Изборите по нас обикновено започват с прекапвания на обещания, прехвърчания на прерязани лентички, проливни обещания и приключват с потоп от кебапчета.
До края никой така и не си казва ясно защо иска да го харесаме и изберем и какво смята да направи с нас – разчита се на прословутото българско избирателско трудолюбие и мъдрост.
Междувременно по страниците на свободната ни преса се леят сълзи, сополи, кофи с нещо, което поетично може да бъде наречено катран, и други кандърми.
„Плевнелиев само ще поднася ножиците на Борисов да реже ленти“ – атакува червеният кандидат Калфин в „24 ЧАСА“.
Висш пилотаж в журналистиката е да смъкнеш някой лев и от двете спорещи страни – на другия ден в същата газета се явява трогателното материалче „Плевнелиев лъскал с четка за зъби спалното в казармата“. В смисъл – служил на Родината.
Битката се пренася на малко по-калния катунски терен. „БСП пита има ли ГЕРБ договорки с Цар Киро“ – докладва „ТРУД“. В „НОВИНАР“ тежката водна артилерия Румен Петков разширява пробива: „Кирил Рашков ходеше с Йордан Соколов, но не на пазар в плод и зеленчук, защото Соколов бе министър на МВР, председател на НС и ключов фактор в СДС“. Висшият пилотаж, за който стана дума по-горе, си казва отново думата – в кратко спретнато материалче на „ТРУД“ тогавашният кандидат на СДС, Найден Зеленогорски уточнява: „На изборите 1999 г. аз имам 23 процента от ромските гласове, а кандидатът на БСП тогава – Румен Петков, има 67% от тях. Сами преценете кой кого е подкрепял“…
По-малките партии също не са пренебрегнати – „МОНИТОР“ в неподписан анализ препоръчва „Ракия и зелева салата за Яне“, като деликатно нарича неприятният им политик „олигофрен“…
Четири пъти невинният бивш кмет на София г-н Софиянски очевидно наскоро е чел Сенкевич, защото е сложил на предизборния си призив в „ТРУД“ заглавието „Къде отиваш, България?“ Звездичка след питанката ни отпраща към пояснението, че това било „буквален превод на крилатата латинска фраза Quo vadis?“. Пояснението показва пълната неграмотност на иначе изключително ревностните в християнството редактори, по-важното е, че кандидат-кметът явно не е разбрал за какво точно се кандидатира, та използва случая да наругае цялата външна, вътрешна, икономическа и еко политика на кабинета. Със заключението, изведено в подзаглавие от редакцията – „Време е за наше ново Априлско въстание“.
На оружие!
Още по-радикална идея развива в „24 ЧАСА“ кандидат-кметът на Варна г-н Гуцанов – „Спасението за Варна е да стане град държава“.
Не мислете, че залутани в сепаратистки и бунтовни приказки газетите забравят кого трябва да подкрепят! За беля в един ден досегашният президент Първанов наградил изявили се млади учени и автори. Какво се прави в такива случаи? В такива случаи дежурният редактор веднага възстановява баланса, като гужда под неудобните, но неизбежни две информацийки равната по размер „Премиерско куче грабна световна купа“. Има и снимка на поредната каракачанка на премиера Борисов, която спечелила медал някъде в Испания…
На политици не го докарваме, но кучетата са ни златни!
Pумен Белчев,
Rumenbelchev.blog.bg
