B Македония е в ход амбициозно за тази малка балканска държава „презареждане“ на нейната национална идентичност, пише в. „Ню Йорк таймс“. Вкоренява се балкански тип хиперпатриотизъм с дитирамби за древните македонски корени. Това обаче се случва наред с пораждащите тревога у международната общност пълзящ авторитаризъм и заглушаване на гласа на дисидентите, които обвиняват управляващата партия, че злоупотребява с властта.
Миналата седмица Европейската комисия представи поредния си доклад за напредъка на Македония към членство в ЕС. В него се прави изводът, че страната има упадък на медийната свобода и че не се прави достатъчно за укрепването на върховенството на закона.
Тази критика идва на фона на трескави опити на Македония да открие „своята душа“, пише авторът Матю Брунвасер.
Чужденците се посрещат със стъписващо текстово съобщение на мобилните си телефони: „Добре дошли в Македония – люлката на цивилизацията.“ Центърът на столицата бързо се превръща в странен панаир от исторически и естетически неиздържана монументална украса. Дори и при кратка разходка човек е поразен от 29-метрова бронзова статуя на Александър Велики, а наоколо са още паметниците на Юстиниан Велики, майка Тереза, светите православни първоучители – братята Кирил и Методий, както и 22-метрова триумфална арка.
Но вътрешните критици и международните наблюдатели предупреждават, че възраждането на македонската гордост прикрива една опасна антидемократична тенденция. На изборите през юни премиерът Никола Груевски, 41-годишен икономист, успя да осигури трети пореден управленски мандат на своята популистка десноцентристка партия ВМРО. Това не се е удавало на никое друго македонско правителство, след като бившата югославска република обяви независимост през 1991 г.
Патриотарската политика на ВМРО породи дебат за „истинските македонци“ и „предателите“, казва Василики Неофотистос, антрополог от Университета на щата Ню Йорк в Бъфало, който изследва македонските проблеми. „Хората се страхуват и са много разделени“, добавя той.
Нарастващите опасения за свободата на медиите намериха най-ярко потвърждение в отнемането на лиценза на частната телевизия А1 от правителството на 30 юли. Тя бе може би най-критичният към властите медиен глас. Те оправдаха мярката с нарушения на данъчните закони, но според критици проправителствените медии никога не са били подлагани на такъв одит. Преди това бяха спрени три вестника от същата медийна група след подобно разследване.
Правителството е един от най-големите рекламодатели в Македония и неговата тежест на рекламния пазар също се използва за контрол над медиите, казват анализатори. „Издателите и журналистите са подложени на сплашване и засилващ се политически натиск“, отбелязва Европейската комисия в доклада си.
През септември 3-ма проправителствени македонски журналисти предизвикаха абсурден инцидент в Европейския парламент. По време на дебат там за свободата на медиите в Македония те освиркваха евродепутатите, наричайки ги „талибани“ и „заслепени евроболшевики“. Наложи се да бъдат изгонени от залата. В доклада на Еврокомисията се казва още, че „в медиите има намеса от политически и бизнес кръгове. Сплашването на журналистите и селективното прилагане на законодателството срещу медийните компании пораждат нарастваща тревога.“
ВМРО отрича да е националистическа партия и предпочита да се представя като „голям чадър“, под който има място за всички жители на Македония. „Патриотичната“ програма на партията обаче отблъсква албанците, които са 25%
от населението. Албанските партии са силно озадачени от опитите да се търсят в античността корените на македонската идентичност. Според тях това отблъсква приятелите на Македония в ЕС, се казва в статията на „Ню Йорк таймс“.
Но ВМРО отрича, че партията подменя македонската идентичност. „Ние по-скоро я преоткриваме – каза финансовият министър Зоран Ставрески в неотдавнашно интервю. – Ние се опитваме да си върнем идентичността, която бе загубена в периода на комунизма.“
Ставрески отхвърли и обвиненията в натиск срещу медиите: „Ако четете вестници, ще видите, че повечето критикуват правителството. Това е нормална политическа борба, както във всяка страна.“
Въпреки засилващите се международни критики много македонци изглеждат доволни, че с монументалния си размах в Скопие правителството е променило този безличен някога югославски град. Проектът за обновление, наречен „Скопие 2014“, предвижда издигането на 20 големи статуи и над 100 по-малки
Той включва и доставка на 220 двуетажни градски автобуса от Китай, строителство на нови публични сгради и музеи.
„ВМРО е патриотична партия, която отстоява националното историческо наследство и националната идентичност“, казва 33-годишният Владимир Гьорчев – депутат и член на ръководството на партията, развеждайки Матю Брунвасер с кола из Скопие. Запитан за опасенията в чужбина за затегнатия правителствен контрол над медиите, той сменя темата и предпочита да говори за новите търговски центрове и бизнес паркове, които се строят в покрайнините на града от британски и американски компании.
Гьорчев е бивш говорител на ВМРО. Според него последните 20 години са първите от векове насам, в които Македония е независима държава, и затова е време градът да се презастрои като седалище на националните институции. „Най-после можем да определим интериора на нашата всекидневна“, изразява се образно той.
Източник: в. „24 часа“
