.
На 23 ноември 2024 г. се проведе поредният Есенен базар на книгата, организиран от Лига на българските писатели в САЩ и по света и Салон за българска култура и духовност – Чикаго, с любезното съдействие на домакините от Културен център „Българика“.
Новите технологии се опитват да изместят хартиения носител на думите, които разказват. Но все още има достатъчно хора, които не са се отказали от трепета да отгърнат реално листа, докоснати от шумоленето, да вдъхнат онзи деликатен аромат на хартия, мастило и да доловят шепот на гласове, идващи от непознати светове, приютили героите. Словото… Или дирята, незаличима от времето. То свързва поколенията – от вчера, от днес и от бъдещето. А също и хората, изпитващи потребност да разменят идеи, фантазии, мечти и надежди, въплътени чрез думи.
.
.
Целта на Базара бе да се докоснем чрез книгите до нашето, родното, българско слово. Сред многото заглавия и автори бяха сборниците на Лигата „Любослов“, книгата „Хоризонти“, издадена в Чикаго по случай 120 г. от установяване на дипломатически отношения между България и САЩ, както и познати имена на хора, живеещи в Чикаго. Повечето от тях присъстваха лично и имаха възможност да споделят една друга част от себе си, живееща в книгите им. Защото, колкото и да са измислени историите, героите, характерите, някъде там, между случващото се, са запечатали и по нещо от себе си. Всеки автор чрез книгите си иска да каже нещо на хората, да им дари частица от себе си, да ги докосне, да се разпознаят между думите, да открият отговор, да израснат в нещо. Както е казал Ромен Ролан: „Хората не четат книгите, четат себе си през тях“. Призванието на автора е чрез творчеството си да буди божественото зрънце в сърцата, да развенчава страховете, налагани от много посоки, да осветява силата на духа човешки към повдигане и саморазвитие.
.
.
Всеки от присъстващите автори бе провокиран чрез закачливи въпроси, свързани със заглавия на негови книги, да сподели пред гостите на събитието по нещо от своя творчески свят:
Добри Карабонев – намери ли най-после себе си („Да намериш себе си“), кого срещна в „Кръчмето“, за да преживее „Невероятен обрат“?
Елена Субашов – кой хвърли „Първи камък по греховната“ и има ли силен отклик на нейния „Зов за вяра“?
Наско Гелев – „За нещата от живота“ – подобряват ли се или все още светлината е затъмнена?
Снежана Галчева – в какво е силата на нейната „Отразена светлина“?
Силвия Ранкова – можа ли охлювчето на спре времето („Охлювчето, което искаше да спре времето“) или му попречи „Инатестото камилче Джамал“?
Иван Тодоров – Успя ли „Доктора“ да помогне на „Силата на българския дух“?
Елка Бърдарова – лесно ли е „Да обичаш с душата“, дочувайки в тишината шепот „Искам те…“?
Василен Васевски – много ли са крачките между „До твоя праг – преди да остареят чувствата“ и „Онова, което остава“?
Костадин Жеков – как успя да комбинира музиката, поезията и прозата в един живот, пуснал „Корени към дъжда“, достигнал до „Лирика и проза“?
Калина Томова – как „Тайната на сребърната нишка“ я преведе до „Преплетените светове“.
.
.
Получи се интересно събеседване, забавно за всички.
Словото е най-късият път между сърцата на хората. Осмислим ли го, ще бъдем много по-близо един до друг. Ако не буквално, поне чрез книгите, пред които няма прегради. „Писателят само започва книгата, читателят я завършва.“ (Самюел Джонсън)
.
.
Снимки: ФБ профил на авторката
.
