Как празнуват у нас рождения ден на Живков и смъртния ден на Георги Марков

Автор: Йордан Ганчовски*

Всъщност на 7 септември годишнините са три – третата е на великата добруджанска епопея на българската армия и връщането на Добруджа с победен бой – премълчавана, за да не обидим Русия! А Николай Втори пътува чак от Петербург до Букурещ, за да поздрави румънците затова, че са ни отнели Добруджа… Робите и васалите имат често избирателна памет, диктувана от моментен интерес и неуправляема алчност. Бойната слава, патриотизмът и пролятата българска кръв са по-маловажни от злачната сянка на Русия, под която живуркаха.

А става дума за елементарна почит пред предците ни. Едва ли ще я видим и тази година, ако изключим късните предавания на военния канал и спорадичните публикации на донкихотовски медии. Та, заедно с редовете си за годишнината от гибелта на писателя Георги Марков, ще сваля шапка и пред тези воини на България, за които жадната за сензации и пари съвременна българска преса ще “забрави” с широко затворени очи. Съдбата на българските колоси е да бъдат лазени от плъхове и загърбвани от духовни пигмеи. Но от това славата на конницата на генерал Иван Колев и Ловчанския полк, както и мълчаливата саможертва 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полкове, разбили руските войски, няма да станат по-маловажни.

– На 7 септември руският корпус от 40 000 човека, е обърнат в бягство и преследван от кавалеристите на ген.Колев. Шест хидяди преследват четиридесет хиляди. Но една трета от бойците на Врачанския и Козлодуйския полк остават завинаги пред стените на Добрич. Бог да ги благослови и поклон пред паметта им!

– На 7 септември преди 33 години, в Лондон, на моста Ватерлоо над Темза, беше извършен атентат срещу един от най-големите ни съвременни писатели, отдал таланта си на публицистиката, с една едничка цел – да извика, че царят е гол и надеждата робите да го чуят.

Опитваше се да измие поне малко срама и на нас – интелектуалци от вмирисани на лъжа редакции и художествени ателиета, театрали и кинотворци, университетски преподаватели и словесни жонгльори, обесили се отдавна на скудоумието си, произведени приживе в гении посредственици и обрасли в привилегии духовни слепци.

Писателят беше Георги Марков, а царят,който трябваше да получи главата му за рождения си ден – 7 септември – Тодор Живков, диктаторът, отдал заповедта за неговото “физическо отстраняване”. Нещо, което и Хитлер не си е позволявал (например много лесно можеше да ликвидира живеещия в Швейцария негов критик Томас Ман).

Както се досещате, другата годишнина, която споменах в заглавието, е на Тодор Живков – кръгла стогодишнина. И ако искате да разберете колко сме израсли като народ, колко живеем в демокрация и колко сме по-различни от героите във Вазовата повест “Чичовци”, и имаме ли нещо общо с другите европейски народи, сравнете двете годишнини и ще си отговорите на много въпроси, а най-вече как се чества жертва и как се чества убиец в България.

Една от последните снимки на Тодор Живков на власт и в добро настроение през 1989 г. Снимка: архив на Владимир Гаджев

Тържества в Правец

Партията, която няма нищо общо с БКП до обяд, а след обяд се оказва, че това не е вярно (когато стане дума за тояга не е наследница, но за баницата е пряк наследник), ще натовари няколко автобуса и ще ги извози до родното село на убиеца, пораснало в град, заради него. Речите, които ще звучат сме ги слушали – текущо озъбване на управляващите и закани за светли бъднини, когато пак дойдат на власт. Ще се напомни за безплатното здравеопазване и евтиното парно, за вафлите по пет стотинки и хляба по по двайсе и пет. Пред паметника ще рецитират невинни дечица и ще се отрупа с цветя. Ще има и представители от руското посолство или неофицално намигване от руски протежета. Сиреч – тук сме, не бойте се! После трапеза, може и хоро. Ще има високо присъствие – от олигарси до партийни гаулайтери и тайни почитатели под маскировъчен цвят на друга партия. Така у нас честват един средностатистически убиец, направил “много” за народа си.

Няма да се спомене за трите фалита на държавата при неговото управление, няма да се спомене за убитите по границата, жадуващи за свободен полет; за убитите в Белене и в “хуманните” соцзандани политически затворници, докато той е на власт; естествено няма да се спомене и за писателя Георги Марков – жертва на устната му заповед и убит на същия този ден. Разбира се, на политическия сбор ще присъства и пресата, която по традиция ще се придържа “професионално” към класическата информация и класическия репортаж и както всяка година, няма да спомене нищо от изброеното по-горе.

А как ще бъде отбелязана годишнината от смъртта на жертвата? По традиция, няколко от стотиците вестници в България ще напомнят сухо за случилото се в Лондон, а онези под шапката на олигарсите ще смутолевят, че не е сигурно дали е убит, или че няма доказателства за това. Близките му и такива като мен ще му запалят по една свещица някъде по света …и толкова. Робите не чуха тогава гласа му, не го чуват и сега, изпълнени с носталгия по вафлата от пет стотинки. Тежко на такъв народ, който чества така годишнини на палач и жертва – нищо добро не го чака.

Разказано от генерал от КГБ

Ето какво се случва от януари до септември 1978 г. С две думи – готви се убийството на писател. По всички закони на мафията и шпионажа от средновековието. Всичко по-долу е от преки показания на шефа на външното контразузнаване на СССР ген. Олег Калугин.

Една от последните снимки на писателя Георги Марков – на гарата в Мюнхен, 1978 г. Снимка: “Изгубената България” – lostbulgaria.com

В началото на 1978 год. в централата на КГБ на “Лубянка”, се получава спешна секретна шифрована телеграма от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до шефа на съветското разузнаване Крючков, за помощ при ликвидиране на писател-дисидент. Планът обаче трябва да се одобри от Юрий Андропов. Крючков моли началника на външното контраразузнаване да го придружи на срещата с Андропов, където да изложат искането на Димитър Стоянов. Ето точните показания:

“Срещата, на която се обсъждаше убийството на Марков, се проведе в просторния, облицован с дърво кабинет на Юрий Андропов, на “Лубянка”. Присъстваха Андропов, Крючков, вицеадмирал Усатов и аз (Олег Калугин). След няколко незначителни проблема, които разгледахме, Крючков каза: Имаме искане от българския министър на вътрешните работи, Димитър Стоянов, за физическо отстраняване на един опонент на режима, който живее в Лондон. Искането идва всъщност от Тодор Живков. За няколко секунди настъпи тишина и никога няма да забравя евфемизма “физическо отстраняване”. Полазиха ме тръпки по гърба и си казах – да вървят по дяволите тия българи и да правят каквото си искат с техните политически опоненти, но защо ни въвличат нас в тази кал? Андропов рязко стана от стола, започна нервно да се разхожда напред-назад и каза: Аз съм против политически екзекуции. Не мисля, че така трябва да се решават проблеми. Крючков се обади пак – но, другарю Андропов, това е персонално искане от другаря Живков, ако откажем, той ще си помисли, че не зачитаме другаря Стоянов и че той е загубил доверието ни. Трябва някак да излезем от положението.”

На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимка е от личен архив, разпространява се в Интернет, след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.

Просто и ясно – документирано от стенограми на КГБ и множество разписки за командировки до България, документи за изработването на изделието с отровата, документи за повишение и награди на участниците. Нежеланието на Андропов да се заеме с това убийство е разбираемо – току-що е приета политика на отказ от политически убийства. Екзекуции се приемат само за изменници от КГБ и СССР, като Носенко и Беленко, които още се издирват, като Лялин, когото успяха да убият чрез предизвикване на скоротечен рак в Лондон, като Литвиненко, когото облъчиха, почти под носа на западните тайни служби, със садистичното удоволствие на хора, дето не се интерересуват, че ще бъдат разкрити. Тази “непредпазливост” на агентите от ФСБ не е случайна. Това е целенасочен акт. Навсякъде се знае, че Литвиненко е убит не защото е избягал и предал тайната как руската милиция изпълнява смъртни присъди в околностите на Москва, без съд, а защото се е заканвал на Путин съвсем хлапашки, след бягството си, без да знае, че в Лондон има повече агенти на ФСБ, отколкото в Москва.

Защо никой не иска от Русия документи за убийството?

Но това са подробности – по същественото е, че нито едно българско правителство не поиска документите свързани с убийството, които все още са пазени в архива на ФСБ, нито едно българско правителство не взе страна на обикновената човешка правда. Разтакаване, връщане на делото (и сега отново е върнато) – надежда на плъхове, дано си отидат от тоя свят близките, та да не могат да съдят държавата. И дано убийците доживеят спокойно края си, получавайки заслужени пенсии. А можеше само едно писмо и една среща от държавния глава или премиера да свърши работа.

Пък нека Путин каже тогава неговото мнение. Но явно на никой от посочените досега не му се иска да е с чиста съвест. И така и така на Запад знаят от избягал офицер на КГБ за операцията и хората участвали в нея, много преди Олег Калугин да я огласи след падането на Брежнев. ЦРУ намери сили да признае за несъществуващата българска връзка при атентата срещу папата, защо и вие да не постъпите достойно – все пак убийство на писател заради писане не се случва всеки ден. Това рядко получовеци го правят. С това Путин само ще спечели любовта на много повече привърженици в България.И никаква вреда на Русия няма да бъде нанесена – нещо повече – ще се говори с признателност и уважение, каквито са съществували през Възраждането.

Ама не го правят – защо ли?

На 7 септември в Лондон, преди 33 години…

Георги Марков с детето и съпругата си. Снимка: архив на семейството

Повече от месец преди този ден убиецът е наел квартира близо до къщата на Георги Марков и дебне всяка негова стъпка. Обгрижван е от агенти на ДС – с информация, логистика и пари. Вече един опит за убийството се е провалил през юни в Италия. Георги го е спасил фактът, че са били в частно имение и агентът на ДС не е могъл да проникне, за да го намаже със специална отрова подобна на безцветно желе. Когато успява да проникне, времето е било лошо за плаж и Георги Марков е бил облечен, така че намазването с отровата се е провалило. Същата отрова е пробвана за убийството на Солженицин, но той само се е разболял, след като е бил намазан от агент на КГБ в един московски магазин.

Вероятно силата й е била подобрена след неуспешния опит и смъртта на Георги Марков от сърдечен удар е била неминуема. Следите са неоткриваеми – поне за тогавашното ниво на медицината. Но явно съдбата му е била отредила още няколко месеца живот. Веднага след неуспеха и на този опит (по ред той е втори неуспех – първият е бил чрез проследяване от Лондон до Мюнхен, но убиецът не е могъл да се доближи на безопасно разстояние) ген. Владо Тодоров се обръща към Сергей Голубев – натоварения от Крючков шеф на отдела за сигурност в съветското разузнаване да отговаря за убийството, с молба за осъществяване на вариант В (третият от предложените от руснаците варианти) – с отровна сачма, платинена сфера с диаметър 1.5 мм.,пробита на кръст с лазер и запълнена с отровата рицин, покрита като хапче антибиотик, за да се задържи отровата до внасянето и в организма. Това творение е рожба на половингодишна работа на 12-ти отдел на КГБ – дяволската лаборатория, основана още от Сталин под кодовото наименование, отдел “Камера”.

Сергей Голубев донася в София няколко изделия, които са пробвани на кон, свиня и затворник. Конят и свинята умират в ужасни мъки. Осъденият на смърт затворник извиква като ужилен от пчела след убождането му от екзекутора на МВР със специално пригодения чадър, след това обаче изпада в истерия – той разбира, че смъртната му присъда току-що е изпълнена. За негово щастие, отровата попада на съединителна или мускулна тъкан и не може да се разтвори достатъчно в кръвта. Затворникът оцелява. Почти същото, което се получава при опита за убийство на журналиста Владимир Костов.

Така че, в навечерието на рождения ден на Тодор Живков, всичко описано по-горе вече се е случило – отровният чадър е пренесен от куриери по маршрута София- Виена-Мюнхен-Лондон и е в ръцете на физическия изпълнител Серджо Гулино – дребен италиански мошеник, освободен от български затвор, за да изпълни мократа поръчка. Около него са прикриващите от ДС, които ще наблюдават изпълнението на атентата, без Гулино да знае за присъствието им. На този ден Георги Марков е на работа в една от най-тежките смени в радио Би Би Си – от сутринта до полунощ с малко прекъсване в следобедните часове. Това прекъсване той го използва, за да отиде от другата страна на Темза по моста Ватерлоо и да премести колата си по близо до сградата на Би Би Си.

На спирката е пресрещнат от човек, който го боцва в бедрото отзад и се извинява на лош английски. След това хваща такси. Заповедта на Живков е изпълнена. Най-после един невъоръжен писател е с отрова в кръвта и по предварителните сметки на убийците, на тогавашния национален празник – 9 септември, е трябвало да напусне този свят, а Живков да получи подаръка си от ДС в реалните му размери. Георги е озадачен, но си спомня предупрежденията, които му прави човек, посетил го специално в Лондон, чието име ще спестя. Предупредил го е и неговият брат, с когото се виждат за последно през автуст. След като се връща в редакцията, разказва за случилото се на Тодор Лирков и му показва мястото, където е убоден. Прилича на ужилване от пчела. Завършва смяната си и това е последният му работен ден. През нощта развива висока температура – линейка, болница и смърт, вдовица и едно дете сираче. Не доставя единствено удоволствие на убийците си да умре на 9 септември. Организмът му се държи до 11-и, когато умира в страшни мъки.

Плюене върху гроб

Извършили физическото убийство, получовеците подготвят и неговото духовно убийство – сиреч подготвят невъзможното. Защото калта, която хвърлят по паметта му, е кал върху самите тях, загубилите човешки образ и ослепели за елементарното. Започнаха кампания за омаскаряването – по най-прекия път – че е майор от ДС. Глупост на квадрат – и срам е, че никой от нашите висши държавници не опроверга този опит за духовно убийство. През деветдесета година написах няколко статии по този повод и допуснах, че може да използват дори и свидетели за тази нелепост, но едва ли някой ще се навие да направи такава гадост за убит човек.

Не посмяха тогава. Но трябваше да изминат двадесет години, за да прибегнат до тази наглост – чрез един от съветниците на Живков. Този човек заяви на всеослушание по една от най-гледаните телевизии бТВ, в едно от най-популярните предавания, “Шоуто на Слави”, клевета, която не може да се съизмери с нищо – че Георги Марков си е всъщност човек на ДС. В такива предавания, когато се излагат такива тези, случайност няма. Те са започнали нов поход за духовното убийство на Георги. Дори тогава преди двадесет години подчертах, че едва ли ще се намери такъв човек. Е, намери се! Безкрайните възможности на тази географска ширина се реализираха отново.

Вторият опит за духовно убийство е чрез мита да го изкарат приближен на Живков – не по-малко голяма глупост. Който е чел внимателно задочните му репортажи, ще разбере несъстоятелността на това твърдение. По скоро несъстоятелността на тази клевета. Пропускам подробности около гадостта, разпространена от хората на ДС, че детето му не било от него. Представяте ли си с какви хора имаме работа. Плюенето на гроб за тях е ежедневно занимание. Те имат връзки и до сега на всяко ниво и в действащите служби, и в парламента, и в правителствата, които се изредиха, и сред културните среди – антипод на Георги Марков. А и отдавна не се крият.

Напротив, стават все по нагли. Техни приближени държат медии от всякакъв ранг, под тяхно влияние са журналисти-блюдолизци и писатели, живеещи от спомена за пълната живкова ясла. Такива хомот не помнят, щото са родени с него – те помнят само зобта в яслата. И затова сега цвилят гладно и се перчат със социално мислене и храбра гражданска позиция. Цвилят всъщност за пълната ясла. Прочее Георги Марков ги е описал пророчески отдавна.

Нито мълчанието на плъховете, нито рисуването на пигмеи като великани и възвеличаването им чрез пищни тържества, могат влияят на делата на колосите. Един ден Георги Марков ще бъде в учебниците,за разлика от професорите, заявявали, че такъв писател няма в българската литература. Бог да го прости и светла да бъде паметта му!

Източник: http://e-vestnik.bg

–––––––––––––––––

* Авторът е добре познатият в Чикаго дългогодишен издател и гл.редактор на в-к „Златорог“ (Бел.ред.)