В БНУ „ДЖОН АТАНАСОВ“ – ЧИКАГО СЕ ИЗУЧАВА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В СЕВЕРНА АМЕРИКА, ПАРАЛЕЛНО С ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
.
Провокирани от идеите на програмата на Министерството на образованието „Неразказните истории на българите“, учители и ученици от българското неделно училище „Джон Атанасов“ в Чикаго изследват причините за отделните етапи на емигриране на българите в САЩ и Канада още от ХIХ век, като търсят причинно-следствените връзки в историческите процеси в България от онези времена до наши дни.
.
Това проучване е продължение на една отдавнашна идея от 2008 г. – в БНУ „Джон Атанасов“ периодично да се провеждат ученически изследвания на историята на българската емиграция в САЩ. Още тогава, по инициатива на основателя на училището Боянка Иванова, учители, ученици и родители обединяват доброволните си усилия и възрожденски ентусиазъм в откриване на документи, фотоси, печатни издания и факти, свързани с живота и дейността на българските емигранти в Северна Америка от средата на XIX век. Осъществяват се много срещи с по-отдавнашни политически имигранти в Чикаго – Димитър Тикатов, Илия Консулов, Христо Иванов, Васил Андонов, Александър Дърводелски и др. Тази дейност е популяризирана на два форума на българските училища в САЩ и Канада (през 2011 г. и 2016 г.), както и в Chicago Метро History Society Museum, по време на събитие през 2008 г., посветено на културното и етносно многообразие в американския град.
.
Основни моменти от процеса на ученическата изследователска дейност са отразени през 2010 г. във видео материала „Гурбетчийство или емигрантство, орисия или съдба на българина“, отличен с трета награда на Третия филмов фестивал за културно наследство на фондация „Стефан Детев“ през 2010 г. в София.
.
.
Дипломата е връчена и подписана от Вежди Рашидов, тогавашен министър на културата.
.
.
Издирвателската си дейност учениците и преподавателите проведоха и в богатите библиотека и архив на Института за изучаване на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ в гр. Гоце Делчев. Там те се запознаха с огромната по своя обем и значимост събирателска дейност на д-р Иван Гаджев, който през целия си живот е съхранявал всяко парченце от историята на българската общност в САЩ и Канада. Днес д-р Гаджев не е между живите, но неговият син Тодор Гаджев продължава усилията на родолюбивата си фамилия за опазване на българската памет.
.
В института се пазят над 1 милион документа; само за църковния живот на българската емиграция те са 50 хиляди. Пазят се документи и материали за почти всички издавани вестници, списания и бюлетини от различни емигрантски организации и групи в Северна и Южна Америка, Европа и Австралия, както и пълни и непълни течения от голяма част от самите вестници и списания. Богатият фонд от 60 тона архивни материали, фото- и аудио архив, телевизионни предавания за института, подробна информация за дейността му, списък на дарителите, архиви на старите емигранти, разговори с тях с пожелания към българската нация, критики към комунистите по Македонския въпрос, са неизчерпаем извор и за събитията в България.
.
.
Богата е колекцията от документи и за изтъкнати дейци на българската емиграция. Съхранени са уникалните Албуми-алманаси на в. „Народен глас“ още от 1918 г., както и подвързаните течения на някои вестници и списания, издавани в Америка. Особено ценни са и първите издания на английско-български речници от 1913 г., първите български буквари и читанки, използвани в неделните училища в Северна Америка.
.
Тази година в навечерието на Деня на народните будители в българско училище „Джон Атанасов“ – Чикаго се проведе пореден открит урок по „История на българската емиграция в Северна Америка – началото на ХХ век“.
.
.
В Културен център „Магура“ в Арлигтън хайтс се събраха ученици, родители, гости, които проследиха чрез интерактивна презентация периодите, процесите и условията при формиране на общностния живот на първите български заселници на американския континент.
.
.
Преподавателят по история и география на България – Евелина Раднева, чрез видео връзка показа кои са първите личности, какви трудности са преодолявали, какви постижения са имали. Основната нишка в този разказ са родолюбието и националното самосъзнание като крепител и стимул за личностния успех и просперитет.
.
.
Всички бяха впечатлени от това как с общи усилия в една непозната страна, българите създават своите първи дружества, църковни общности, училища, вестници, кооперации, бизнес начинания. И никога не са забравяли българските национални ценности, своя език и вяра, своите корени.
От бащата на българската емиграция – Илия Йовчев, през „докторите на народа“, до делата в името на вярата на йеромонах Теофилакт и достойните съдби на хиляди обикновени българи, всички усетиха колко сила е имало, има и днес, в нашите български общности зад океана.
.
.
Особено вълнуващ бе разказът за живота на един обикновен имигрант, снимките на когото „проговориха и оживяха“. С помощта на няколко инструмента на изкуствен интелект ученичката от 6 клас Мелинда Кирилова, със съдействието на г-жа Евелина Раднева, представи видеоразказ за съдбата на един българин, прекосил океана през 1903 г.
.
.
Георги Величков и Кристиан Иванов от 6 клас споделиха своите анализи на рекламите от Алманаха на в. „Народен глас“ от 1920 г.
Натали Ставрева от 7 клас разказа за българското училище в Стилтън, създадено през 1920 г., и за първите взаимоспомагателни дружества.
Теодора Петрова от 6 клас, анализира журналистическата структура на юбилейния Алманах на в. „Народен глас“ 1907-1933 г.
Теодора Величкова от 10 клас сравни българските училища от началото на ХХ век и днешните. Българският дух е съхранен през годините, езикът и вярата ни, традициите и празниците ни и днес са устоите на българската общност в Северна Америка.
.
.
В чест на празника по-малките ученици бяха подготвили изложба с детски рисунки – „България в мечтите ми“, под вещото ръководство на художничката Кина Бъговска и класните им ръководители – Христина Гоцева и Ани Алексиева.
.
.
Присъстващите гости, в това число и сегашният български генерален консул в Чикаго Светослав Станков, имаха възможност да разгледат фотоизложба с моменти от историята на българската емиграция в САЩ от ХХ век.
.
.
Както и архивни печатни издания на и алманаси на в. „Народен глас“ от 1903 г. до 1933 г.; на в. „Борба“; в. „Земеделско знаме“; стари учебници по вероучение и др., дарени на училището от старите политически емигранти в Чикаго – Христо Иванов, Илия Консулов, Димитър Тикатов, Васил Антонов, които вече не са между живите.
.
.
Този урок бе един от поредицата уроци, които се провеждат по идея на българско училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, паралелно с две партньорски училища в България – ПМГ „Яне Сандански“ в гр. Гоце Делчев, СОУ „Паисий Хилендарски“ в гр. Пловдив, и с Българското неделно училище „Зора“ в гр. Ричмънд и неговия филиал в гр. Вирджиния Бийч, щата Вирджиния.
.
.
По време на тези уроци учениците се обучават в анализиране на историческите процеси, в откриване на паралелите, които могат да се направят в различните етапи на развитие на българската емиграция в САЩ в миналото и настоящето.
.
Съпоставят се портретите и биографиите на изявени личности в различни области на науката, изкуството, икономиката в миналото и настоящето. Проследяват се тенденциите в развитието на българските емигрантски общности в Северна Америка преди и сега – самоорганизирането им в обществени, културно-просветни и образователни, религиозни дружества и организации. Подчертава се ролята на Българската православна църква в съхранението на християнската вяра, на българските корени, език и национални ценности.
.
.
Основната идея, открита в цялостното проучване, е неотменната връзка преди и сега на българския емигрант в САЩ с Родината, постоянното поддържане на националното самочувствие и чувството му за принадлежност към българския народ, приносът му за съхраняване на българското културното наследство, православна вяра и разпространението на националните традиции и духовност.
.
.
В деня след урока по история група ученици от класа на преподавателя по литература Силвия Кънчева посетиха библиотеката на Chicago University, в която се съхраняват над 11 000 тома българска литература.
.
Кина Бъговска организира среща на ученици от БНУ „Джон Атанасов“ с Меган Браундорф (Megan Browndorf), директор по комуникациите в библиотеката на Chicago University. Г-жа Браундорф разказа на учениците за интереса на студенти, преподаватели и представители на различни общности към пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и Назад“.
.
Представени бяха стари издания на пътеписа и негов превод на английски език. Децата отдадоха почит към паметта на Щастливеца, чийто бюст-паметник е поставен в една от читалните на университета.
.
Кина Бъговска ги запозна и с историята на поставянето на бюста на Щастливеца в университета. През 2013 г. г-жа Бъговска, съосновател на Българо-американския център за културно наследство, написва статията „Щастливецът в Чикаго, 120 години по-късно“, по случай честването на 120 години от Световното Чикагско изложение през 1893 г. В статията се описва историята на поставянето на бюст-паметника на Алеко Константинов в Chicago University.
.
Сега в библиотеката на университета е уреден специален кът, посветен на Алеко и 120 години от световното изложение, за да знаят студентите, че той е български и световен писател, единствен описал Чикаго през забележителната 1893 г. В стъклена витрина се съхраняват като скъпи реликви издания на български и на английски език на „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо”. Има и снимки за живота на Алеко Константинов.
.
.
Крайният съвместен продукт от няколкогодишната изследователска дейност по история на българската емиграция в САЩ на БНУ „Джон Атанасов“ в Чикаго и БНУ „Зора“ в Ричмънд, Вирджиния, ще бъде представен през м. май 2025 г. И двете училища са членове на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Техните дългогодишни ръководители – Боянка Иванова (съосновател на АБУЧ) и Ирина Кушлева са членове и на Управителния съвет на АБУЧ.
.
.
С тази си идея те поставят едно ново предизвикателство сред българските неделни училища в чужбина – историята на българската емиграция в отделните страни да се изучава паралелно с историята на България. Инициативата среща искрена подкрепа сред членове на УС и на АБУЧ. И това е съвсем разбираемо, защото българската ни история се е писала, пише се и днес, едновременно от всички българи заедно – и от сънародниците ни по различни краища на света, и от народа ни в България. А тя, самата ни изстрадана българска история, пази редица доказателства за това. Трябва да помогнем децата ни да ги открият, за да помнят, да знаят и да се гордеят с българското.
.
.
Снимки: Радослав Ставрев и Николай Томов
.
