Илюстрация: Pixabay.com
.
Накрая винаги е тъжно.
Прощаване, последната сълза.
Умът напразно се залъгва
със притчи за безсмъртната душа.
Отиваме си с болка и без болка,
едни внезапно, други чакат ред.
Последно вдишване и… толкоз!
Издъхваш. Край! Труп на човек,
положен във последната постеля.
Цветя, свещи и черен некролог
и зее гроб сред мъртвите заселници,
последен дом в градината на Бог.
Руми Симова
.
