Проблемите на съдебната система не са загадка. Не е тайна и как могат да бъдат решени според в-к Капитал.
Политически зависимият и безотговорен ВСС
Проблемът: Висшият съдебен съвет е органът, който управлява съдебната система. Каквито са неговите членове, такава ще е и прокуратурата и съдът. Ако те са услужливи и зависими, ще избират услужливи и зависими магистрати. Проблем, който е съществувал през всичките години, но изкристализира при този състав на съвета. Причината за това е най-вече в начина, по който е конституиран ВСС. Парламентарната квота в него е колкото тази на съдебната власт. Избира се с обикновенно мнозинство и често се състои не толкова от достойни юристи, а от лоялни към съответната партийна централа. През всичките години по-голямата част от скандалите окло ВСС бяха продуцирани от членове от парламентарната квота (именно избраните от Народното събрание Иван Димов и Стойко Стоев подадоха оставка заради контакти с лобиста Красьо Черния ). В същото време няма работещи механизми за търсене на персонална отговорност на членовете на ВСС.
Решението: С промяна в конституцията политическата квота в съвета да бъде намалена на 1/3 и да се избира с квалифицирано мнозинство от парламента. И двете промени обаче няма да са достатъчни, ако няма максимално прозрачна процедура по подбор на кандидатите. Така например, парламентът може да поиска от неправителствените организации с добро име в обществото и дори от съдебната система short list с възможни кандидати. Те трябва да бъдат изслушвани публично и обществото да е запознато с биографиите им и работата им като юристи.
Намаляване на членовете на съвета (примерно до 11) ще намали размиването на отговорност, а явното гласуване на всички решения ще разбие възможностите за договорки под масата.
Кой и как: парламентарно квалифицирано мнозинство, което да промени конституцията
Прокурори, които назначават съдии – другото име на зависимостта.
Проблемът: В момента ВСС е един и същ за прокурори и съдии. Това означава, че прокурори и следователи избират съдии. Ако съдът по дефиниция трябва да е арбитър, то прокуратурата по дефиниция е страна в процеса. Това обстоятелство многократно е определяно от международните институции (ПАСЕ, Съветът на Европа) като проблем и заплаха за независимостта в съдебната система.
Решението: Създаване на отделен ВСС за съдии и за прокурори и следователи.
Кой и как: парламентарно квалифицирано мнозинство, което да промени конституцията
––-
Непотизмът в системата
Проблемът: В съдебната система се назначават и повишават магистрати, които често нямат необходимите професионални и морални качества. Показателно е, че много често младши магистрати на няколко години стаж, които са влезли в системата след обучение в Националния институт на правосъдието, са по-подготвени от магистрати от върховни съдилища и прокуратури.
Безпринципното назначаване е особено чувствителна тема при изборите на ръководители в прокуратурата и съда. Сигналът, който ВСС подава на редовите магистрати, е, че за да бъдат издигнати в кариерата или да бъдат избрани на ръководен пост, трябва да притежават „други“ качества – връзки и познанства с кръгове, лобисти и други нерегламентирани механизми от сферата на непотизма.
Решението: Назначаването и израстването на съдии и прокурори да става само на базата на обективни критерии за тяхната работа и под условията на постоянен външен мониторинг от независими организации. В някои американски щати например (Колорадо, Аризона и др.) има смесена комисия от граждани, магистрати, университетски преподаватели, които изслушват кандидатите, разговарят с лицата, които имат професионален допир с тях (например, ако е съдия – с прокурорите и адвокатите, които са се явявали пред тях). Желаещите да бъдат назначени или повишени попълват дълги анкети, на които отговарят на различни въпроси, свързани с техния морал и професионална подготовка.
Кой и как: Обикновено мнозинство в парламента може да промени Закона за съдебната власт; ВСС с промяна на правилата за кариерно израстване и оценка на магистратите.
––––
Проблемът: Присъствието на корумпирани магистрати в системата е функция от действията и бездействията на разследващите органи – полиция и прокуратура. Преди два броя в. „Капитал“ написа, че в сегашния състав на ВСС има поне трима членове, срещу които са подавани сигнали за корупционно поведение или други професионални нарушения. Тази седмица на capital.bg описахме как членът на съвета Светла Данова е била замесена в схема за имотни измами. Масова практика в такива случаи е сигналите да се държат на stand by – дали защото обективно не могат да се разследват, или защото съответният магистрат е симпатичен на някого, или просто няма желание за това – няма значение. Резултатът е, че системата на правораздаване е пълна с компрометирани и зависими кадри.
Решението: Трябва да има максимална публичност на движението на сигналите срещу магистрати освен в случаите, когато разследването наистина не налага конфиденциалност (например подслушване на конкретен съдия или прокурор). Дори и в даден сигнал да няма данни за престъпление или такова трудно да може да се докаже, събраните около него факти и констациите по тях трябва да се използват при кариерното израстване на конкретния магистрат.
Кой и как: Вътрешна реформа в прокуратурата – възможност за обществен контрол над звеното, което работи по сигнали срещу магистрати. ВСС трябва да освети напълно и работата на комисията по професионална етика и борба с корупцията. Такъв контрол може да се осъществява от обществен съвет, в който да влизат както неправителствени организации, така и магистрати. С промяна на Закона за съдебната власт би следвало да се разсекретят и дисциплинарните производства.
––––-
Безотговорната прокуратура
Проблемът: Държавното обвинение е единно и централизирано, подчинено на главния прокурор. Главният прокурор естествено не може да упражнява пряк контрол на над 1500 обвинители, което води до директно размиване на отговорността.
Актуалната организация на работата на държавното обвинение също минира възможността за търсене на персонална отговорност. На практика в много редки случаи един и същ прокурор образува едно дело, наблюдава работата на полицията по него, изготвя обвинителния акт, с който предава обвиняемите на съда, и след това защитава тезата в съдебната зала.
Според конституцията прокуратурата е част от съдебната власт. Актуалната й структура е в конфликт с атрибутите, които притежава един магистрат – да е несменяем, да решава по вътрешно убеждение и т.н. Прокурорите са силно зависими от полицията (всеки прокурор в Софийска градска прокуратура се е сблъсквал с оперативни работници, които са идвали с написани от тях постановления, които той само подписва) и от началниците си. А това не е точно идеята за съдебната система.
Решението: Със свое решение отпреди 8 години Конституционният съд минира възможността държавното обвинение да бъде извадено от съдебната власт. Нищо не пречи обаче да се промени неговият статут (т.е. да не е огледално на съда, да се децентрализира), за да може наистина тя да стане „адвокат на държавата“.
Да се съкрати мандатът на главния прокурор, да се въведат механизми за контрол на прокурорската работа.
Наложителна е и нова процедура по избор на главния прокурор. Той може да бъде избиран от парламента с квалифицирано мнозинство (но неговият мандат да се разминава с този на парламента). Процедурата по избор трябва да е публична и максимално състезателна. В същото време трябва да има и механизъм за импийчмънт на главния прокурор.
Кой и как: Квалифицирано парламентарно мнозинство с промени в конституцията.
http://www.capital.bg
