Предложение от проф. Пеев до патриарх Даниил

.

Публикуваме по-долу предложение от проф. Илия Пеев* до българския патриарх Даниил. Предложението е било изпратено до кабинета на партриарха на 14 ноември. Проф. Пеев е един от мнозината, които смятат, че Вангелия Гущерова – баба Ванга, е един извисен дух и че е водила живот, посветен в служба на хората и на вярата. Знаем, че баба Ванга се ползва с уважение от мнозинството българи. Не знам как партиарх Даниил ще отвърне на това предложение, понеже Българската православна църква има друго отношение към нея.

Но Вангелия/Ванга бе във всеки случай един феномен, чийто живот изглежда предопределен не от самата нея, и тя не за себе си живееше, и не беше сякаш от мира сего, както се казва. И това, че по време на нейния живот в България са се сменили три политически режима, че при нея са идвали и мнозина големци, хора с влияние и властови позиции от времето на Царство България, на т.нар. Народна република България и на Република България, нямаше сякаш значение за нея. Тя си е оставала една и съща. Те всички са ставали малки пред неизвестното и неведомото, което не бе неизвестно за нея. И тя бе неподвластна на никакви материални или светски изкушения. Затова Вангелия (чието име, впрочем, идва от старогръцки, от евангелие – εὐαγγέλιον – „блага вест“), няма как да бъде приравнена към всякакви други гледачи, магове и обикновени мошеници, опитващи се да печелят на гърба на човешката мъка и страх.

Въпреки това отношението на Църквата към тази пророчица е по-скоро негативно.  Защото тя можеше да общува с душите на починалите, защото вътрешният й взор е бил отворен и за светлите, и тъмните сили. За всичко неизвестно и неведомо за всички бедни или богати, имащи положение в обществото или не, власт, пари, сан, титли или не, останали хора. И нейният кръст на един човек все пак, живял на тази земя, никак не е бил лек. Освен това тя не е вече сред нас и не може да се защити от поредните опити, каквито има и днес, да бъде изкарана слуга на тъмните сили. Защото Църквата не гледа с добро око разбира се на всякакви врачки, гадатели и пр. И е лесно да се опитва да се бори с тях като причисли феномена Ванга към тях.

Разбира се може да споменем и за иконите, нарисувани от проф. Светлин Русев, също вече покойник. Един известен, талантлив художник, който обаче не беше иконописец и иконите в храма „Св. Петка“ на Рупите не са нарисувани според църковния канон.

Това обаче е само един малък щрих на фона на големия въпрос за Вангелия пророчицата, която виждаше отвъд нашите човешки сетива и мерки. И, докато беше жива, не само властници, но свещеници и владици на Православната ни църква се страхуваха да спорят с нея. С тази жена, живееща иначе толкова скромно и говореща на простонароден език. Нека помним това, както и трудния живот на Ванга, която е лягала и ставала с мъките на хиляди хора, идващи при нея всеки ден в продължение на десетилетия. И да не се опитваме да вкарваме феномена в каквито и да било мерки, които не го побират.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

Ванга да бъде призната за Светица

Предложение до
Негово Светейшество Даниил, патриарх Български и митрополит Софийски

от кап. I ранг о.р., проф., д. пс.н., инж. Илия Пеев

.

„Ванга беше дар за България и това следва да се осмисли от всеки един от нас – защо именно в България и да се види смисълът, как една жена в това състояние, на слепота, помагаше на хората. Ванга е един извисен дух, който беше приземен на наше, земно ниво, за да може да разговаря с такива като нас. И те да я разберат.
Ванга липсва на България. Ванга продължава да пази България дори и от отвъдното.
Ванга реши да се построи храм на Рупите. Ванга искаше да остане на това място и да помага на хората. Това е храм на спасението. Ванга носеше вярата в себе си. Беше пратеник на вярата. Беше дар на съдбата за България. Храмът е Ванга и Ванга е храмът.“ – акад. Светлин Русев (14 юни 1933 г. – 26 май 2018 г.)

”Искам на Рупите да вдигна една бяла черква, която да е дом за всички вярващи, място, където хората да се молят и пречистват. Искам с парите, които са ми оставяли хората от всякакви религии и националности, да построим храм Божий за човешкото спасение.” –  Ванга Димитрова, Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова

Градежът на църквата е приет с ентусиазъм и доверие от поклонниците на Пророчицата – всеки дарява средства, според възможностите си.

На 14 октомври 1994 г. църквата „Света Петка Българска” е тържествено осветена от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение на архиереи и свещеници. Баба Ванга, ктиторката на храма, макар и вече много болна и немощна, присъства на освещаването. Едно от най-повтаряните сравнения тогава е: Бялата църква на Ванга засиява като бяла лястовица.
Храмът е Ванга и Ванга е храмът!

Признателното българско общество през последните 20 години направи десетки публични предложения до Българската православна църква за канонизиране на обичаната от народа пророчица Ванга и обявяването й за Светица.

Поредното предложение направи Иван Драмов – председател на Фондация „Ванга”, на 14 октомври 2024 г. – важен и паметен ден, в който точно преди 30 години е открита и официално осветена черквата „Света Петка Българска”, построена по идея на Ванга, която е и главен спонсор на проекта. През 1984 г. Ванга завещава цялото си имущество на българската държава. През 1991 г. тя решава да вложи събраните през годините средства в изграждането на храм.

„Ще обявят ли баба Ванга за светица? – публично попита отново Иван Драмов и изказа своята ясна позиция: – Надяваме се рано или късно леля Ванга да бъде призната за Светица на времето, в което живеем.“

Храмът „Света Петка Българска” е реализираната голяма мечта на Ванга. На 14 октомври 1994 г., след тържественото му откриване в местността Рупите, Ванга казва: „Нека този храм напомня за мъките на хората, търсили утеха пр мен!“

Храмът „Света Петка Българска” е символ на вярата. Със законна гордост Ванга казва: „Храмът е Ванга и Ванга е храмът“.

Маестро Светлин Русев (26 април 2018 г.), избран от Ванга да рисува храма, с вълнение си спомня: „Тази църква не е единственото наследство на Ванга, нейното истинско наследство си е чисто духовно. Което действително поддържа и вярата у хората, докоснали се до нея. Тя беше човек, който се грижеше за физическото и духовно изцеление, и наистина тези, които са разбрали, повярвали са в нея, това са хора, според мен, на друго духовно ниво. Неслучайно тя казваше – храмът е Ванга и Ванга е храмът.“

Стенописи и икони на маестрото са важна част от църквата „Света Петка Българска“ в Рупите. Черквата се изгражда по инициатива на Ванга и с нейни средства. Легендарната ясновидка счита този храм за голямото дело на своя живот. Знае се, че самата Ванга е посочила академик Светлин Русев за човека, който трябва да направи определени стенописи и икони.

Едва ли има някой друг българин, на когото да е изказвана такава всенародна признателност и за когото са написани толкова много книги, колкото за Ванга!

Това е обяснимо – неизброими са хората, на които Ванга е помагала в трудни за тях моменти от живота им и продължава да оказва помощ на всички, които й вярват! Ще посочим един много убедителен пример за нашите твърдения: академик Наталия Петровна Бехтерева (07.07.1924 – 22.06.2008), неврофизиолог от световна величина, дългогодишен директор на Института за мозъка към Руската академия на науките, има една среща приживе с Ванга, а след смъртта на Ванга идва 5 пъти на гроба й на Рупите.

По данни на БАН, броят на сбъднатите прогнози на Българската пророчица Ванга е 80%. Подобни резултати дава и един от нейните изследователи, професор д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н. (22 юли 1926 г. – 6 май 2012 г.). Той създава новата наука Сугестология, основател е и директор на Института по сугестология в София, стриктен в експериментите и почтен в отношението си, изследва 43 ясновидци в България, като най-сериозно внимание отделя върху изследванията върху Ванга Димитрова. Според изследванията на проф. Георги Лозанов, при работата му с Ванга през 1965-1970 г., той е установил степен на познаваемост при нея около 80%. Изчислено е към 1995 г., че при Ванга са били над един милион души.

Българската пророчица и лечителка Ванга Димитрова от Петрич е известна не само в България. За нея са снимани филми, написани са немалко научни статии и книги.

Ние не можем да посочим пълния списък с книгите за Ванга, но всеки може да придобие представа за това колко много книги са написани за Ванга на сайта на Фондация „Ванга”, откъдето може да си поръча всяка една от наличните там книги: http://fondacia-vanga.com/
Фондация „Ванга“

Съвсем кратка библиография на книги за Ванга:

1. Ванга – земна и неземна. Спомени на приятели и кръщелници. Димитър Вълчев, ДимитърТомов, колектив. Четвърто издание. Издава Фондация „Ванга”. С., 2022, стр. 271. ISBN 978-619-90096-3-5.

2. Жени Костадинова. И остави Ванга следа. Издателство „Озарение”. Първо издание. Издава Фондация „Ванга”. С., 2017, стр. 359. ISBN 978-619- 90096-8-0. ISBN 978-619-90710-0-7.

3. Професор д-р Величко Добриянов. Феноменът Ванга. Трето издание. Издателство „МегаПринт”. С., 2022, стр. 359. ISBN 978-619-7678-06-2.

4. Професор д-р Георги Лозанов, д.м.н., във „Вдъхновяващите българи”
https://bnt.bg/bg/a/prof-d-r-georgi-lozanov-vv-vdkhnovyavashchite-blgari
(09.02.2020)

5. Ст. н. с. д-р Светла Теодорова. Ванга: Отвъд предела. Издателство „Изток-Запад”, София, 2011, стр. 336. ISBN – 978-954-321-815-8.

6. Жени Костадинова. Тайната на Ванга. Учени разгадават дарбата на пророчицата. Издател KК „Труд“. С., 2009, стр. 240. ISBN: 9545289422.

7. Красимира Стоянова. Истината за Ванга. Издателство „Български писател”. С., 1996, стр. 288. ISBN 9544431705, ISBN 9789544431709.

8. Петър Баков. На колене пред Ванга. Второ издание. Издателство „Бетпринт”. С., 2008, стр. 144. ISBN 954-913-951-4; SBN 978-954-913-951-8.

9. Петър Баков. Извънземието на Ванга. Издателство „Сити дизайн център”. С., 2003, стр. 168. ISBN 954-91395-1-4.

10. Академик Божидар Палюшев. Ролята на Светия Дух за спасението на човешката душа. Издател „Дилок”. С., 2023, стр. 280. ISBN 9786197718072.

11. Академик Наталья Петровна Бехтерева. Магия мозга и лабиринты жизни. Москва: Издательство АСТ, 2017. 383, [1] с: 16 л. ил. ISBN 978-5-17-045472-3. (Академик Наталия Петровна Бехтерева. Магията на мозъка и лабиринтите на живота.)

В една статия не можем да направим обзор на всички книги за Ванга, дори посочени в краткия библиографски списък.

Говорейки за книгите за Ванга, трябва да изтъкнем и филма на журналиста Тома Николов Томов „Тъй рече Ванга”: https://www.youtube.com/watch?v=zZfY4OgxXGU
(VIDEO, 1 h 20:15 min), Rossen Elezov
(Nov 15, 2020)
Тъй рече Ванга /Thus spake Vanga (with English subtitles)
Екранизация: Тома Томов, журналист Димитри Константинов Иванов (наричан от приятелите „Джимо“), дирeктор и режисьор на документалната лента Росен Елезов, редактор Петър Тодоров, композитор Константин Цеков, кинематограф Никола Тодоров.
Филм за световно известната пророчица Ванга с уникални, непоказвани досега кадри, в който е главният герой и в който говори единствено тя, споделяйки как я е осенила дарбата да проглежда в бъдещето, на какви чудеса е била свидетелка в дългия си живот. Филмът проследява последните седем години от живота й. В него тя разказва как я осенила дарбата да провижда в бъдещето, какви чудеса е преживяла, разказва за младостта и живота си. Заснети са кадри, в които Ванга получава видения и тълпите от хора, които са чакали да се срещнат с нея.
Леля Ванга, както я нарича Тома Томов, го допуска толкова близо до себе си, тъй като чрез него тя ще успее да достигне до целия свят. Тома Томов споделя: „За първи път, когато отидох да посетя леля Ванга, тя се обърна към мен с думите: Ти защо ме обичаш?“.
Срещаме се с трагичните съдби на различни хора, на които тя вдъхва вяра и утеха. Паралелно с това, със свои средства, тя строи храма “Света Петка” на Рупите, зографисван от художника Светлин Русев.
Филмът е сниман години наред до последните дни на пророчицата, като е оставен да отлежи в съзнанието на авторите и драматургично е осмислен с отношението към нея и с погледа на днешния ден към представяните събития. Филмът е с продължителност 82 мин., със субтитри на английски език. Филмът е изключително популярен и днес в цял свят.
ФОРУМ (58 коментари):
„Леля Ванга беше светица и като такава ще остане в нашите сърца.
Велика прорицателка!“

Вместо заключение, в настоящата статия-предложение до Светия Синод на Българската Православна Църква, ще посочим няколко ярки позиции на автори, изразени в публичното пространство, които да посужат пред Българската православна църква като продължение на аргументите и допълване на мотивите за признаване на Ванга за Светица.

Нешка Робева, бивш треньор на ансамбъла по художествена гимнастика и част от обкръжението на Ванга, присъствала при създаването на фондация „Ванга“ и при представянето на макета за черквата „Света Петка Българска”:

„За мен леля Ванга беше един учител, отдушник на човешката болка. Тя винаги ще живее в съзнанието на хората. Леля Ванга ни остави завета да сме единни, да се обединяваме и да не се разделяме. Земята ни е една и тя се казва България, трябва да я пазим чиста и цялостна. Пророчицата беше едно чудо, светица, независимо дали църквата признава това или не!
Ванга беше религиозна жена и е настоявала, когато се кръщават децата, то да става в църквата „Света София”. Ванга познаваше църковните ритуали и често ходеше да се черкува в Рилския манастир.
Ванга е светица, независимо дали църквата го признава или не.
Ванга е светица в съзнанието на нашия народ. Тя имаше живот на мъченица, живот, изцяло отдаден на хората и беше натоварена с много тежка мисия.“

Петър Бориславов Баков (31.08.1939 г. – 10.11.2017 г.), учител по математика, писател, поет, художник, зограф, дърворезбар, бохема, певец, музикант – свири на тарамбука, съсед и много близък приятел на пророчицата баба Ванга. Тяхното приятелство се ражда от това, че самият Петър Баков има лечителска дарба и по-особен поглед към света.
За приноса му в популяризиране на живота й, преди години едноименната фондация го награди със специална статуетка. За петричани Петър Баков е лечител, мъдрец, чудак, пророк.
Петър Баков е автор на 17 книги, две от които са за Ванга: „На колене пред Ванга“ и „Извънземието на Ванга“. Пише ги, след като години наред запечатва разговорите си с пророчицата на магнетофонни ленти, от които след това прехвърля най-важните неща в книгите си.

Заедно със съпругата ми, учителката Йорданка Радева Пеева, имахме честта и удоволствието да бъдем гости на Петър Баков в дома му в Петрич, да слушаме в захлас записите на Ванга. Видяхме и параклиса на името на Свети Първоапостол Петър, който Петър Баков е изградил на покрива на 5-етажната си къща в Петрич. Всичките икони в параклиса са изографисани от него.

Ето какво споделя Петър Баков за Ванга:

„Книгите си за Ванга съм ги записал от записите, които съм правил с нея на ленти. Нищо измислено няма при мен. Ванга предрече, че ни чакат 1000 години мир и благоденствие! В книгата „На колене пред Ванга“ има един епизод, в който Ванга още по време на Втората световна война твърди, че нова голяма война на света няма да се случи. Нема да има повече световна война. Нема да има. Не.
В Роженския манастир се виждахме заедно Ванга, Людмила и аз. Влизахме в манастира и говорехме изключително много за вселените, за другите цивилизации преди нас, за паралелните светове.“

С чувство на особена гордост Петър Баков, наричан от петричани Войводата, споделя: „Щастлив съм, че най-после дойде моментът всички единодушно да признаят, че Ванга е велик човек, светица.
На колене пред ВАНГА
като пред светостта
като пред майката
като пред прорицанието
като пред всевъзможието
като пред възмездието.“

Инженер Никола Борисов Дековски, главен корабен механик, заедно с майка му Иванка Янева са много близки приятели на Ванга (оден на 26.11.1943 г. в с. Лешница, Благоевградско, награден с почетен плакет на Фондация „Ванга“ с иконка за принос към делото на леля Ванга. Наградата е връчена от Димитър Вълчев и Нешка Робева на 25-ти март 2017 г. на Рупите, в черквата на леля Ванга „Света Петка Българска“):

Моята спасителка и покровителка. Публикувано в книгата на Жени Костадинова „И остави Ванга следа“, „Озарение”, стр. 31-50.

„Почивай в мир, незабравима наша Благодетелко!
Ти преди всичко беше истински ЧОВЕКОЛЮБЕЦ.
Ти помагаше и помогна на тези, които вярваха и изпълниха точно това, което им поръча по време на срещите.
Как ли понесе и толкова много мъка, до която се докосна…
ПОКЛОН!”

Който не е бил на Рупите, в черквата на леля Ванга – „Света Петка Българска“ – съветвам го да отиде. Изключително красиво място, което сега е облагородено с усилията на много местни хора и най-вече на фондацията „Ванга“ – местността е превърната в цветущо средище на духовност и човещина.

Жени Костадинова, магистър по философия, писател, журналист, член на Съюза на българските писатели, автор на 8 книги за Ванга, носител на Специалната награда на Фондация „Ванга”, връчена за книгите й, оценени като изключителен принос в съхраняването и популяризирането на духовното наследство на светоно известната българска прорицателка:

„Рупите са портал за връзка с Ванга. Ванга беше като олтар, пред който всеки се молеше! Тя беше една голяма надежда за българския народ. Щедро раздаваше своята душа, не щадеше сили да вдъхва кураж на хората. Ванга ни призоваваше да бъдем единни като народ и да вярваме в Бога. Ванга даряваше надежда като никой друг в родината ни в продължение на 55 години.
Ванга беше Въпрос! Въпрос, отправен от Мирозданието, от високата божествена кула на съвестта – там, където живее душата и общува с Твореца.

Ванга остави дълбока и незаличима следа не само със своя феномен да предсказва и говори с мъртвите, да лекува и контактува. Тя остави следа най-вече със своите морални наставления и духовни напътствия. С примера си за скромен живот, отдаден изцяло на хората.
Ванга все ни призоваваше да не се делим като народ, да бъдем единни и да вярваме в Бога, за да живеем добре. Пазеше вярата ни и укрепваше морала ни. Сега много ни липсват нейните утешителни думи. Но аз вярвам, че тя и от Отвъдното е с нас и ни пази. Пази духа на България.

Завършваме със следното послание:

Присъединяваме нашия глас към всички, които искат Ванга да бъде призната за Светица!

Изказваме своята надежда Българската православна църква да канонизира българската пророчица баба Ванга – Вангелия Пандева Гущерова. И да я обяви за Светец!

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Освен това предложение до патриарха, проф. Пеев има и друго, то е за създаване на Патриаршеска академия на науките.

.