.
Президентът Румен Радев връчи първия мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група в 51-вото Народно събрание – тази на ГЕРБ-СДС. Получи го номинираният за премиер Росен Желязков и веднага го върна изпълнен със списък на министри и непроменена структура на кабинета. Президентът обяви, че веднага ще издаде указ.
Кандидатът за министър-председател Росен Желязков представи структура и състав на проектокабинет пред президента Румен Радев с трима вицепремиери – Томислав Дончев, Атанас Зафиров и Гроздан Караджов, и 19 министри.
.
Състав и структура на проектокабинета „Желязков“:
Министър-председател – Росен Желязков
Росен Димитров Желязков е роден на 5 април 1968 г. в град София. Магистър е по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994-1995 г. е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, а по-късно секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столична община.
От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право, член на Софийска адвокатска колегия. Бил е заместник-кмет по направление „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична община (1998-1999 г.).
От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столична община.
В периода 2011-2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.
От 2009 г. до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет, а в периода 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.
Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление. От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.
С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017 г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.
Избран от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година. Председател на XLIX Народно събрание от 19 април 2023 г. до предсрочното му освобождаване на 25 април 2024 г.
Вицепремиер и министър на иновациите и растежа – Томислав Дончев
Томислав Пейков Дончев е роден на 6 август 1973 г. в Габрово .
През 1991 година завършва математическата гимназия в родния си град, а през 1997 година получава магистърска степен по философия във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Завършва и втора специалност по журналистика.
В периода 1997 – 1999 година работи като учител в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в град Велико Търново. Между 1999 – 2000 година е редактор в „Радио Габрово“. В този период (през 1998 г.) специализира политически науки в Международното лятно училище по политически науки и международни отношения в Полша. През 2001 г. специализира „Подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми“ в Института „НЕГЕВ“, Израел.
През 2001 – 2004 година работи като изпълнителен директор на организацията Високотехнологичен бизнес инкубатор в Габрово. Дончев е член на екипа „Експертни анализи“ към Института „Отворено общество“. Членува и в работната група към Министерство на финансите. Дончев е бил и независим консултант и лектор в сферите: „Подготовка и управление на проекти“, „Планиране и стратегическо управление“, „Системи за оценка и текущ контрол“.
В периода 2004 – 2007 работи като програмен директор в Института по „Отворено общество“, където ръководи звеното за подготовка и управление на проекти по европейски програми. Бил е също така и член на Българската асоциация по управление на проекти.
През ноември 2007 година Томислав Дончев е избран за кмет на Габрово от листата на ГЕРБ.
От 18 март 2010 е избран за министър без портфейл, отговорен за управлението на средствата от Европейския съюз в кабинета „Борисов 1“. Министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2“ (2014 – 2017) и заместник министър-председател в кабинета „Борисов 3“.
Народен представител в 42-рото Народно събрание (май 2013 до август 2014) и член на Европейския парламент от групата на Европейска народна партия (ЕНП). В началото на ноември 2014 година е избран за вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика във втория кабинет на Бойко Борисов, съставен от ГЕРБ и РБ с подкрепата на Патриотичния фронт.
Избран за заместник министър-председател на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.
Вицепремиер – Атанас Зафиров
Атанас Зафиров Зафиров е роден на 29 септември 1971 г. в Бургас. Той е завършил „Български език и история“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Зафиров притежава магистърска степен по „Национална сигурност“ от Военна академия „Г.С. Раковски“ в София и по финанси от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е с квалификации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет и Българско училище по политика, съобщават от пресцентъра на БСП.
Зафиров е народен представител от БСП в периода 2013-2017 г. и от 2021 г. досега. Председател е на Комисията по отбрана в 46-то и 47-то Народно събрание, съпредседател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в настоящото 51-во Народно събрание.
Той е заместник-председател на БСП от 2020 г. и изпълняващ функциите председател на партията от юни 2024 г. Председател е на коалиция „БСП-Обединена левица“.
Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията – Гроздан Караджов
Гроздан Спасов Караджов е роден на 14 декември 1966 г. в гр. Стара Загора. Завършва през 1985 г. Първа английска езикова гимназия в София и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори.
От 1990 до 1995 г. работи във фондация „Отворено общество“ – София, където последователно заема длъжностите „програмен координатор“, „главен секретар“ и „програмен директор“.
В периода 1996 – 2011 г. е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК.
В периода 1998 – 2003 г. е член на Надзорния съвет на Българска пощенска банка и член на Съвета на директорите на RILA SOLUTIONS.
От 2001 до 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“. Депутат от Реформаторския блок в 43-тото Народно събрание от 2014 до 2017 година.
На 13 декември 2021 г. е избран за вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството с премиер Кирил Петков.
Член на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие. Учредител на фондация „Светът на Мария“ и дългогодишен дарител.
Министър на финансите – Теменужка Петкова
Теменужка Петрова Петкова е родена на 18 януари 1967 г. Била е народен представител от 44-ото до 50-ото Народно събрание. Избрана е за депутат от ГЕРБ-СДС в 51-вото Народно събрание от Търговище.
Тя е възпитаник на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), показва интернет страницата на ГЕРБ. Магистър е по „Счетоводство и контрол“. Преминава обучения в областта на „Вътрешния одит в публичния сектор“ в Министерствата на финансите на Ирландия и Великобритания и в областта на „Държавната финансова инспекция“ в Министерството на финансите на Португалия.
От 1992 г. до 2000 г. тя заема длъжностите финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“. Професионалната ѝ кариера продължава в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като държавен вътрешен одитор и началник на отдел. От 2007 г. е директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В периода 2010 – 2013 г. заема длъжността директор на АДФИ.
Теменужка Петкова е служебен заместник-министър на финансите в правителството на служебния министър-председател проф. Георги Близнашки и отговаря за дирекциите „Данъчна политика“ и „Вътрешен контрол“ в Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Агенция „Митници“, Агенцията за държавна финансова инспекция и Държавната комисия по хазарта.
Теменужка Петкова е министър на енергетиката в периода 2014 г. – 2017 г., както и 2017 – 2021 г.
Министър на вътрешните работи – Даниел Митов
Даниел Павлов Митов е роден 4 декември 1977 г. в София.
През 2002 г. завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001-2002 г. специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт (НДИ) на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. През 2012 г. се завръща в България, но скоро след това е назначен за постоянен представител на НДИ в Брюксел. Като представител на НДИ работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
През 2006 г. става член на партия Демократи за силна България (ДСБ) и се кандидатира на частичните избори за европейски парламент през 2007 г. През 2012 г. Митов напуска ДСБ и се присъединява към партията Движение България на гражданите, основана от Меглена Кунева. Избран е за член на Националния съвет на партията и остава такъв до есента на 2012 г., когато поради ангажиментите си към НДИ се оттегля от политиката.
На 6 август 2014 г. Даниел Митов е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващия кабинет – втория на Бойко Борисов.
През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в XLV народно събрание. След изборите през Юли 2021 е предложен за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ-СДС, но след като не получава нужната подкрепа в парламента, връща проучвателния мандат на президента.
От май 2021 г. Даниел Митов е зам.-председател на ГЕРБ. В момента той е народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС.
Министър на външните работи – Георг Георгиев
Георг Даниелов Георгиев е роден на 20 октомври 1991 година в София. Той е магистър по политическо консултиране от СУ „Св. Климент Охридски“, бакалавър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“.
Георгиев е бил депутат в 43-то, 45-то, 48-то, 49-то, 50-то и 51-то Народно събрание. Назначен е за заместник-министър на външните работи от ноември 2014 г. до януари 2017 г.
Георгиев завършва „Програма за специални чуждестранни представители в сферата на законодателството“ към Корейска фондация, Република Корея, „Програма за чуждестранни лидери“ на Държавен департамент на САЩ и програма „Бъдещи европейски лидери“.
Георг Георгиев е преминал и курс към Китайска дипломатическа академия, Министерство на външните работи на Китайска народна република.
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван Иванов
Иван Валентинов Иванов е роден на 13 август 1975 г. в Шумен.
Завършил е „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Право“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Притежава докторски степени по история и на науките по управление на информационни процеси, съобщават от пресцентъра на БСП.
Иванов е народен представител от БСП от 2013 г. досега. Министър на земеделието и храните в периода 2021 – 2022 година.
Иван Иванов е председател на Комисията по земеделие, храните и горите в 50-ото Народно събрание. Той е заместник-председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в 51-вото Народно събрание.
Министър на труда и социалната политика – Борислав Гуцанов
Борислав Гуцанов Гуцанов е роден на 17 юни 1967 г. във Варна. Възпитаник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, както и на Военната академия „Г.С. Раковски“ в София. През 2021 година получава докторска степен по военнополитически проблеми на сигурността от Военната академия „Г.С. Раковски“.
Гуцанов е бивш председател на Общинския съвет на Варна. Бил е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България.
Борислав Гуцанов е народен представител от БСП в периода 2013-2014 г. и от 2021 г. досега. В 42-ото Народно събрание е председател на Комисията по регионално развитие и благоустройство. В 47-ото Народно събрание оглавява Комисията по транспорт. В 50-ото Народно събрание е избран за председател на парламентарната група на „БСП за България“.
Съпредседател на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ в настоящото 51-во Народно събрание.
Министър на отбраната – Атанас Запрянов
Атанас Димитров Запрянов е роден на 16 април 1950 г. в село Драгойново, област Пловдивска. Средното си образование получава в Техникум по механотехника в гр. Пловдив през 1965 г.
Завършва Висшето народно военно училище „В. Левски“ гр. Велико Търново (магистър инженер – профил „Свързочни войски“) през 1974 г.; Военната академия по свръзките „Будьони“, Санкт Петербург, Русия (магистър по военно дело) през 1982 г.; Генералщабен факултет на Военната академия „Г. С. Раковски“ (стратегическо ръководство на въоръжените сили) през 1995 г.; Стратегически курс в Колеж по информация и киберпространство на Националния университет по отбраната, Вашингтон, САЩ (Главен информационен мениджър и мениджър по защита на информационната инфраструктура) през 2001 г. Има завършени краткосрочни курсове в Колежа на НАТО в Рим (за подготовка на офицери за работа в НАТО) и за висш ръководен състав в Генералщабния колеж на Франция в Париж.
От април 2024 година той е служебен министър на отбраната в служебния кабинет с премиер Димитър Главчев. Преди това е заемал длъжността „заместник-министър“ три пъти – от юли 2016 г. до януари 2017 г., от май 2017 г. до април 2021 г. и от юни 2023 г. до 8 април 2024 г.
В миналото заема различни командни и щабни длъжности в Свързочни войски на Българската армия. Атанас Запрянов е бил началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във военните комитети на НАТО и ЕС.
Министър на правосъдието – Георги Георгиев
Георги Валентинов Георгиев е роден на 26 май 1986 г. в град Раднево. Магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 година. Специализирал е международно търговско право – магистратура в King“s College London през 2012-та година. Доктор по търговско право от 2019 година.
Георгиев е адвокат в Софийската адвокатска колегия, главен асистент по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той е общински съветник в София от 2019 до 2023 година. От 23 септември 2021 г. е председател на Столичния общински съвет.
Георги Георгиев е депутат от ГЕРБ-СДС в 50-ото и 51-вото Народно събрание.
Министър на образованието – Красимир Вълчев
Красимир Георгиев Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София.
Завършва Икономическия университет във Варна и е магистър по публични финанси. Преминава обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк“ – САЩ.
През 2002 г. Вълчев започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), с прекъсване в периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., когато е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на външните работи.
От април до май 2017 г. Красимир Вълчев е началник на отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите. Назначен е за министър на образованието и науката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.
Министър на здравеопазването – Силви Кирилов
Силви Кирилов Петров е роден на 17 декември 1950 г. в село Славотин. Завършил е Висшия медицински институт със специалност „Урология“ и е специализирал в Москва и Гьотинген. Силви Кирилов е доктор на медицинските науки.
Кирилов е и магистър по икономика на здравеопазването от Университета за национално и световно стопанство със специалност „Здравен мениджмънт“, се посочва в информация на сайта на „Има такъв народ“.
След 2002 г. Силви Кирилов е бил последователно на ръководни длъжности в УМБАЛ „Александровска“, като заместник-директор по лечебната дейност, прокурист и изпълнителен директор. От 2007 г. е изпълнителен директор на МБАЛ „Доверие“ София. През 2011 г. оглавява Изпълнителната агенция по трансплантациите, след което последователно е изпълнителен директор на „Здравноосигурителен фонд Европа“ АД и изпълнителен директор на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.
Депутат е в 45-ото Народно събрание (НС), 46-ото НС, 47-мото НС, 50-ото НС и 51-вото НС. Като най-възрастен народен представител открива първото заседание на 47-мото, 50-ото и 51-вото Народно събрание.
Министър на културата – Мариан Бачев
Мариан Стоянов Бачев е роден на 8 юли 1976 г. в София. Той е бакалавър по актьорско майсторство и магистър по мениджмънт в сценичните изкуства. Има над 25 години сценичен опит.
Работил в драматичните театри в Благоевград, Бургас, Габрово, Кюстендил, Перник, Пловдив, Разград, Смолян, Стара Загора, Търговище, Шумен, както и на сцените на Народен Театър „Иван Вазов“, Сатиричен Театър „Алеко Константинов“, Младежки театър, НДТ „Сълза и смях“ и 5 години като щатен актьор в Театър „София“ и като артист-солист в оперите в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора. Над 14 години телевизионен опит в „Шоуто на Слави“ и „Вечерното шоу на Слави Трифонов“.
В момента Мариан Бачев е директор на Програма „Българска драма“ в Американския Колеж в София.
Министър на земеделието и храните – Георги Тахов
Георги Тахов е роден на 7 август 1971 г. в град Пещера. Завършил е езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик и е доктор по икономика, със специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“.
Той притежава и магистърски степени по „Счетоводство и контрол“ от Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов, „Право“ от Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“, както и „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред“ от Академията на МВР.
Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. Георги Тахов притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. Тахов заема длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ от 2022 до 2024 г.
Министър на околната среда и водите – Манол Генов
Манол Трифонов Генов е роден на 14 юни 1960 г. в Асеновград. Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Руска филология“. Притежава магистърска степен от Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов, специалност „Управление на бизнеса“.
Генов е народен представител от БСП от 2014 г. досега. Той е зам.-председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в настоящото 51-во Народно събрание. Председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната.
От 2014 г. е член на Комисията по околната среда и водите в парламента, четири пъти е бил неин заместник-председател, като в периода 2021-2022 г. е и председател.
Понастоящем е областен председател на БСП-Пловдив и член на Националния съвет на БСП. Бивш заместник-кмет на Асеновград и общински съветник.
Министър на икономиката и индустрията – Петър Дилов
Петър Володиев Дилов е 40-годишен икономист, който работи в Българската народна банка от 2011 г. Той е финансовият експерт на ИТН и лична номинация на Слави Трифонов.
Дилов е софиянец, завършва УНСС и след това магистратура по европейски бизнес и финанси във Великобритания. Дилов започва работа в БНБ преди 13 години и стига до позицията на водещ експерт от страна на Българка народна банка по процеса на сътрудничество с Европейската централна банка за присъединяването на страната ни към Единния надзорен механизъм и приемането ни в Европейския валутен механизъм РМ II.
До момента Дилов е и представител на БНБ в работните формати на Европейската централна банка. Той участва в подготовката за установяване на общ подход към текущия надзор, хармонизиране на надзорните действия и последователното прилагане на правната рамка и надзорните политики, с които ЕЦБ да упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи.
Експертизата му е в адаптирането на българското законодателство към законодателната рамка на ЕС за регулацията на кредитните институции и регулаторното въздействие върху банковата ни система. Дилов има водеща роля в проведените прегледи за качеството на активите на банковата ни система.
Участва и в работната група към Съвета на Европейския съюз, която разработва европейското законодателство за намаляване на рисковете в банковия сектор.
Министър на енергетиката – Жечо Станков
Жечо Дончев Станков е роден на 8 април 1982 г. в Бургас.
Той е възпитаник на германския университет „Universitat Regensburg“, където получава магистърска степен по икономика. Има близо 10-годишен професионален опит в сферата на енергетиката. Участвал е в управлението на няколко дружества с дейност в областта на техническия надзор на съоръжения с повишена опасност и изграждането на компресорни станции. Съосновател и секретар е на „Българска асоциация компресиран газ“.
От 2011 г. е общински съветник в Общинския съвет в Бургас. Заместник-министър на енергетиката от 13 януари 2015 г. до 27 януари 2017 г. Избран е за народен представител от ГЕРБ в 44-ото Народно събрание. Назначен за заместник-министър на енергетиката на 9 май 2017 г. Кандидат е за министър на енергетиката в кабинета „Мария Габриел“.
Министър на електронното управление – Валентин Мундров
Валентин Атанасов Мундров е роден на 2 януари 1978 година. Той е магистър по „Индустриално инженерство“ от Техническия университет-София и по „Електронен бизнес и електронно управление“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава и множество сертификати в областта на информационните технологии.
Мундров е професионалист в сферата на информационните технологии с повече от 20 години опит в разработването, внедряването и поддръжката на сложни информационни системи, според справка на интернет страницата на Министерството на електронното управление. Притежава експертиза в стратегическото планиране, изграждането и управлението на екипи, проекти и програми.
Валентин Мундров е бил ИТ консултант в Националната здравноосигурителна каса. В периода 2013-2022 г. е заемал позицията директор на дирекция „Софтуерна интеграция“ в „Информационно обслужване“ АД. През годините е работил като експерт в Агенция „Митници“ и в Министерството на здравеопазването. Има трудов опит и в частния сектор. От 15 юни 2023 г. до 08 април 2024 г. заема поста заместник-министър на електронното управление.
Министър на туризма – Мирослав Боршош
Мирослав Ласло Боршош е роден на 8 декември 1972 г. в град София. Той е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Културология“.
Бил е парламентарен секретар на Министерството на външните работи от 2000 до 2001 г. Мирослав Боршош е председател на Младежкия съюз на демократичните сили от 23 септември 2001 до 20 юли 2003 г. Боршош е издател и директор – от 2003 г. – на електронното издание „Всеки ден“, директор и главен редактор на в. „Новинар“ в периода 2004-2007 г. Мирослав Боршош е изпълнителен директор на НДК от 2 декември 2014 г. до 29 юни 2017 г. и директор на театър „Азарян“ в НДК от 2015 г. до края на юни 2017 г.
Боршош е носител на Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата.
Назначен е за зам.-кмет на Столична община по „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ през май 2021 г.
Той е общински съветник в Столичния общински съвет, избран от гражданската квота на ГЕРБ-СДС през мандата 2023 – 2027 г.
Министър на спорта – Иван Пешев
Иван Максимов Пешев е роден на 4 февруари 1986 г. Има висше образование по Икономика на търговията. Общински съветник в София от 2019 г.
Пешев е заместник-председател на Комисията за децата, младежта и спорта в Столичния общински съвет (СОС) в периода 2019-2023 г. В настоящия СОС е заместник-председател на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация. Иван Пешев е зам.-председател на Градския съвет на БСП-София.
.
Защо всички имат интерес от кабинет „Желязков“
(кратка версия на Liberta.bg)
ГЕРБ – за да зарадват и успокоят електората си, че Борисов още е фактор и победите не са безсмислени;
БСП – за да покажат, че дори в най-ниската точка от историята им, остават „отговорни държавници“, съзнавайки, че на други им се получава по-успешно ролята на креслива опозиция, а сега имат жизненоважна нужда от легитимност и в момента това е участие във властта;
ИТН – за да опровергаят наложения им имидж на повърхностни скандалджии, които саботират всяко управление, дори това с тяхно участие и дори възможността за тяхно собствено;
АПС на Доган – за да покажат, че са „доброто ДПС“, готови на диалог в името на държавността, ужасени от перспективата да са заедно от едната страна на барикадата с измамилия ги Пеевски;
Възраждане: Защото ще продължат да бъдат в любимото им агрегатно състояние на опозиция, което дори да не им носи напоследък сериозна добавена стойност, не им причинява и щети. Докато участие във властта със сигурност ще им навреди електорално. Феновете им ги искат „лоши“ и непримирими и те ще останат такива, без да се налага да се променят в движение;
ПП-ДБ: Защото имат нужда да се огледат и ослушат на спокойствие, извън зоната си на откровен дискомфорт в управлението. Прекрасна възможност леко да се отърсят от клеймото на „неможачи и аджамии“ и да стегнат редиците си – ако не на организационно, не виждаме такива усилия по места, то поне на ментално ниво при привържениците им;
ДПС – Ново начало: Защото липсата на математически и имиджов шанс поне засега да участват в управление дава възможност на хиперактивният Пеевски да осъществи каквото е намислил за следващия мач, без да понася обществен гняв заради управленски решения;
МЕЧ – същото като „Възраждане“, просто в по-малък мащаб;
„Величие“ защото в този случай най-вероятно ще влезе в Народното събрание и ще пренареди депутатските мандати. Това ще стане след решение на Конституционния съд, което се очаква да излезе до края на месеца.
.
