На 3-и септември в Добрич се проведе извънредно заседание на Общинския съвет с една единствена точка в дневния ред: разглеждане на докладна записка от 15 общински съветници за свикване на местен референдум във връзка с проучването и добива на шистов газ на територията на Община град Добрич. Инициативата бе на коалиция „Граждани в повече“ и на инициативния комитет „Добрич против шистовия газ“, в което участват добричлии, загрижени за бъдещето на своя град.
Съгласно предложението, референдумът би следвало да се проведе на 23 октомври 2011 г., когато се провеждат изборите за президент, кметове и общински съветници. По този начин от една страна е търсено намаляване на разходите за провеждане на допитването, които биха били доста по-високи, ако референдумът се проведе самостоятелно, и разбира се ефектът от предполагаемата по-висока активност на избирателите предвид провеждането на няколко избора в един и същи ден.
Последното е изключително резонно, тъй като съгласно чл. 41. ал. (2) от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление „предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели“.
Уви, общинските съветници от ГЕРБ, които имат абсолютно мнозинство в местния парламент демонстрираха липсата на политическа воля да вземат решение, с което да дадат възможност на гражданите на Добрич да упражнят правото си за пряко участие в местното самоуправление. Аргументите им бяха повече от противоречиви.
От една страна те побързаха да насрочат извънредната сесия на 3 септември, въпреки че законовият срок бе 7-и същия месец, а в хода на дебатите твърдяха, че не е имало достатъчно време постоянните комисии на Общинския съвет да изразят своето становище по докладната записка. Те заявяваха, че едва ли има разумен човек, който да не е заинтересован от проблема с добива на шистов газ, и в същото време търсеха различни причини да осуетят вземането на решение за местен референдум. За всички присъствали на извънредната сесия, както и на онези, които са имали възможност да видят публикувания в Интернет видеозапис стана ясно, че основното оръжие на съветниците от управляващата партия е не логиката, а процедурните хватки, които те използваха.
Герберите очевидно бяха изправени пред дилемата от една страна, вземайки решение за референдум, да се обявят против решението на собственото си правителство, с което се разрешава проучване на залежи за шистов газ на част от територията на областите Разград, Шумен, Силистра, Варна и Добрич, включително и Община град Добрич, а от друга да пренебрегнат общественото мнение за опасностите, свързани с технологията за добив на шистов газ. Обвиненията им за политизиране на проблема от страна на инициаторите и общинските съветници внесли докладната записка, разчитаха най-вече на дистанцирането на хората от всичко, свързано с политиката и политиците.
Самите те в битието си на местни политици и представители на конкретна политическа партия, обвиняваха инициаторите на референдума в политизиране, квалифицирайки го като нещо лошо и неприемливо. Те явно бяха забравили, че ПП „ГЕРБ“ стартира в началото като гражданска инициатива, което не им пречеше непрекъснато да политизират различни проблеми и да критикуват управленските решения на предходните правителства.
Съветниците (бивши „граждани“) като че ли понастоящем не са очаровани от перспективата всички останали граждани по-активно да участват в правенето на местни политики, т.е. да политизират в добрия смисъл на думата. Апропо за политизиране говореше и областният управител няколко дни по-рано в срещата си с представители на инициативния комитет „Добрич против шистовия газ“ след организирания граждански протест. Той дори отиде още по-далеч, обявявайки се открито в подкрепа на добива на шистов газ, като възможност за икономическо съживяване на региона и създаване на нови работни места.
В поведението на съветниците по време на сесията ясно прозираше и притеснението, че провеждането на местен референдум в един и същи ден с президентските и местни избори ще повиши избирателната активност и ще привлече вниманието на обществени групи, които обикновено не участват масово в изборния процес, повече или по-малко разочаровани от „постиженията“ на българската демокрация. Това са предимно млади хора, както и хора в активна възраст, които имат по-висок образователен и професионален статус.
Част от тези хора присъстваха в залата по време на сесията, но думата им бе дадена едва след като решението за отлагане на решението за 20-и септември, когато е насрочена редовна сесия на Общинския съвет в Добрич бе взето, въпреки, че бяха подали предварително заявления да говорят по време на дебатите. Отлагането на практика прави невъзможно провеждането на местния референдум заедно с президентските и местните избори, което явно е било целта на мнозинството от ГЕРБ.
Вероятно те биха искали да изземат инициативата от гражданите, да демонстрират своята загриженост по проблема с шистовия газ и в края на краищата да вземат решение за провеждане на референдум. Нищо, че ще струва по-скъпо на данъкоплатците и нищо, че вероятно активността на избирателите ще е по-малка и може да се стигне до нелегитимност на резултатите и появата на сонди в Добруджа.
Има, разбира се, и нещо много позитивно в случилото се и то е свързано с пробуденото гражданско чувство. Това е знак, че за политиците на местно ниво ще става все по-трудно да вземат решенията си „на тъмно“, без да се съобразят с мнението на мнозинството от гражданите. По този начин ще се откриват все повече възможности за предлагане на различни, иновативни идеи и решения, които биха могли да стимулират развитието. А град Добрич със сигурност се нуждае от обръщане на негативната тенденция в развитието си и възраждане като важен социално- икономически център в Североизточна България и привлекателно място за живеене и работа.
Източник: в. „Новинар“
