По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на www.Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които бяха изпратени от читатели живеещи в различни държави по света. По-долу поместваме отговорите на Красимир Каракачанов. (Още за анкетата вижте тук – линк.)
Уважаеми г-н Каракачанов, България вече повече от 20 години преживява най-тежката демографска криза след възстановяването на българската държавност през 1878 г. Какви са основните причини и как смятате да се преборите с тях – какво ще предприемете, ако спечелите изборите?
Ние от ВМРО от години не спираме да говорим за този проблем – издаваме книги, правим семинари, предупреждаваме обществото постоянно. Последно обърнахме внимание на тиражираните лъжи и замазвания около притеснителните данни от националното преброяване. Дори, може би, станахме леко досадни, но няма да спрем.
Имаме своя подробна демографска програма, предлагаме я на всички управляващи, поискаха я дори и настоящите. Тя е озаглавена „България 2050” и е на интернет страницата ни (линк).
Темата обаче не може да има само количествено измерение. Не по-малко важно е качественото: какви са нравите днес, на какво се дължи духовният упадък, защо няма върховенство на закона и уважение към институциите. Въобще: защо българите все по-малко намират общността си за важна и нужна и защо губим самоуважение.
Мнозина ще ви кажат „Че какво може да направи президентът по тази тема?”. Може да бъде неуморен в напомнянето й, в предлагането на решения, може да свиква и консултативния съвет за национална сигурност. И ние сме предлагали това на Първанов, но той очевидно има други приоритети. А изчезването ни като нация е – меко казано – въпрос на национална сигурност. Накратко: един истински президент може да вкара тази тема трайно в дневния ред на обществото, може и да постави на обсъждане предложения.
Какво можем да предложим накратко:
– действителна държавна подкрепа на дву- и тридетния семеен модел, като начин за подмладяване на нацията в средносрочен план.
– намаляване на броя на децата в риск. Всякаква финансова помощ за деца да бъде обвързана с възможностите за социална адаптация на тези деца и способностите на родителите за семейно планиране.
– финансови помощи да се отпускат само на семейства с до три деца. Държавата има нужда от три деца в семейство за прираст – повече деца са приоритет на семейството, не на обществото. Това ще ограничи неконтролираната циганска раждаемост.
– осъществяване на образователни програми сред младите хора, насочени към повишаване информираността за сексуалното и репродуктивното здраве, развитие на нагласа и умение за превенция на рисково за здравето поведение, отказ от увреждащи здравето привички като алкохолизъм, тютюнопушене, употреба на дрога и др.
– финансовото подпомагане на децата от страна на държавата трябва да бъде увеличавано в паралел с образователния им статус. Нивото на социална отговорност и грижи в семейството към подрастващите трябва да бъдат основен критерий за размера на социално подпомагане на техните родители.
– Нужно е осъвременяване на закона за здравето и създаване на кабинети по стерилитет във всички по-големи областни центрове при неограничено финансиране на фонда „Ин витро” – неговата дейност следва да има приоритет.
– Трябва да се реализира принципно нова политика към българите извън пределите на настоящата държавна граница, които са наш демографски резерв. Чрез фискални, административни, медицински и всякакви други преференции и помощи с оглед тяхното трайно установяване в България и техните инвестиции у нас. Тук имаме пред себе си добрия опит на Гърция.
– изоставянето на деца следва да се криминализира. Безусловно.
Смятате ли, че България трябва да има нова национална доктрина за българите зад граница и какво е най-необходимо да включва тя?
Разбира се. И не само за българите зад граница, но за националната ни общност въобще. И чрез нашите депутати досега ние предлагахме написаната от колектив, начело с проф. Велев, национална доктрина да добие статус на закон. Отново не срещнахме одобрение.
Националната доктрина трябва да съдържа национални програми за развитие в различните ресори, но и формулировка за национален идеал. Защото не можем да се съгласим с политици като Соломон Паси, например, които приравниха националния идеал с влизането в ЕС и НАТО. Влизането в различни съюзи не е идеалът за общото отечество на всички българи, нито целта България да бъде истински духовен обединител на българите по света.
Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?
Представителството на българите в чужбина в българската политическа система означава Националният съвет* на българите в чужбина да заработи реално и решенията му да се вземат предвид в изработването на политиките у нас и политиките спрямо сънародниците ни зад граница.
Питали сме нееднократно и Калфин за това – човекът, който сега също е кандидат за президент. После разчитахме на министър Божидар Димитров. Пак не се получи. Това трябва да се върши и сега, но се оказа, че широко рекламираната институционална грижа за българите зад граница във вид на министър е поредното мъртвородено гербаджийско обещание. То свърши, преди да е почнало.
Нашето принципно становище винаги е било свързано с това, че институционалната грижа за българите зад граница трябва да е много по-широка, последователна, с действителна министерска администрация, правомощия и ясни отговорности. Винаги сме смятали, че агенцията за българите в чужбина трябва да е реално министерство на външните българи. Не е въпрос на разрастване на администрацията, а е въпрос на приоритети.
Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати както в районите в страната?
Да, но при други обстоятелства. За съжаление, при настоящата активност на избирателите в Турция, подобен район само би дал на етническите политически играчи възможност да вкарат още няколко турски депутати, а дори и да спечелят всичките места в подобен район „Чужбина”. Това в още по-голяма степен би изкривило картината на представителството – представителството въобще и самото представителство на българите в чужбина.
Съзнаваме, че подобно становище може да прозвучи стряскащо и дано то не се чете като недоверие във възможностите на нашите сънародници зад граница да се мобилизират и обезсмислят с гласовете си етническия вот в Турция. Но ние просто разсъждаваме от гледната точка на практическото приложение – дори преди година, отново във Вашето издание, моят заместник Костадин Костадинов също изложи тази гледна точка и тя предизвика дискусия.
Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е предмет на обществена дискусия, инициирана от омбудсмана К. Пенчев*. Как се отнасяте към конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители и в президентски избори?
Въпросът е преди всичко принципен: когато един човек е с двойно гражданство, т.е. клел се е и в друга държава, коя от двете в крайна сметка има ценностен приоритет за него. Ще кажете: това е анахронизъм. Не е – поне за органите на политическата власт на национално ниво си струва да се отчита и това обстоятелство.
Това е единият аспект. А другият е в това, че отново имаме лоши примери. Например, години наред българите в Румъния изпитват трудности в участието си в тамошната политическа система и получаването на полагащите им се средства. Защо? Ами просто банатските българи успяват да получат отреденото по закон за нашата етническа общност депутатско място и средства от държавата в Румъния, а останалите български общности в Румъния считат себе си за ощетени.
Разбира се, в подобна ситуация никой няма вина, но тя говори за потенциалните рискове в идеята българите зад граница да имат свои представители в нашия парламент. Ще припознаят ли българите в Чикаго за наистина свой представител един член на българската общност в Лос Анджелис, например?
Има и трети аспект: отново Турция. Ако ще ограничаваме т.нар. пасивно избирателно право на българи с двойно гражданство, ще трябва да ограничим турското вмешателство. Един възможен подход е да ограничим правото само до хора, чието второ гражданство е в страна от ЕС. Но какво става тогава с българите в Северна и Южна Америка?
Въобще: виждате, че в тази идея има много подводни камъни. И е добре, че омбудсманът я повдига. Това обаче трябва да е работа на истинския президент – като един говорител на обществото ни.
Иначе идеята за представителство на външните българи в българския парламент е романтична и извиква естествено одобрение. Но – пак казвам – проблемите са в практическото положение, в което се намира страната ни. Това е положение на зависимост от Турция.
И точно тук Константин Пенчев е доста лицемерен, защото от месеци на бюрото му лежи без отговор наш сигнал по отношение на подписката ни против турското членство в ЕС. Народното събрание не взема решение по нея вече година, а по закон трябваха три месеца. Самият парламент у нас наруши собствения си закон! А омбудсманът нищо не казва. За какви права тогава въобще говори той, след като не се е погрижил за елементарното право на 300 хиляди подписали се мнението им да има значение!?
Какво е Вашето мнение за гласуването по интернет и за електронното правителство?
Положително, това беше и едно от постоянните ни предложения в хода на подготовката на новия Изборен кодекс – наред с предложенията ни за въвеждане на образователен ценз при гласуване, абсолютно спазване на логиката на уседналостта и т.н.
Моят заместник Ангел Джамбазки участва неколкократно в дискусии по този въпрос – и в НС, и в кръгли маси, организирани от граждански организации. Една Естония, например, има доста положителен опит, но у нас явно държим на дългото откриване на топлата вода.
България отделя минимални финансови ресурси за развитие на българската култура и училища зад граница, но дори и тези скромни средства не се използват ефективно. Ще подкрепите ли въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина? Ще подкрепите ли обективни критерии за финансиране на българските центрове и българските училища в чужбина, като например: брой на обхванатите деца, учебни резултати, икономически принос на емиграцията и т.н.?
Да, ние от ВМРО подкрепяме от години прозрачността и конкурсното начало в тази сфера. С усмивка мога да кажа, че това е още една сфера, в която може би вече сме омръзнали с коментарите и препоръките си. Преди време, например, ние открито подкрепихме Райна Манджукова, която се превърна в ненужна жертва на политическа игра. Това не ни пречи да помагаме конструктивно на сегашното ръководство на ДАБЧ, например.
По отношение на българските институции зад граница не бива да се абсолютизира конкурентното начало. Културното и образователното присъствие на България зад граница е необходимост, то не бива да се подчинява на логика, подобна на пазарната. Логиката там е друга. Но – на въпроса Ви: да, безусловно, ефективността на българските центрове и училища трябва да е водещо мерило и цел.
В гр. Гоце Делчев се намира Институтът по история на българската емиграция в Америка „Илия Гаджев”, бихте ли приели покана да го посетите до изборите?
Да, разбира се. Моят заместник във ВМРО Костадин Костадинов е установил много добри контакти с господин Иван Гаджев и ние уважаваме това, което този човек направи в Гоце Делчев. Неговата работа е едно прекрасно дело за България.
Вместо заключение може да добавите Ваше послание към българите зад граница.
България е длъжник и на онези българи, които са се оказали в чужбина, и на тези, за които чужбина се е оказала там, където са. И на новата емиграция в далечни страни, и на историческите български общности тук, на Балканите, които са ни отнети.
Ако аз бъда президент, можете да бъдете сигурни, че темата за българската общност по света ще бъде основна моя грижа. Нещо повече: аз не се сещам за друга тема, по-подобаваща за един български президент, от въпросите, засягащи развитието на националната ни общност.
Вероятно и утре правителствата ще говорят, че няма пари и прочие. Но ако аз бъда президент, България ще ляга и става с тези въпроси – отиваме ли си, каква е съдбата на външните българи, чувстваме ли се общност въобще, какви са ценностите на утрешното поколение.
Пожелавам на сънародниците ни зад граница да продължават да вярват в България и да бъдат активни в гласуването за нейната промяна.
–––––––––––––––
*Линк към анкета на Омбудсмана – К.Пенчев многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска) и тази анкета е подготовка за дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната.
** Обществените съвети по държави са първата крачка към създаването на Национален съвет на българите в чужбина (за повече инфо – линк)
От името на Еврочикаго ви отговарям, че на нашите страници проф.Я.Янков е винаги бил приет, И не е нужно да търсим в Гугъл, а направо в нашия сайт и в личния блог на правозащитника: http://iankov.blogspot.com/
Вече 23 години българите не можаха да разберат една голяма лъжа(манипулация) заблуда-на тези които им беше дадена властта в България на 09-09-1944г.(от руските завоеватели-болшевиките,сталинисти от КГБ)и театъра който те изиграха на 08-11-1989г.не е нищо друго освен продължаване на започнатото от 09-09-1944г.
Големият въпрос е:Защо Сащ,Германия,Франция,Англия,Италия и др.се преструват че не виждат кои продължават да са на власт в България?
Питам и http://www.eurocicago.com:Защо не говорите за най-достойния българин в момента:проф.Янко Николов Янков(Вельовски)-напишете това име в Google и прочетете истината за България от 09-09-1944г, до ден днешен.
Уважаеми господине от Германия,
нали такива като агент Иван от ДС /Каракачанов/
са изпълнителите на мръсните поръчки на ДС,хвалеха кървавият
диктатор Живков и си живееха добре с привилегиите от комунизма.
другарю Каракачанов/агент Иван от ДС/
на колко хора унищожи бъдещето с твоите доноси?
Според мен твоето място е на бунището на историята.
ОЧАКВАМ ОТГОВОР
Тотално неподготвено говори и извън духа на времето…
Недобро впечатление, признавам.
Все едно, че живее г-н Каракачанов все още с нафталинови представи.
Но на нас отвън, не може да ни баламосва. И затова не иска да гласуваме по имена, а за партии… Не може повече така- видя им се политиката, трябва да се включат и българите в чужбина.
А за ин-витрото: „Нужно е осъвременяване на закона за здравето и създаване на кабинети по стерилитет във всички по-големи областни центрове при неограничено финансиране на фонда „Ин витро” – неговата дейност следва да има приоритет.“ Това е шега?!? Цяла една нация ли ще се възстанови по изкуствен начин? Хайде, холан, чии медико-бизнес интереси защитавате този път, г-н Каракачанов? Не ви ли стигат парите от имотите на ВМРО, които продадохте и оглавихте фондацията?
А за „българите извън пределите на настоящата държавна граница, които са наш демографски резерв“… ШЕГУВАТЕ ЛИ СЕ?
Много от българчетата на запад не говорят, и не могат да четат на български, камо ли да се определят като българи. За тях майка и татко са от България, а те са родени германчета или англичанчета. Нямате идея от асимилационните процеси, които се случват. Това са загубени поколения. Действително „невъзвращенци“. Такива ги направихте.
1. Лично аз не бих гласувала за ВМРО-Комунистическа-ДС-арска!
2. Щом увиват около МИР Район „Чужбина“- то те са червени, та ще посинеят.
3.Турция не е нищо в сравнение със задачата Ви да двигате изборната активност извън чужбина, така както и в България. Не виждам разлика. Колкото повече българи извън гласуват, толкова по-добре за целия изборен процес. Маргиналните гласове неутрализират, а избраните кандидати са още по-добре статистически представени.
Моят съвет към политиците- по-здрава кампанийна дейност и навън, където също живеят живи хора и е във ваш интерес да се знае кой за кого гласува, т.е. има голям смисъл от МИР 32.
Уважаеми,
агент Иван/Каракачанов/на колко хора унищожи бъдещето със своите доноси? Вместо да вървиш с наведена глава ти си издигаш кандидатурата за президент.
ТОВА КОЕТО ПРАВИШ СЕ НАРИЧА НАГЛОСТ.
върви на бунището на историята комунистическо-земеделско мекере.
Красимир Каракачанов, като професионален експерт по македонската кауза, без да има нищо общо с Македония, би трябвало да знае, че в Парламента на Република Македония вече има ДЕПУТАТИ представители на македонската общност от…АВСТРАЛИЯ.
Значи, македонците са по-малко романтични от някои пишман-българи ?
цитирам Каракачанов: „Иначе идеята за представителство на външните българи в българския парламент е романтична и извиква естествено одобрение.“
да се смеем или да плачем г-н Каракачанов?
Аз лично не вярвам, че тези които са напуснали България и са се устроили в чужбина ще се върнат някога. Това са хора – хиперегоисти!България ги интересува дотолкова, доколкото имат близки роднини там. Разбира се и това ще е до време…
Ако някой реши да се върне в родината си това ще са техните деца и то при положение че са били възпитавани в позитивен дух за всичко българско и са плод на два българки гена, но реалността тогава ще е \"България\" с турски тирове и цигански каруци по магистралите на днешния ГЕНИАЛЕН премиер.
Господин Каракачанов, мисля че приоритет трябва да бъдат българите в България, които продължават да подготвят децата си за емигрантство.
Вие сте може би единствения политик в България, чийто \"времеви прозорец\" вижда 20-30 години напред. Благодаря ви и продължавайте да се борите. Все някога бъларите ще прогледнат и се надявам да не е късно…
Няма нужда да сменяме едно ченге, с друго. Те трябва да си отидат от обществения живот на страната ни и да си изградят собствен бизнес, а не да живеят от нас и на гърба ни.
Източникът на информацията ми е достоверен. Даже няма да чета интервюто му.
По въпроса с двойното гражданство не съм съгласен :
„Въпросът е преди всичко принципен: когато един човек е с двойно гражданство, т.е. клел се е и в друга държава, коя от двете в крайна сметка има ценностен приоритет за него. Ще кажете: това е анахронизъм. Не е – поне за органите на политическата власт на национално ниво си струва да се отчита и това обстоятелство.“
Аз имам двойно гражданство и не съм се клел никому. Клел се е може би Каракачанов, като е станал агент в 6ти отдел на ДС. Аз съм се клел само веднъж, като влизах в казармата, ама то беше насила и правих като всички. В цивилизованите държави, като си гражданин, имаш всички права. Аз не приемам българската система : граждани първа и втора категория. И както гледам всички ченгета са все първа категория. А пък такива като мен – втора категория. Като не ви харесвам, вземете ми гражданството, всичко да е ясно. Само не искайте да гласувам за вас!
Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати както в районите в страната?
Каракачанов:
Да, но при други обстоятелства. За съжаление, при настоящата активност на избирателите в Турция, подобен район само би дал на етническите политически играчи възможност да вкарат още няколко турски депутати, а дори и да спечелят всичките места в подобен район „Чужбина”. Това в още по-голяма степен би изкривило картината на представителството – представителството въобще и самото представителство на българите в чужбина.
_____
Г-н Каракачанов, това не може да стане в никакъв случай, защото броя на мандатите за всяка партия се определят на национално ниво. Те нямат нищо общо с избирателните райони, било то в чужбина или в България. Така например, ако за ВМРО гласуват 1/3 от избирателите в България и в чужбина, то ВМРО ще получи 80 мандата (1/3 от 240) мандата в Народното събрание. Дали има отделен изборен район в чужбина или не, вие ще получите и в двата случая 80 мандата в Народното събрание. Впрочем, защо говорите само за един изборен район в чужбина? Ние настояваме за няколко: един за Америка, един за Австралия и Океания, един за Европа (без Турция), един за Азия и т.н.
Българите в чужбина оставаме с впечатлението, че партиите, дали от незнание, дали по друга причина, се страхуват от избирателен район в чужбина. Защо тогава да гласуваме за вас?
„Винаги сме смятали, че агенцията за българите в чужбина трябва да е реално министерство на външните българи. Не е въпрос на разрастване на администрацията, а е въпрос на приоритети.“
И по какъв начин това „министерство“ ще бъде припознато от бълагите в чужбина като техен институционален представител, след като тези хора се назначават и ще се назначават от службите за сигурност и от партиите в България?
Не Господине, българите в чужбина имат нужда от легитимно ИЗБОРНО представителство пред националните институции. Такъв е именно Националнияt съвет на българите в чужбина, който следва да бъде ИЗБРАН от българите в чужбина. Такива са Обществените съвети на българите в чужбина, които ще изберем за пръв път наесен, както се обяснява тук Нито дума не казвате за това? Достатъчно беше да „кликнете“ на Фейсбук, за да ни намерите:
Още кoментари по интервюто може да намерите на адрес:
https://www.eurochicago.com/2011/09/karakatchanov-balgari-tchuzhbina/comment-page-1/#comment-45999
„Воеводо“, колко деца имаш ти? Къде ти е личния пример?