Как да се намери лек срещу корупцията, която разяжда обществото? Възможно ли е тя да се пребори без широка обществена съпротива или смели полицаи и прокурори? И знаете ли кои са жертвите на корупцията, пита Елена Никлева от Дойче Веле.
Едва ли често се замисляте за жертвите на корупцията. За тях малко се знае и малко се говори. Самата корупция заема трайно място в обществения дебат, но жертвите й остават невидими и анонимни. Това са майките, които не могат да платят на лекаря, за да оперира децата им. Това са жителите на селища, чиято екосистема безжалостно се унищожава, защото лош проект е спечелил търг с помощта на подкупи. Това са умиращите от глад, до които не достигат международните помощи, защото са потънали в джобовете на корумпирани служители…
Жертвите – беззащитни срещу корупционните практики
За тези жертви стана дума на пражкия Форум 2000 – ежегодна международна конференция, основана от Вацлав Хавел. Огромният авторитет на Хавел събра и тази година светила от цял свят като Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц.
Организаторите със сигурност са били повлияни от безкрайните скандали за корупция в Чехия и най-вече – от техния трансграничен, международен характер. Защото австрийски, британски, германски бизнеси и лобисти подкупват политици от Централна и Източна Европа, за да прокарват своите сделки.
Корупцията все повече се глобализира и следователно трябва да й се търси адекватен, не само национален, но и глобален отговор. Казва го не друг, а Петер Айген, основателят на Трансперънси Интернешънъл (Прозрачност без граници). Световноизвестната организация, която публикува всяка година корупционния индекс на държавите по света, се ражда в Германия.
По онова време Айген работи за Световната банка в Африка. Вбесява го собственото му безсилие пасивно да гледа как средствата по програмите за развитие не достигат до нуждаещите се. В началото на 90-те години Съединените щати и само още шепа държави са обявили, че е престъпление да даваш подкупи в чужбина. Към онзи момент в Германия това е не просто легално – концерните дори могат да отчисляват от данъците сумите за подкупи. Днес и германският закон вече преследва даването на подкупи в чужбина.
Рушветът в чужбина – отскоро подсъдим
Дори в момента в Германия се водят 110 дела за корупция срещу големи концерни като Сименс, Даймлер-Крайслер, Ферощал. Явно съдебната машина набира обороти, явно битката срещу корупцията се води активно. Естествено, бизнесът защитава своята кауза с един разбираем аргумент: ако всички дават подкупи, ако корупцията е норма в една страна, а не изключение, как да печелим търгове и да надвиваме над конкуренцията, без да смазваме съответната държавната машина? В страни като Великобритания няма нужда от подкупи, за да се развива бизнес, но как е в Централна и Източна Европа?
Бившият министър на вътрешната сигурност на Израел Ави Дихтер разграничи два вала на защита срещу корупцията.Най-напред би трябвало да я спира широкият обществен слой, ценностите и стандартите в едно общество. Тоест, ако корупцията не е „норма“ и „нормална“ в дадена култура, ако срещу нея има непоносимост, мнозинството ще я отхвърля като чуждо тяло.
Втората и всъщност последна защита срещу корупцията изгражда правоохранителната система. С други думи, ако обществото е натърпимо към корупцията, до полицаи и прокури ще стигат малко случаи на подкупи. Ако обаче обществото е слабо, единствената надежда е в смели полицаи, прокурори и съдии. Когато и двата защитни вала са пробити, обществото със сигурност върви надолу. И тук възниква въпросът: как изглежда българското общество в ключа на тази дефиниция?
Шест магически ключа срещу корупцията
Американсккият посланик в Прага Нормън Айзен доскоро беше съветник на американския президент Барак Обама по въпросите на етиката и административната реформа. Юристът излъчва типичния американски оптимизъм, че корупцията може да бъде изкоренена, ако се следват няколко правила: пълна прозрачност на партийното финансиране и на предизборните кампании, ясни закони за лобизма и държавните поръчки, пълна прозрачност на личните доходи.
И още: специална защита на подаващите сигналите за корупция, така наречените whistleblowers. Когато дори тази гъста социална мрежа не улови корупционните практики, тогава, разбира се, влиза във функциите си железният правоохранителен обръч.
А каква е ролята на медиите? Кристофър Уокър, директор в Фрийдъм Хаус, изрази тревогата, че разследваща журналистика се среща все по-рядко. Неговага организация, която от САЩ наблюдава медийната свобода по света, се тревожи за централноевропейската журналистика, където разследването е рядък гост. (А какво да кажем за българската разследваща журналистика?)
Уокър отбеляза още нещо изключително важно: в тези страни намаляват кореспондентите от чужбина, намалява интересът към международните теми. Само истински професионалните медии могат да обхванат явлението корупция в неговия трансграничен, глобален аспект, само те могат да транспротират до хората сложните взаимозависимости в нашия взаимосвързан свят – без това не може да има сериозна битка срещу корупцията.
Така звучи едно особено важно послание към изолационистките тенденции в България и особено – към журналистическия провинциализъм.
Deutsche Welle
