Инициатива „Искаме да гласуваме“ бе организирана с подкрепата на „Временни Обществени съвети на българите в чужбина“ и фейсбук-група „Гласуване без граници“. Тя бе създадена, за да улесни подаването на молби за откриване на избирателни секции и участие в изборите на стотици хиляди български избиратели извън България.
Тук поместваме писмо от инициатива „Искаме да гласуваме“ разпратено до всички посолства и консулства в чужбина, както и звуков файл от интервюто на Красимир Гаджоков (администратор на сайта на инициативата) и говорителят на ЦИК Бисер Троянов по БНР в предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“.
Писмо до всички посолства и консулства в чужбина: длъжни са да признават спазващите изискванията на закона заявления за гласуване в чужбин
До:
Госпожа/Господин Посланикът/Консулът
на Република България в дипломатическа мисия в чужбина
Уважаеми Госпожо/Господине,
Пишем Ви, за да настояваме най-учтиво да не отказвате да регистрирате и отчетете за събирането на минималния брой заявления за гласуване в чужбина тези от тях, спазващи всички изисквания на закона.
Политическото намерение на законодателя при приемането на Изборния кодекс в частта му за гласуването в чужбина изключително ясно изразява, че една от главните цели на новия изборен закон е да се *улесни* гласуването в чужбина (справка: стенограмите по дискусиите на този закон в Народното събрание).
Научаваме за случаи на отказ или оспорване от страна на някои дипломатически мисии на валидността на изпратени от български избиратели заявления за гласуване в избирателна секция в чужбина в изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2011 г.
Отказът да бъдат признати за валидни заявления, които изцяло и напълно спазват закона, противоречи както на цитираното по-горе ясно намерение на законодателя – да улесни изборите в чужбина, така и на Конституцията на Републиката, която *гарантира* избирателните права в избори за български президент за всички български граждани, включително и в чужбина.
Преди да започнем с конкретните проблеми и показването на тяхната несъстоятелност, позволете да подчертаем, че чл. 44 от Изборният кодекс е възложил изцяло и *единствено* на *Вас* отговорността и задължението да преценяте валидността на заявленията за гласуване в чужбина.
1) По наша информация няколко посолства са отговаряли на граждани, изпратили по електронен път заявления за гласуване, че заявленията им „не отговарят на образеца“ (цитат).
Според правото и огромната юридическата практика, за валидност/приемане на един документ „по образец“ не е задължителна точната графична форма на възпроизвеждане, а наличността на всички задължителни *реквизити* (атрибути), *явно* изисквани от закона. Те са посочени в чл. 44, ал. (2):
„Чл. 44.(2) Български гражданин, който желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава. В заявлението избирателят посочва имената си по паспорт, лична карта или военна карта, единния си граждански номер, адреса на пребиваване в съответната държава, постоянния си адрес в Република България и населеното място, в което желае да гласува. В едно заявление може да е вписано само едно лице. При произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 3, ал. 2.“
В случая в Изборния кодекс никъде не се изисква попълване на графично напълно и изцяло идентичен документ на изготвения образец на заявлението.
Дори попълнено изцяло на ръка с ръкописен текст заявление е валидно по смисъла на закона, ако в него има верни всички изброени атрибути.
2) Свързано с предната точка по-горе твърдението на някои посолства, че изпратеното „в електронна форма“ (буквален цитат от закона) заявление може да бъде признавано за валидно само и единствено във електронен формат *PDF*, няма никакви основания по Изборния кодекс.
а) Законът никъде не изисква специфичен формат за изпращане „в електронната форма“ (ясно и категорично видно в чл. 44, ал(2), цитирана вече по-горе).
В този смисъл дори подаването чрез факс също е „електронна форма“ (освен че се изпраща електронно, много факс-машини запомнят приетите факсове в електронната си паметта си, а също факсове могат да се получават и в чисто електронен вид без факс машина).
б) Подаването чрез „прикачен“ сканиран файл към емейл в *какъвто и да е формат* – стига да има *разумно* очакване този формат да може да бъде разчитан от почти *всеки* компютър – също спазва изискването за „електронна форма“.
Затова приемливи формати на „електронната форма“ трябва да са всички най-известни файлови формати (например GIF, JPG, BMP), които могат да бъдат *създавани и възпроизвеждани* по подразбиране с 99.99% процента от компютрите *без* нужда от инсталиране на какъвто и да било софтуер.
Форматът PDF може да бъде *създаван* от не повече от 2-3% от компютрите *без* да трябва на тях да бъде инсталиран *рядък* допълнителен софтуер, изискващ твърде много от средния компютърен потребител (стабилност на компютъра, затлачване на производителността и т.н.).
3) Друг проблем, за който научаваме, е опитите за отказ от отчитане като валидни на заявления заради изписаните в тях на *латиница* имена на заявителя.
Искаме да ви обърнем особено внимание, че *официалните български документи* за самоличност лична карта и паспорт имат *официално* изписани имената на притежателя им на латиница.
Тъй като Изборният кодекс никъде не специфицира изписването на имената на кирилица, непризнаването на заявления с имена на латиница е отказ от прилагане на Закона.
4) Категорично неоснователни са и опитите за отказ от признаване на заявления „заради наличието на допълнителни реквизити/атрибути“ в тях.
Както вече много ясно посочихме по-горе, валиден е всеки документ който включва всички изисквани от закона атрибути. Допълнителните такива, ако не затрудняват или не променят същността на документа, не могат да бъдат никакво основание за отказ от приемане на валидността му.
Очакваме да се съобразите с изложените по-горе аргументи.
Припомняме Ви, че от Вас очакваме да защитавате нашите Конституционни интереси на равноправни български граждани.
Бъдете така любезни да информирате всеки избирател, на когото отказвате валидност на заявление, за да може той да се възползва от законното си право да заведе дело срещу институцията, налагаща ви да вземате такова решение в неговия случай.
Благодарим за вниманието и успешно и безпроблемно провеждане на изборите!
Инициатива „Искаме да гласуваме!“
http://www.iskamedaglasuvame.com
****
Изтеглете и чуйте звуковия МР3 файл със записа от предаването на БНР „Нещо повече“ от тук: 26092011_BNR
.
Още писма на инициатива „Искаме да гласуваме“ – линк.
