На 25 август в 2010 Белград почина Лазар Мойсов, един от най-големите престъпници, участвали лично в избиването на стотици българи в Република Македония след Втората световна война.
След войната той лично организира съдебната разправа с хиляди членове и симпатизанти на ВМРО. След като заема поста главен прокурор, едва на 27 години той организира избиването на стотици българи в Скопие, Куманово, Щип и Велес. Като заслуга за преследването на българите в Македония диктаторът Йосип Броз Тито го издига до най-висшите постове в бивша Югославия.
Лазар Мойсов заема поста на посланик в Узбекистан, в ООН, където става и председател на Генералната асамблея, а по-късно е и външен министър. Политическата си кариера приключва като президент на СФРЮ. А самият Лазар Мойсов произлиза от видно българско семейство. Неговите родители са екзархийски учители от град Неготино, южна Македония. /Източник: БГНЕС /
Интересен факт е, че в българския раздел на Wikipedia няма и дума за престъпленията му срещу българския народ:
От Уикипедия, свободната енциклопедия:
Лазар Мойсов – на македонска литературна норма: Лазар Мојсов; на сръбски: Lazar Mojsov е югославски журналист, политик и дипломат.
Биография
Роден е на 19 декември 1920 година в Неготино, тогава в Кралство СХС (Кралството на сърбите, хърватите и словенците). Получава докторска титла в правния факултет на Белградския университет. По време на Втората световна война е югославски партизанин, а след това се издига в редиците на ЮКП. Между 1948-1951 година е министър на правосъдието на Социалистическа Република Македония. През следващите две десетилетия е депутат в парламента и редактор на вестник.
Междувременно започва дипломатическа кариера. Първо е посланик на Югославия в СССР и Монголия между 1958-1951 година, след това е посланик в Австралия от 1967 до 1969 година. До 1974 година е посланик в Организацията на обединените нации, Гаяна и Ямайка. Между 1974 и 1982 година е външен министър на Югославия и между 1977-1978 година е президент на генералното събрание на Организацията на обединените нации. От 1980 до 1981 година е председател на ЦК на КП на Югославия, а между 1982-1984 е отново външен министър на Югославия. След 1984 година е член на колективното председателство на Югославия, а между 1987-1988 година е и негов председател и фактически държавен глава на Югославия. През цялото това време е лектор и автор на трудове отнотно международните отношения.
Лазар Мойсов умира на 25 август 2011 в Белград, където е погребан в Алеята на заслужените граждани на Новите гробища в града. /Wikipedia/
Мойсов е един от главните виновници за осъждането и съответно за гибелта на Методи Андонов-Ченто (Методија Андонов Ченто) – първия председател на Народното събрание на НР Македония, който в Скопие уж уважават, но и в техния раздел на свободната интернет-енциклопедия това не е дописано.
На снимката паметника Методи Андонов – Ченто в Скопје.
.
Паметна плоча на Коце Ципушев, най-дългогодишния политически затворник на Македония, бе открита в Радовиш
27 август 2011
В град Радовиш бе открита паметна плоча на Коце Ципушев – най-дългогодишния политически затворник на Македония в сръбските затвори. Това съобщи за Агенция “Фокус” Панде Евтимов от Скопие. Повод за поставянето на паметната плоча е 70-годишнината от излежаването на 19-годишната затворническа присъда в сръбските затвори на революционера Коце Ципушев. Инициативата е на Емилия Ципушева, със съдействието на кмета на Радовиш Роберт Велков и председателя на Дружеството на политическите затворници, съдени за македонската кауза – Никола Андонов.
Паметната плоча е посветена на мъченическия и славен път на всички политически затворници и другите репресирани в Радовишка околия. На барелефа е поставена картата на целокупна Македония, с три гълъба. На освещаването на паметната плоча са присъствали хора от Кочани, от Щип, от Свети Николе, Велес, Радовиш, Струмица, Гевгели, Богданци и други населени места.
„Неговите внучки днес живеят в София. Преди няколко години беше възобновен и гробът му в гробищата в Орландовци. Неговото име носи и една улица в София. Има и книга „19 години в сръбските затвори”, отпечатана в София, препечатана и в Македония. Днес в Радовиш има само няколко души от рода Ципушеви; иначе много от семейството са лежали по затворите. Родът му е близък и до Тодор Александров”, разказа Панде Евтимов, който се познава добре с наследниците на рода Ципушеви.
„Коце Ципушев е най-дългогодишният политически затворник на Македония в сръбските затвори. Бил е в затворите в Лепоглава, в Сремска Митровица, в Словения, в хърватските затвори… За него са се изказвали хубаво и сръбските, и хърватските революционери, които са лежали с него в затвора и са казвали – „Ципушеви бяха храбри люде, които не предаваха никого, а бяха горди от своето потекло и от онова, за което бяха затворени”. Това казва самият Родолюб Чолакович в своите спомени, които завършва няколко години след спомените на Коце Ципушев”, каза Панде Евтимов.
Агенция “Фокус” припомня:
Константин Ципушев (1877 – 1968) е роден в Радовиш. Член е на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Женен е за сестрата на Тодор Александров – Екатерина. Ръководител е на Революционния комитет в Кочани при подготовката на въстанието от 1903 година. След Междусъюзническата война (1913) се премества в София, ръководи революционния пункт в Струмица. След Първата световна война е арестуван от английските окупационни власти и е предаден на сръбските власти. Получава смъртна присъда, заменена с 20-годишен затвор. Излиза от затвора през 1937 година. Книгата му „19 години в сръбските затвори” е издадена в София през 1943 година с предговор от Симеон Радев. В Скопие излиза през 2006 г. Завръща се в Македония между 1941 и 1944 година като след края на Втората световна война отново идва в София. Отказва да сътрудничи на новата власт по време на македонизацията на населението в Пиринско. Умира в София на 11 януари 1968 г., където е погребан.
Агенция „Фокус“