Пазител на вечност

.

Стихове от Йордан Атанасов

.

АФИШ

На Атанас Далчев

Разнасям афишите – чужди послания,
а своите нося навити в душата.
Затуй са невидими моите рани.

Аз всеки ден Божи пътувам със вятъра.
Лепило и четка – до крайната улица.
Край гъби рекламни, кина и театри.

Край хора работни, цветя и улуци.
Ще нося покани, додето ме има.
Додето със синя небесна каруца

дъждът ме настигне внезапно и мине
през мене. Подобно афиш ще се смъкна
от стълба на времето. И ще замина.

РЕКА

На сал, по средата си, в талвега.
Съзерцаваш, което тече и се движи –
вятър в косата, в ушите, в тръстиките.
Конче с крилца ще премине –
съвършен хеликоптер, въздуха стриже.
С нови подмоли и завои – реката е.
И рибката златна в ръката ти – друга,
макар да подскача, играе,
тя не пита за твойте желания…

Замръкваш
и виждаш небесния син похлупак
със реката на Млечния път –
там някаква мелница
върти галактичните камъни.
Ще сънуваш безкрайно как
Салът на времето
бавно те носи
по Талвега жив на Вселената.

ПАЗИТЕЛ НА ВЕЧНОСТ

Копая тревата, говоря на мама…
Отдолу е, само два метра делят ни.
Копая и скубя със зъби
безсмъртния троскот на Мизия –
пазител на вечност.

Говоря, над гроба зелен коленичил,
и зная, че мама ме чува –
потрепват листата чемширени …
Разбирам заръките мъдри с кръвта си
и с гените нейни – във мен.
Под нейната снимка
издялах в гранита и моята дата.
А другата дата – ще сложи синът ми…

Копая тревата, говоря със мама –
два метра делят ни.
Копая безсмъртния български троскот –
пазител на кости…
И вечност.

БРАУНШВАЙГ

От малък приказки запомних и истории:
херцози, готика, жени неуморни
и, естествено, руси – с бузи червени.
Очите им сини били, душите – неверни…
Мит от войната или спомен – нетраен,
но със очите си видял е брат ми
разрухата, войната и края й;
пленените германци, от страх замаяни;
освободителите – горди и наперени
дарявали на дамите
първичното – любов… и консерви,
а после – шоколад или цигари „Камел“.

…Тук хвърлял семето си Градинарят,
баща ми, гастарбайтер български.
Тук съм проплакал аз с глас варварски.
А мама, сепната, повтаряла дълго:
Йордан го напишете в кръщелното…
Градчето, спретнато днес по германски,
работи здраво, без да се цeпи и мръщи.
Няма залитания и идеи мегаломански.
И само в събота семействата литват
на въздух крайградски – с пастите и бирата…
И пеят те с децата – почти ювелирно,
любовни песни – с маршови ритми…

НЯКОГА

Някога – смел и наивен,
комсомолките гледах
право в очите
(други момичета нямаше).
Възпявах… избирах.
И лъжех красиво…
Но любех по няколко…

Мечтаех да съм космонавт,
спортист или пък защитник
на бедните – в Африка…
Бях пумпал
в ръцете на някой невидим играч.
Или пластелин в работилницата
на Бога.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Йордан Атанасов е роден през 1943 г. в Брауншвайг, Германия. Завършил е икономика и журналистика. Председател е на НЧ „Даскал Петър Иванов – 1988” – Стара Загора, гл. редактор на в. „Литературен глас”, редактор в сп. „Птици в нощта“. Автор на 18 поетични книги. Първата му книга „Токов удар“ излиза през 1988 г. Автор е и на романа „Хамовото семе” (в две издания – 2011 и 2017) и на сборника „Пясъчни видения“ (2014 г.). Съставител и издател на три поетични антологии за Стара Загора и една за с. Драганово, Великотърновско. Последните му книги „Необясним захлас“ (2018), „Срички за врабец“ (2019), „Пазител на вечност“ (2021) и „Машина“ (2023) излизат с подкрепата на Министерство на културата. Носител е на литературната награда „Николай Лилиев“ на Община Стара Загора; плакет и грамота от областния управител; грамота и плакет на Съюза на българските писатели; награди от национални литературни конкурси. Член на СБП и СБЖ. Превеждан е на френски, немски, гръцки, руски, унгарски и испански езици.

.