Кандидатът за президент Румен Христов към българите в чужбина: „Да променим България и да я направим страна, достойна да ви посрещне обратно!“

По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които бяха изпратени от читатели, живеещи в различни държави по света. Първа ни отговори г-жа Меглена Кунева, а след нея – г-н Красимир Каракачанов и доц. Атанас Семов. Днес ще Ви запознаем с отговорите на Румен Христов, който е кандидат за президент на Съюз на десните сили (СДС).

Уважаеми г-н Христов, България в последните 20 години преживява най-тежката демографска криза след възстановяването на българската държавност през 1878 г. Какви са основните причини за това и как смятате да се преборите с тях – какво ще предприемете, ако спечелите изборите?

Прогресивното намаляване на населението на България е най-сериозния проблем, пред който се изправени всички държавни институции и политически субекти, независимо от тяхната идеологическа принадлежност.
Това е системен и многослоен проблем и той трябва да се разгледа като такъв. Наблюдава се системен отказ от реформи, които да осигурят справедливост и равенство на закона за всички български граждани. Равенство, което да гарантира възможност за частна инициатива, за нормално съществуване на среден и дребен бизнес, който да е защитен от произвола на държавата. Кадруване и непрозрачност при назначенията в съдебната власт са в основата на този проблем и в липсата на адекватни действия срещу корупцията по високите етажи на българската администрация. Всичко това отблъсква чуждестранните инвестиции и стопира нормалното развитие на българската икономика. Липсата на сигурност за бъдещото е това, което кара българите да емигрират. Това е основното, което трябва да променим, за да се преборим с демографската криза и да променим желанието на българите да търсят реализация в чужбина. Тази промяна минава през решаването на икономическите проблеми на България, върху което ще съсредоточа своите усилия.
За мен икономиката е основен приоритет, и аз ще търся национален консенсус за изготвянето на национален план за излизане от икономическата криза. Ще търся консенсус за реформиране на съдебната система и ще направя прозрачни и публичните назначения на Президента във Върховния административен и Върховния касационен съд. Назначения, които ще се основават на професионализма на кандидатите и тяхната воля да отстояват върховенството на закона в България и защитата на правата на всеки един български гражданин. Няма и не може да има нормално функционираща икономика при липсата на правова държава.
Ще повдигна дебат за реформиране на системата за сигурност на България, която да гарантира приемането на държавата ни в Шенген, като гаранция за сигурността на гражданите.
България има нужда от спешна и задълбочена реформа в сферите на науката и образованието, която да мотивира младите да останат в България и да създаде среда за тяхната реализация на българския пазар.
Само така ще променим България, за да се превърне тя в страна, в която ние можем да живеем добре, в която можем да отгледаме нормално своите деца, да гарантираме тяхното образование и професионална реализация. Държава, в която инициативността не се сблъсква с корупция и раздута бюрокрация. Държава, в която получаваме сигурност за нашето бъдеще и достойни старини.

Смятате ли, че България трябва да има нова национална доктрина за българите зад граница и какво е най-необходимо да включва тя?

Това, което е по-важно от предлагането на нови и нови доктрини, концепции и други документи и закони е това да генерираме истински смисъл и съдържание на вече съществуващите. С приетия по време на управлението на ОДС ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г./ след допитване до представители на българската диаспора се опитахме да дадем институционален облик на представителството на нашите сънародници, живеещи зад граница, като същевременно се даде законова регламентация на техните взаимоотношения с българската държава. Законът бе приет в края на синьото управление и за съжаление следващите кабинети на Сакскобургготски и Станишев не предприеха нужното за изпълнението на разписаното в закона. Не се конституира Националния съвет за българите в чужбина* и не се предприеха мерки за приобщаване на българската диаспора зад граница. За мен сънародниците ни зад граница са наша основна инвестиция. Моята цел е те да останат свързани със страната, техните деца да се чувстват българи, да имат желанието да се връщат в родината си и някой ден да решат, че България е по-доброто място за тях и децата им.

Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?

Като човек, който е бил главен секретар на Президента Петър Стоянов, аз познавам много добре възможностите на президентската институция. Държавния глава назначава с указ всички посланици на България и ги отзовава по същия ред. Категорично смятам, че нашите посолства и консулства, трябва да провеждат активна политика на връзки и взаимодействие с българите в чужбина, а не да се държат като скучни чиновници, които чакат да изтече техния мандат. Политиката с нашите сънародници е преди всичко политика на реални контакти.

Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати, както в районите в страната?

В рамките на дебата за Избирателен кодекс, СДС предложи окрупняване на МИР-овете по начин, който ще позволи да се преодолее една съществуваща диспропорция в страната, която изкривява представителността на изборните резултати. Ние предложихме ново разпределение /напр. в 8 МИР-а, 7 от които съвпадащи с Европейските райони за планиране и 1 самостоятелен за чужбина/, което ще гарантира равнопоставеност на гласа на всеки един български гражданин и ще елиминира възможността да се манипулират изборните резултати чрез механично „преливане” на гласовете от чужбина към даден район. Сегашното разпределение на мандатите за парламентарните избори в 31 МИР не съответства на действителното разпределение на населението на територията на България.
Ние категорично отстояваме регламентирането на ясна и справедлива процедура за откриване на избирателни секции зад граница /при наличие на определен брой граждани имащи право на глас/ и премахване по този начин на субективното право на посланици от дадена политическа партия конюнктурно да откриват или не секции по свое усмотрение. Такива следва да се откриват задължително в посолствата и консулствата на Р България, в градовете, където живеят големи български общности, а при искане от 20 или повече гласоподаватели – и в съответен град на държавата.
За да се улесни участието на българите зад граница в изборния процес ние ясно заявихме нуждата да се въведе електронно гласуване за всички български граждани, които имат валидна лична карта. Това е много важно, не само за да могат българите по целия свят да гласуват, но и да се вдигне избирателната активност и да се преодолее тежестта на купения вот. За съжаление за пореден път се сблъскахме с липсата на желание да се променят установени порочни практики.

Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е предмет на обществена дискусия**, инициирана от омбудсмана г-н К. Пенчев. Как се отнасяте към конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители и в президентски избори?

Това, което мога да заявя е, че ще инициирам дебат, който да търси промяна на тези текстове от Конституцията. Законодателството на ЕС, от който Р България е част от 1.01.2007г., предвижда така нареченото „двойно гражданство” – европейско гражданство и гражданство на съответната страна – членка. В този смисъл е налице несъответствие между чл. 65(1) от Конституцията ни и правото на ЕС. Наред с това трябва да се има предвид и сложния историческия момент, в който бе приета действащата Конституция, с мнозинството на БСП. Аз съм убеден, че смисълът на тази разпоредба би могъл да се постигне в модерните условия чрез съвременни институтите на правото /напр. „уседналост” и др./ и ще търся консенсус за изменение на тази разпоредба на Конституцията в съответствие с правото на ЕС. За мен всички българи са равни и следователно трябва да се ползват от равни права и да споделят еднакви отговорности.

Какво е Вашето мнение за гласуването по интернет и за електронното правителство?

За мен това е първостепенна политическа задача и основен приоритет, не само поради факта, че това е политически приоритет на СДС. Аз съм убеден, че това е един от основните начини да се гарантира конституционното право на всеки български гражданин да гласува, като се намалят възможностите за контролиране и подмяна на вота на избирателите. В СДС проведохме редица кампании за популяризиране на идеята и изработихме, предложение за неговото въвеждане и регулиране в Избирателния кодекс приет тази година. За съжаление тази идея беше отхвърлена от управляващото мнозинство. Допълнително, СДС разработи и предложи и идеята за гласуване по електронен път на електронни терминали /гишета/. Терминалите ще са свързани директно с ЦИК и първоначално ще дублират гласуването с хартиена бюлетина, а в перспектива могат изцяло да изместят класическия тип гласуване. За нас това е пътят да се гарантира отчетност в реално време, като се намали възможността за злоупотреби и се гарантира „действителността” на подадения вот.
Що се отнася до „електронното правителство”, аз мисля, че ние изоставаме фатално с въвежданото на елементарни практики, които да насърчат инициативността на българските граждани и прозрачността на институциите. На бизнеса и гражданите трябва да се предложи лесен и бърз начин за общуване с българската администрация. Вместо това ежедневно се сблъскваме с тежка бюрокрация, административен произвол и вихреща се корупция. Това категорично трябва да се промени, като се започне със Закона за достъп до обществена информация. Подобен акт трябва да регламентира не просто начина, по който се получава информация, а да задължава институциите да направят достъпна и публичната информация за своята работа. Няма нито една причина, след толкова години, България постоянно да отлага електронното правителство. Ще използвам всяка възможност на президентската институция, за да променя това.

България отделя минимални финансови ресурси за развитие на българската култура и училища зад граница, но дори и тези скромни средства не се използват ефективно. Ще подкрепите ли въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина? Ще подкрепите ли обективни критерии за финансиране на българските центрове и българските училища в чужбина, като например: брой на обхванатите деца, учебни резултати, икономически принос на емиграцията и т.н.?

Ръководителите на Държавната агенция за българите в чужбина, трябва да бъдат съгласувани, одобрявани, възприемани от нашите сънародници в чужбина. Няма причина това да не може да се осъществи в съвременните комуникационни условия. Българските центрове и училища в чужбина е крайно време да спрат да бъдат само формално задължение на държавата. Време е заедно с нашите сънародници зад граница да ги изпълним със съдържание, което реално да отговаря на нуждите на общността. Парите за тях са малко, но е важно да не бъдат разпилявани и разхищавани.

В гр. Гоце Делчев се намира Институтът по история на българската емиграция в Америка «Илия Гаджев». Бихте ли приели покана да го посетите до изборите?

За мен ще бъде удоволствие да посетя този институт и да се запозная с неговите основатели.

Вместо заключение може да добавите Ваше послание към българите зад граница.

Разчитам на вашата подкрепа, за да променим България и да я направим страна, достойна да ви посрещне обратно.

–––––––––––––––

Бележки от редакцията:

* Обществените съвети по държави са първата крачка към създаването на Национален съвет на българите в чужбина (за повече инфо – линк)

**Линк към анкета на Омбудсмана – К.Пенчев многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска) и тази анкета е подготовка за дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната.

.

.