В Сирия всеки е част от някакво малцинство

.

Сирия е странно място, което явно е орисано да приютява и вдъхновява създаването на религии и етноси.

„Сирия е люлка на християнството“ бе казал папа Йоан Павел II при неговото посещение. И е логично да е така, тук са се появили първите християни, в Сирия се намира първата известна засега църква, първото изображение на Исус Христос (в Дура Европос), първият християнски олтар, а и все още само в Сирия се говори западноарамейски език, който е най-близкият до този, който е говорил Исус.

Но Сирия е свещено място за арабите-мюсюлмани. Именно при омаядите, които избрали Дамаск за своята столица, Арабският халифат достига най-голямото териториално разширение в историята си. Омаядите (някъде ги пишат умаяди) изграждат опитна армия по римски образец, благодарение на сирийски християни.

Именно от Муавия, първият халиф на омаядите, тръгва и първата война между шиити и сунити. Той оспорва обявяването на имам Али за наследник на халифата.

Друзите се появяват в Египет, но се пренасят и намират своята истинска родина в Сирия. Град Суейда е тяхната неофициална столица, като градът често е наричан „Малката Венецуела“ заради многото мигранти друзи във Венецуела, които лятото се връщат в Южна Сирия. Друзизмът в началото се появява като разклонение на шиитския ислям, но друзите се отделят, широко повлияни от гностицизма, като в религията им има включения от юдео-християнството, от елинистичната култура, дори и от индуизма. Те вярват, че Мойсей, Исус и Мохамед са божествени пророци, но също почитат Аристотел и Платон. Те са известни с изключителната си лоялност към страната приемник.

Язидите са още една уникална етнорелигиозна група, като за тях казват, че те по произход са от Басра, Сирия (до Дамаск), а после мигрирали в иракски Кюрдистан, където приели да говорят езика курманджи. Религията им, язидизъм, е основана от Шадид ал-Джараа, който се счита за истинския наследник на Адам. Казват, че идеологията на язидизма е основана на легендарен суфитски мистик Шейх Ади, който написал писанията, диктувани от главния ангел Малек Тауус. Вярват, че Бог (Худе, по-скоро Провидението) е създал вселената и я е поверил на 7 ангела, които да се грижат за нея.

Алауитите често са наричани от радикалите криптохристияни, тъй като почитат Великден и Коледа, те не си забраждат жените, а чисто политически винаги подкрепят светски режим на управление. Много често крайни ислямисти се опитват да ги демонизират заради фамилията Асад.

В Сирия има черкези, които са намерили подслон в страната, изгонени от Русия и Европа. Дори съм чел, че град Манбедж, в който се водеха множество сражения между кюрди и ИДИЛ, е всъщност основан от черкези, дошли от Видин.

Стотици хиляди арменци са били спасени именно в Сирия, като много от тях после се озовават оттам в Европа (вкл. и България) и Америка. Арменците са известни занаятчии, аптекари и музиканти, особено многобройни в град Алепо. Сирия бе първата мюсюлманска страна, признала Арменския геноцид, но да видим дали сегашното „демократично“ управление няма да отмени това.

В Сирия има много бедуински племена, особено в източната част. Например племената „шаммар“ са от Саудитска Арабия, а „шауая“ са от Йемен. „Шауая“ идва от арабската дума за „пека“, тъй като племената предимно се препитават с отглеждане добитък и продаване на месо.

В Сирия имаше над половин милион палестинци. Квартал Ярмук в Дамаск първоначално се появява като бежански лагер, но после се трансформира в квартал, който преди войната приютяваше над 150 000 палестинци. Бе превърнат в модерно предградие с помощи от САЩ, Канада, Австралия и т.н.

Мнозинството от кюрдите в Сирия са потомци на такива избягали през 1925 г. от Турция, след т.нар. бунт на Шейх Саид. Тогава турците решават да тюркифицират кюрдите, като близо над 300 000 бягат в Сирия, където биват приети.

В Сирия има и т.нар. тюркмени, или сирийски турци. Както има и тук български турци. Те живеят предимно в северната част на Сирия, което е логично.

В Сирия дори имаше евреи, дори и до днес квартал в Дамаск е известен като „Еврейски квартал“.

***

Както съм казвал, в Сирия всеки е част от някакво малцинство. Загубили се пъстротата на тази мозайка, с която всички се гордеехме, Сирия няма вече да е Сирия. Ще е нещо друго. Дано не се превърне в ИДИЛ II. Без всички тези цветове, Сирия просто няма да е Сирия.

И за съжаление в момента е просто квазидържава, която всеки разрушава, граби и взема, каквото си поиска.

Клипът е на арамейски език.

.

.

Дахер Ламот

.