няма германски кандидати, се дава път на българите.
„Целта ни трябва да е те да останат“, казва Кристиян Бернрайтер. „Не искам евтини работници. Те трябва да получават нормално заплащане и добро отношение“, категоричен е областният управител. В Дегендорф са си поставили висока цел. Искат да докажат, че от миграцията могат да спечелят и двете страни. А за да бъде постигнато това, българите трябва да бъдат такива стажанти, каквито желае всяка германска фирма – старателни и амбициозни.
Източник: Фрог нюз/Дойче Веле
WIR KOMMEN WIEDER …….. !!!
\"земя, намираща се някъде в Азия, източно от Дамаск и западно от Индия. Очевидно тук става дума за Балхара.\"
Не – не става дума за Балхара, а за онази България, която е просъществувала до 1515 г, когато под ударите на турците пада последната българска крепост.
(
виж:
\"Българите в Мала Азия от древността до наши дни\" – Катерина Венедикова
Българщината в Мала Азия\" – Петър Коледаров, 1940 г.
Необикновената история на малоазийските българи\" – Димитър Шишманов
)
Обикновено се смята че на Констанския събор са присъствали хора от Търновското и Видинското царство (разгромени до 1393-1396)
Johannes Turmair\’s – genannt Aventinus, \"Bayerische chronik\"
<a href=\"http://daten.digitale-sammlungen.de/~db/0001/bsb00016721/images/index.html?id=00016721&fip=yztswqrsxsxdsydwsdaseayaqrsqrs&no=2&seite=3\" title=\"Aventinus, Bayerische chronik\">
„До много късни времена кралете на Бавария са запазили своята българска династическа приемственост.
Според хрониката на Констанцкия събор, заседавал от 1414 до 1418 г. в гр. Констанц в германската област Баден-Вюртемберг, там е управлявал владетел, носещ титлата Keiser von Bulgarien (Цар на българите) и Rex Caldeorum (Цар на халдеите).
В хрониката се пояснява: „Българският цар, който трябва да има за пълномощие и един представител на Ордата, и владее също царството на халдеите.“
По нататък се уточнява, че българия е „земя, намираща се някъде в Азия, източно от Дамаск и западно от Индия.“(КБ) Очевидно тук става дума за Балхара.
В хрониката е изрисуван герб с три лъва, разположени един над друг. Същият герб е известен и от Второто Българско царство. Той и днес е в сила в германската провинция Баден-Вюртенберг, а също и в Англия, където пък е взаимствуван от Уелс. Знамето на нашите кимерийски прадеди.
Хрониката на Констанцкия събор свидетелствува, че когато Дунавска България е била под османско владичество, в Южна Германия е управлявал владетел, носещ титлата Цар на българите.
Това показва, че Българското Царство никога не е прекъсвало съществуването си – то и днес е живо в сърцата ни!“
(Из „Иван Митев
НИЕ, БОЛГ-АРИИТЕ“)
http://www.ateney.ru/bol/bg003.htm
…КАКТО И НЕЙНОТО АНТИЧНО МИНАЛО
Общ произход на баварците и българите
Карл Фритцлер
превод от немски език Ради Панайотов
Цитат:
„Според изчислението на Авентин още през 225 г. пр. Хр. е станало така, че една част от българския народ, принадлежаща към баварското племе, се е отделила от него и потеглила от там. Цар Тесел (Thessel) и неговият племенник Балгер извели “доста народ“ (с име българи (Bulgarn), както казват немските баварски хроники)…“
Общ произход на баварците и българите
проф. Карл Фритцлер, Франкфурт
GEMEINSAME ABSTAMMUNG DER BAYERN UND BULGAREN
Von Professor Fritzler, Frankfurt
(превод от немски език Ради Панайотов, гр. Шумен)
Бележка на преводача: Настоящата статия е извадка от книгата на проф. Карл Фритцлер „DieHerkunftderdeutschenVolkstämme“ (“Произходът на германските племена”), 1923 г.
…
Ето потвърждение от известен наш учен-езиковед:
Из:
„Бавария и България“
Проф. д-р Моско Москов, Софийски университет
„…Jози въпрос е поставен от проф. Фритцлер от Франкфурт в неговата статия „Общият произход на бавари и българи“ (Gemeisame Abstammung der Bayrn und Bulgeren). В тези статия са приведени доказателства от лингвистичен, исторически и културно-етнографски характер.
Баварският историограф Авентинус от XVI в. (Joannes Aventinus – 1477-1534) е бил придворен историк. По негови думи той с години е обикалял цяла Бавария. Посещавал е църковни и манастирски книгохранилища, събирал е материали (ръкописи, хроники, писма, родови книги, напеви, песни и др.), прочел е средновековни истории на различни езици. Събраните данни и материали е преработил в две книги: Баварска хроника и Германска хроника (Annalium Baiorum – 1580 – намира се в Universiteits Bibliotheek van Amsterdam).
Проф. Фритцлер е привел от Баварската хроника редица данни по разглеждания от него въпрос за българския произход на баварите.
Фритцлер прави и паралели между обичаи на старите бавари и българи, които показват сходство и съвпадение. Привежда и сведения на хронисти за протобулгарите, които сравнява с данни за баварите.
Ето някои общи черти и характеристики между булгари и бавари: военнолюбието, смелостта, въоръжението, коневъдството (сравни конния пазар в Мюнхен, запазен до миналия век), култа към коня, змията, вълка и кучето.
Установени са и общи обичаи от езическо време у бавари и булгари – например обичаят „пеперуда“. Стар обичай е и изгарянето на покойниците. Има много съвпадения в държавното и правното устройство на двата народа – лъвът като символ и др.
Проф Фритцлер е направил опит да обясни как от началната изходна форма булгар чрез съответния фонетичен развой се е получила формата бавар. Ето част от развоя:
1. булгар> боугар> баугар (втората форма е запазена и до сега);
2. баугар>баугуар>баугуавар>багувар>бавар; 3. баугувар>байгар>байар>байер.
Някои от междинните форми са запазени чрез името на баварския цар Балгер, на героя Байгер, на сина на цар Алман Бойгер.
От наша страна сме направили опит за подобно опростено обяснение въз основа на фонетични закони. Смятаме, че развитието от булгар към бавар е станало в самия стар баварски език, който по начало следва да бъде еднакъв с протобулгарския.“
…
ИЗВОД
Проф. Москов потвърждава, че изследването на Карл Фритцлер е дословен преразказ на „Баварска хроника“ на Авентин.
Наистина не открих текста на „Баварски хроники“, но сведенията, че Авентин извежда произхода на народа си от българите се среща и в множество други публикации.
Иначе – текстовете на Авентин са запазени – и досега никой не е опровергал тези неща.
Очевидно твърдението, че баварците са българи, действително е на Авентин.
Ради Панайотов, гр. Шумен