Близо 2 млрд. лева пари на данъкоплатците отиват на вятъра, докато голяма част от медиите се държат като слуги на вътрешния министър
Трактора взривил „Галерия“, централата на РЗС и колата на Сашо Диков, за да видят високите европейски гости, че България е несигурна страна.
Не, бе – премиерът организирал терористичните актове, за да си отмъсти, защото го атакуват. Не е премиерът, а МВР слага взривовете, за да ни внуши после, че те сами се гърмят, за да си правят реклама. Глупости, не е нито единият, нито другият – правят го тайнствени сили, които се опитват да ги скарат. Нагнетяват напрежение в държавата с цел да я дестабилизират…
Тези версии (сигурно има и още) бяха изписани по форумите, изговорени по няколко телевизии и булевардни издания. Очевидно объркването в обществото е голямо. За дообъркването му прилежно се стараят и горепосочените медии.
Българските данъкоплатци плащат на над 70-хилядна армия от полицаи,
оперативни, разузнавачи, контраразузнавачи, подслушвачи, експерти за една година над 2 млрд. лв.
МВР се отблагодарява на данъкоплатците, като ги държи в страх и неведение.
Не е възможно за толкова години в нашата малка страна въпросната 70-хилядна армия да не е в състояние да разкрие нито един взрив. Колкото и некадърна да е.
Всички посегателства срещу журналисти остават неразкрити – взривът в дома на разследващия журналист от Нова телевизия Васил Иванов, побоят над Огнян Стефанов, взривът пред редакцията на „Галерия“, бомбата под автомобила на Сашо Диков, взривове пред централата на РЗС и клуб на ДСБ в София…
Няма да хабим място
да вземаме на сериозно безотговорните приказки на премиера,
че знае кои са извършителите. Очевидно и прокуратурата не го взема на сериозно, щом не го пита какво знае. На сериозно го вземат няколко телевизионни водещи и булевардни издания, за да сочат вместо него с пръст поръчители на взривове. По този начин спускат плътна завеса пред МВР и не питат защо наистина цялата тази армия от полицаи и всякакви специалисти не може да хване един атентатор – не проследява откъде е взет взривът, кой е организирал поставянето му, кой го е сложил, кой го е поръчал. Всякакви хипотези могат да бъдат разгледани за 2 седмици. Включително и как потърпевшият организира сам атентата.
Да говорим сериозно. Криминалният контингент от възможни извършители е не повече от 200-300 души.
Нали службите се хвалят, че ги знаят всички
Да не говорим, че дневно се издават десетки и дори стотици разрешения за подслушване, ровене в кореспонденцията в интернет, следене, филмиране, за ползване на агенти под прикритие, за доверителни сделки, за всичко. И въпреки това разкриването на тези престъпления не се случва. Това даже е още по-страшно. Защото очевидно тези неща се използват от властта с нечисти намерения.
В противен случай щяха да ги разкрият – без значение кой е извършителят и кой организаторът. Т.е. не желаят да ги разкриват. Което е чудовищно.
Огромна част от медиите, които уж са призвани да оказват натиск над институциите, се държат като техни слуги, галят с перце вътрешния министър и организират саморазправи с журналисти от други медии. Сигурно си въобразяват, че това е разследваща журналистика.
А зад завесата МВР изпапква по 2 млрд. лева годишно, защото слушка, но не използва чутото, за да разкрие бандитите. Което ни подсеща, че вече 8 месеца суперексперти и супертехника не могат и не могат да установят ония СРС-та за Мишо Бирата истински ли са или да.
От друга страна, колко тюфлеци се вълнуват от това все още?! И побират ли се на върха на една игла…
Александър Александров,
в. „Сега”
„Българските данъкоплатци плащат на над 70-хилядна армия от полицаи, оперативни, разузнавачи, контраразузнавачи, подслушвачи, експерти за една година над 2 млрд. лв.
МВР се отблагодарява на данъкоплатците, като ги държи в страх и неведение.
Не е възможно за толкова години в нашата малка страна въпросната 70-хилядна армия да не е в състояние да разкрие нито един взрив.
Колкото и некадърна да е.
Всички посегателства срещу журналисти остават неразкрити – взривът в дома на разследващия журналист от Нова телевизия Васил Иванов, побоят над Огнян Стефанов, взривът пред редакцията на „Галерия“, бомбата под автомобила на Сашо Диков, взривове пред централата на РЗС и клуб на ДСБ в София…
. . .
Да говорим сериозно. Криминалният контингент от възможни извършители е не повече от 200-300 души.
Нали службите се хвалят, че ги знаят всички
Да не говорим, че дневно се издават десетки и дори стотици разрешения за подслушване, ровене в кореспонденцията в интернет, следене, филмиране, за ползване на агенти под прикритие, за доверителни сделки, за всичко.“
Чета и се питам:
Как да наричаме власт над територия, където над 1% от населението е под полицейски пагон?
Как да наричаме население, което безропотно се е отказало от защитата на Отечеството, като я е поверило на армия от наемници, при това два пъти по-малка от полицейската армада?
Какво да очакваме, че ще се случи, ако възникне сериозен конфликт между тези две структури на държавно насилие?
Та територията България днес отглежда двойно повече полицейски фуражки на глава от населението, околкото пет пъти по-населеният Ню Йорк!
Да не говорим за „трудовите възнаграждения“…
Докато американският полицай получава толкова, колкото и съгражданинът му-учител, нашите добре охранени подфуражни служители се радват на два-три пъти по-високи доходи от едвам оцеляващата, измършавяла българска учителка (поради символичните заплати в образованието мъж-учител е понятие от миналия век).
И така – откъдето и да го погледнеш, виждаш повече от ординарна грижа за пазителите на реда.
А „редът“ – не както си му е реда – хич не е наред!
Защо ли?
Има само един отговор:
Някому е потребно да бъде така, както е!
И този „Някой“ не е министър-председателят, нито пък министърът на вътрешните работи (да не говорим за онези „известни на властта 200-300“ престъпници, които хем ги знаят, хем не ги закачат);
този „Някой“ не е и „Октопод“-ът – иначе как би кандидатирал главата си за Президент над акваторията…
Та кой е този неуловим вече толкова десетилетия този „Някой“?
Следите му водят в мистична посока.
Макар и да не е мистична структура, правото познава фигурата не само на физическото лице (реалния човек), но и на т.нар. юридическо лице – фикция, призвана към живот за улесняване на сложните взаимоотношения между човеците.
Наред с фигурата на юридическото лице (което в много случаи е някакво обединение от хора – организация, корпорация) съществува и духът на това лице – т.нар. корпоративен дух.
Няма как да го пипнеш, да го подместиш, да го погалиш или пък удариш.
Но той яко хваща, мести те без да те пита, цапардосва те съвсем реално – когато по някакви негови съображения с нещо не си му угодил.
Именно този „Някой“ e корпоративният дух на джентълменското споразумение от Малта, дало шанса на шепа блюдолизци от комунистическия Изток да станат „демократични партньори“ на безскрупулни „барони-разбойници“ от капиталистическия Запад.
Този „Някой“ е заинтересован да се генерира мъглата на средната и дребната престъпност, за да могат „демократичните партньори“ от двете посоки на света безпрепятствено да осъществяват геноцидния си грабеж над оскотялото обезмозъчено население.
Всички репресивни структури на българската територия са в ръцете на носителите на този дух.
Всички съдебни структури на българската територия са бетонирани от същия дух.
Всички държавни служители от средния ешелон на българската територия са във феодална зависимост (несменяеми доживот) от него.
( В тази връзка препращам читателя към току-що публикуваното в сайта на известния учен, безкомпромисен правозащитник, Политзатворник №1 на комунизма Янко Н. Янков-Вельовски http://iankov.blogspot.com/2011/10/61.html ).
Е, как при тази ситуация да се надяваме на ефективна полицейска защита на човешките ни права, честно придобита собственост и лично достойнство…
„И въпреки това разкриването на тези престъпления не се случва. Това даже е още по-страшно. Защото очевидно тези неща се използват от властта с нечисти намерения.
В противен случай щяха да ги разкрият – без значение кой е извършителят и кой организаторът. Т.е. не желаят да ги разкриват. Което е чудовищно.“
ЧУДОВИЩНО Е!