Няма какво да се лъжем. България е в тежко положение. Наречете го както щете – криза, рецесия, депресия – само не и преход. Преходите не би трябвало да заемат жизнения цикъл на цяло поколение. Не и в тази част на Европа.
Мисля, че всички ще се съгласят, че емиграцията е един от най-големите проблеми, обуславящи разрухата на българската нация.
Да, има ги също и така наречената финансова криза, отрицателния прираст, поголовната корупция, ниската грамотност, наркотиците, организираната престъпност, занижените стандарти в образователната система и много други проблеми, но според мен всички те, взети заедно, бледнеят пред същинския – емиграцията.
Тя е крайното решение, следствието от всички изброени. Наскоро беше проведено проучване, в което 200 хиляди млади българи отговарят, че не искат да живеят в тази държава. Никой от тях не е посочил конкретна причина за това. Просто не искат да живеят в тази държава. И не искат да дават обяснения защо.
7 345 570 души живеят в България в момента според последното преброяване, проведено през февруари. Според същата статистика българите са се стопили с 564 331 души. Застаряваме с ужасно бързи темпове.
Ако през 2001 г. на 100 души, излизащи в пенсия, са влизали 124, то днес на 100 пенсионери се падат 70 млади трудещи се. В столицата живее една пета от населението, а в същото време 181 селища в България са вече пусти. В тях вече не живее нито един българин. 850 000 са емигриралите от 1992 г. насам.
Трябва да призная, че съм един от много малкото, които се завърнаха. Живях дълго време в Съединените щати. Върнах се в родината, защото повярвах, че има надежда да се промени вечното статукво. Колко съм грешал! Сега осъзнавам това. И много скоро вероятно отново ще си замина, колкото и да ми е болно. Но моята лична житейска история не е важна.
Вижте отново това число – 850 000. Звучи чудовищно, нали? И това са само официалните данни. Вярвайте ми, истината е с много по-големи размери. Като прибавим нелегалните емигранти, тези, които не са намерени при преброяването, и мъртвите души, това число ще набъбне до над 1 милион!
Това са шест нули, изпълнени с емигрантски съдби, с деца, които се раждат някъде там и вероятно техните деца никога няма да научат български. Нито един от приятелите ми, живеещи в Щатите, няма и най-малко желание да се върне в България. Срещал съм се и съм разговарял с много наши сънародници в САЩ: в Чикаго, в Бостън, в Ню Йорк, във Вашингтон, в Тексас, в Маями и нито един от тях не отговори положително за завръщане.
Защо ли? Защото там се живее много по-добре! Ще дам кратък пример. Моята заплата в САЩ беше сравнително ниска за града, в който живеех, квартала и апартамента ми. Получавах около 150-180 долара на ден. От 1 септември 2011 г. минималната работна заплата в България ще бъде 270 лева.
Работниците и служителите, назначени на минималната заплата, след удържането на всички данъци и осигуровки ще получават чисто 211 лева. Затова министър-председател, който казва, че до три години ще върне всички български емигранти в държавата е на светлинни години от проблема. А в същото време съветва студентите да стават овчари или да садят картофи.
И ако мога да си послужа с медицински термини, ще кажа, че България страда от анемия, боледува от загуба на кръв и й е нужно спешно кръвопреливане. Трябва й млада кръв. А тя изтича много бързо извън граничните артерии на родината.
По принцип лумпените националисти не обичат да се говори лошо за родината. Но ето какво казва Виктор Юго по този проблем: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.“
А в интерес на истината най-големите български патриоти и родолюбци живеят в емиграция. Объркващо звучи, но е точно така. Спомнете си за хъшовете. Времето е било различно, но историята обича да проявява едно свое странно качество, а именно да се повтаря. Никога няма да се съглася с Франсис Фукояма и неговото твърдение за края на историята.
Според мои лични прогнози България ще успее да се издигне до някакво средно европейско ниво след около 20-30 години. На нивото на Словения, Чехия или Полша например. Аз нямам намерение да съм на 60 години, когато ще живея добре. Никой не желае това, но вече 22 години преход клонят към моята мрачна прогноза.
Затова ще дам един ценен съвет на всички млади българи, живеещи все още в България, съвет, заради който ще бъда люто критикуван, но това е моята проверена с времето истина и истината на над 1 милион българи. Съветът ми е: Заеко, бягай!
Пейчо Кънев – писател, главен редактор и съосновател на издателство „Kanev Books“, Ню Йорк
Източник: в. „Дневник“
