Из словото на ректора на СУ „Св. Климент Охридски” при откриването на 124-ата учебна година на университета
Струва ми се, че всички очакват на първия учебен ден да се каже нещо значително, нещо различно. Но не се ли изприказвахме? На нас, преподавателите, това ни е и професия, и участ – да приказваме. Но се уморяваме.
Политиците умора нямат.
Учебната година започва в смутно време. Последните няколко дни показаха непригледната картина на това, което се случва, когато не се прави дългата крачка от говоренето до правенето.
Това, което се случва, е и заради образованието. Заради липсата на образование. На качествено образование. Сурогатното образование ражда сурогатна култура.
Смутно време е, защото от години искат да подменят нашата България – България на духа, на мисълта, на Джон Атанасов, на Златю Бояджиев, на академик Балан – с България на келепира; на еднодневки, наричани фамилиарно Иванки, Петранки; на измислени, но разглезени преходни величия.
Вашата държава, колеги, нашата държава, дава за вашето образование малко, но от сърце. Всъщност не съм прав – дава много, но в бъдеще време.
В следващия месец ни предстои да чуем как всички кандидати за славата се кълнат в образованието. В бъдеще време. Както са го правили досега. Защото това, което става сега в страната е същото, което става с висшето образование – сещаме се за решителни мерки, едва когато ситуацията гръмне.
Не случайно казвам това. Защото Софийският университет „Св. Климент Охридски” рядко се е съгласявал с нашите управници. Не от инат. Защото е искал вие да получите това, което заслужавате – най-доброто! И защото е искал граматическото време, което те използват да не е бъдеще, а минало. Не – ще направим, а направихме. Защото сега едва ли има държава в Европа, в която да се дават толкова малко средства и да се обръща толкова малко внимание на висшето образование и науката, на качественото висше образование и наука.
Уважаеми колеги първокурсници, поздравявам ви с това, че сте станали част от 25-хилядния колектив на единствения университет у нас, забележим в световните класации. Университет, който през миналата година в първия национален рейтинг бе на първо място сред държавните университети в двадесет и три от двадесет и пет професионални направления, в които обучава.
Да бъдем реалисти – на някои от вас правото да се наричате студенти на българската Алма матер бе дадено донякъде в аванс, къде поради демографската криза; къде поради нароилите се у нас училища, които гордо, но не дотам справедливо се кичат с титлата университет; къде поради това, че много от вашите съученици заминаха да учат в държави, в които обществото не говори, а работи за качествено висше образование – пожелавам ви да сте достойни за това, което сте получили. Американският философ Даниел Бърстин казва: „Можете да вкарате човек в университета, но не можете да го накарате да мисли”.
Ние искаме не да ви накараме, но да ви подтикнем да мислите.
За това трябва да се чувствате свободни.
Недейте вярва на авторитети, ако те не са доказали пред вас, че са достойни за вярата ви. Спорете.
Не допускайте страх за оценка, страх от присмех да ви накарат да замълчите.
Спорете.
С ректора, с декана, с преподавателите, с колегите. Защитавайте собственото си мнение, не повтаряйте папагалски чуждото.
Спорете!
Ще ви убеждават че знанието няма значение – не им вярвайте! Че простащината побеждава интелекта – не им вярвайте! Че в бъдеще ще се слуша някой си Пешо или Велина, а не Бетовен – не им вярвайте!
Че книгата си отива – не им вярвайте!
Че образованието у нас е дял на неуспелите – не им вярвайте! Че е важно портфейлът ти да е пълен, а главата може и да е празна – не им вярвайте!
Че моралът и любовта към родината са отживелици – не им вярвайте! Бъдете такива, каквито сте!
Но не очаквайте, че обществото ще оцени достойно усилията ви. По страниците на вестниците ще има интервюта с мимолетни герои, въртящи източени бедра пред камерите, но няма да има интервю със студент, спечелил голяма научна награда; няма да има разговор с носителите на наградата „Питагор” за наука; с тези, които тласкат България напред. Така е устроен светът.
Старофренският поет Кретиен дьо Троа, за когото ще учите тук в Университета, казва:
„Но три неща на този свят /Изисква всеки занаят: /Усилие, упорство, ум -/ Без тях ще вдигаш само шум…”
През изтеклата година Университетът се бори за различни каузи. Бореше се за достойнството си. Древните казват: „Ако загубиш пари – не си загубил нищо; изгубиш ли честта си – изгубил си много; изгубиш ли смелостта си- загубил си всичко”. Да не губим смелостта си. Нужна ни е!
Знаем, че както и да ни уверяват, няма да изчистим България за един ден – много дни, седмици, месеци и години ще ни трябват, но да не губим смелост.
И да завърша с това, което съм казвал нееднократно.
Млади колеги, когато попиташ някого къде е учил и той отговори – „в Университета” – никой не задава друг въпрос. Щото за българина Университетът с главна буква е Софийският университет „Св. Климент Охридски”.
Пожелаваме на първокурсниците успешен път, предприемчивост и амбиция в новия свят, който ще градите, свят много по-широк от границите на родината ни. Искам да поздравя родителите и близките ви, които са били винаги до вас. А на преподавателите Ви да пожелая енергия и инат.
Източник: e-vestnik.bg
