.
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на чуждо владичество, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на потисничеството вяра в собствените сили на народа, по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.
Денят на народните будители възниква в трудното време на разрухата, настъпила след края на Първата световна война. Рухнал е възрожденският идеал. Мнозина усещат заплахата от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент те се обръщат към опита на най-светлите ни предци. Вглеждат се в знаковите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време, с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на род и родина.
Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители, не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Затова Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на Цаство България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на българските народни будители. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1-ви ноември – по държавния календар, по църковния, Юлиански календар, е бил на 19 октомври – Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.)
За първи път празникът е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са светлите имена на Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови, д-р Петър Берон, Иван Богоров, Константин Фотинов, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов и още стотици радетели за народна свяст, самочувствие и самосъзнание.
От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява неговата традиция. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, един от основателите и председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.
1-ви ноември е и Ден на българската наука – от 1991 г. Съюзът на учените в България чества Деня на народните будители и като свой празник. С решение на Съюза на българските журналисти денят на българската журналистика също се отбелязва днес.
Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители – учители, артисти, писатели, художници, учени, музиканти, други творци и будни граждани. Както и към българските учители зад граница, преподаващи в българските неделни училища по света. Всяка едно време е имало и ще има своите будители, съхраняващи и продълщаващи духа на просвещението, националното самоосъзнаване, култура и памет.
Честит празник!
.