Временните Обществени съвети на българите по света, разпространиха чрез своя сайт www.globalbulgaria.org следното обръщение:
Комюнике във връзка с Решение № 1023-ПВР на ЦИК
Относно определяне на населените места в чужбина, в които ще се образуват избирателни секции за президентските избори на 23 октомври 2011 г.
На 2 октомври т.г., ЦИК публикува списъка на населените места в чужбина, в които ще се образуват секции за гласуване в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г.
Потвърдиха се нашите опасения, за които нееднократно предупреждавахме вносителите на Изборния кодекс, народните представители, правителството и ЦИК : в резултат на трудностите, създадени с новия ИК и с Решенията на ЦИК, броят градове в Европа и САЩ, в които ще има избирателни секции, силно намалява спрямо последните избори през 2009.
В редица големи държави с многобройни, но разпръснати български общности, възможностите за упражняване на конституционното право на глас на българските граждани са сериозно ограничени. Примерите са многобройни – в САЩ от 44 града на изборите през 2005 година, 18 града през 2009, за предстоящите избори остават само 14; за Германия числата са 6 през 2009г. спрямо 3 през 2011г., за Франция съответно 6 спрямо 4, за Великобритания – 11 (2005г.) спрямо 3 сега и т.н.
От друга страна, утежнените процедури по разкриване на избирателни секции в чужбина въведени с Изборния кодекс, точно както прогнозирахме, не засегнаха по никакъв начин съседна Турция, където се наблюдава нарастване с 41% на броя на градовете, в които ще се гласува – от 17 през 2009г. на 24 сега (с около 30% поовече).
Временните Обществени съвети нееднократно са посочвали конкретните разпоредби залегнали в Изборния кодекс, които предизвестиха този контрапродуктивен резултат. Възможностите за гласуване на географски разпръснатата българска диаспора в Европа, САЩ и Австралия зависят пряко от броя на населените места с избирателни секции. Вместо да се облекчат процедурите по разкриване на секции в градовете без дипломатически представителства, с новия Изборен кодекс те бяха значително затруднени :
1. Потвърдена беше практиката на фактическа активна регистрация за изборите на живеещите в чужбина чрез предварително подаване на заявления за гласуване.
2. Завишен беше минималния броя необходими заявления за откриване на секция – от 20 на 100, въпреки декларациите на вносителите на кодекса в медиите, че в проекта е залегнало числото 20.
3. Беше премахната възможността избирателни секции да бъдат откривани по преценка на посланиците, което позволяваше, там където има установени български общности и се знае, че се гласува от години, да се откриват секции по облекчен начин. Така се стигна до абсурди като този в Марсилия, където на избори 2009 гласуваха близо 400 души, а сега поради недостигащи няколко заявления, секция там няма да бъде открита.
4. Променен беше и крайния срок за подаване на заявления – от 20 дни преди датата на изборите, той беше увеличен на 25 в Изборния кодекс.
5. Не на последно място, въпреки декларациите вкл. и на председателя на правната комисия от трибуната на НС, че подаването на заявления ще става по облекчен начин, „електронно, дистанционно, по интернет, за секунди„, ЦИК силно затрудни изпращането на заявления по електронен път, решавайки то да става само в сканиран вид по имейл и задължително в PDF-формат, което изисква притежаването на сканиращи устройства и специфичен платен софтуер за преобразуване на сканирания образ в PDF.
Над 600 хиляди български граждани добросъвестно са декларирали пред българската администрация своя настоящ адрес в чужбина. Крайно време е държавата да използва информацията налична в регистрите на населението и да съставя избирателните списъци по настоящ адрес, както за българските граждани в чужбина, така и за живеещите в страната. Освен че това ще облекчи упражняването на конституционното право на глас на българите живеещи извън страната, най-накрая ще се изчистят и списъците в страната от т.нар. „фантоми“, както любезно някои политици, журналисти и експерти квалифицират българските граждани, живеещи в чужбина.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи !
Временни Обществени съвети на българите в чужбина
2 октомври 2011 г.
Тася Тасева, Австралия (Сидни)
Божидар Попов, Бразилия (Сао Пауло)
Красимир Гаджоков, Канада (Торонто)
Стоян Чонев, Канада (Монреал)
Петранка Стаматова, САЩ (Чикаго)
Димитър Иванов, Швейцария (Цюрих)
Димитрина Ланг, Германия (Мюнхен)
Галя Стоянова, Германия (Мюнхен)
Лидия Фауст, Германия (Щутгарт)
Данаил Дамянов (Лил)
Златина Иванова, Франция (Марсилия)
Александър Тодоров, Франция (Марсилия)
Стефан Mанов, Франция (Тулуза)
Любомир Гаврилов, координатор, Франция (Тулуза)
Атанас Чобанов, Франция (Париж)
Павел Цанков, Франция (Париж)
Брой на населените места с избирателна секция в чужбина през 2005, 2009 и 2011 г.
2005 | 2009 | 2011 | |
общ брой градове | 239 | 155 | 146 |
в т.ч. в Турция | 14 | 17 | 24 |
САЩ | 44 | 18 | 14 |
Испания | 31 | 19 | 23 |
Франция | 3 | 6 | 4 |
Италия | 9 | 3 | 2 |
Германия | 7 | 6 | 3 |
Великобритания | 11 | 3 | 3 |
пълен списък на населените места, в които ще се образуват секции за гласуване в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. тук
–––––––––––-
Б.Р. Участвайте и в новата анкета на Еврочикаго – линк.
.