С публициста Ким Мехмети* разговаря Коста Филипов
– Почти 20 г. в София, Скопие и Тирана говорим за ползите от изграждането на трансевропейския коридор № 8, който ще свърже Черно с Адриатическо море. Нямате ли усещането, че в Македония има страх от отварянето към България и Албания?
– Нито къща, нито държава се гради със страх от комшиите. Защото накрая може да станете негова жертва. В този контекст трябва да се разглежда и коридор № 8. Политическите структури в Македония, а и не само те, но и научните, и културните, все още живеят със страха, че за Македония е много опасно отварянето към България и към Албания. Да живеете така във времето на интернет, във времето на фейсбук означава да не сте в крак с времето, в което сте. Мисля, че Македония въобще не е в крак с времето, в което живее.
– Този страх само по посока на изток и запад ли е? Не се ли проявяват негови симптоми към Белград и към Атина? Защото проектите по тази ос в рамките на коридор № 10 вървят добре…
– В Македония всички живеят със страха от София и от Тирана. Страха от Белград и от Атина Македония излекува по времето на бивша Югославия. Знаете какво още се твърди тук – Тито е творец на тази държава, Югославия предлагаше защита на Македония и не поставяше под въпрос нейното съществуване. А и тя се идентифицираше като част от същата тази Югославия. Парадоксалното е, че след 20 г. независимост този страх у представителите на македонския елит нарасна, при това не само в международен, но и във вътрешен план.
Заради страха от албанците Македония не успя да изгради държавни институции. Единствените институции, които бяха изградени и горе-долу имат някакво значение, бяха политическите партии. Днес суверенна Македония е партийна държава. И си остава, както казват, “изкуствена творба” тъкмо защото не създаде свои държавни институции пак поради опасенията албанците да не влязат в тях и да делят институционално властта. И се започва една игра на двувластие. Повечето държавни институции се контролират от македонската политическа структура, а една малка васална част е преотстъпена на албанските партии. Но така държава не се гради, тя има проблеми.
– Този страх ли е причината вече толкова години да нямаме жп връзка между Македония и България?
– Македонските железници съществуват само върху две трасета – едното е българското, което е очертано по картите още във времената след балканските войни. Второто трасе е маркирано от бивша Югославия след Втората световна война. Няма нищо друго. И ако погледнете картите, ще видите, че са реализирани изцяло само тези, които са прокарани от бивша Югославия. Трасираните от някогашните български проектанти са реализирани само частично, като онези части, чрез които е трябвало да се отиде по-нататък и да се свържат с Албания, са прекъснати. Използвана е само тази част, която е била в интерес на Белград. И колкото и да ви звучи чудно, Македония все пак е най- югоносталгичната държава от бившите югорепублики.
– Какви са според вас причините за тази югоносталгия?
– Тази Македония е изобретение на Тито и на бивша Югославия. Но не я разбирам днес, след 20 г. независимост. Защо и занапред да е така? Защо Македония да не е свързана еднакво със своите съседи, а да работи само оста Атина – Скопие – Белград? Плаши ги, че ако държавата се отвори към Албания, албанците ще започнат да общуват помежду си. А те имат във всеки дом компютър и се свързват без проблем със своите роднини и от Албания, и от Косово, и от цял свят. Плаши ги, че броят на студентите от Македония, които отиват и се записват в София, вече надмина броя на студентите, които едно време отиваха да учат в Белград. Македония живее, бленувайки за свое минало, не за бъдеще…
– Одобрявате ли изграждането на толкова много спорни паметници, които буквално задръстиха центъра на Скопие, вкл. и на Александър Велики?
– Знам едно нещо: колкото е по-малък един народ, толкова по-големи са му паметниците. Колкото по-малко история има един народ, толкова по-дълъг му е химнът. Величието или славата на един народ не се мери с това колко са били велики неговите деди, а колко струват днес техните внуци.
– Но общият вид на столицата Скопие се промени, центърът на града прилича на музей на открито.
– В междуетнически контекст Скопие е пощенска картичка. Тя показва какво се случва на Македония – пластична операция за промяна на лицето на всяка цена. Тя трябва да стане красива, но така, както македонците си я представят. Но след прекалено много операции накрая ще стане грозна вместо красива.
– Какви са важните за новата държава неща?
– Коридор № 8, сътрудничеството със съседите. Тя е добър кръстопът на Балканите. Ако умно разположите светофарите на кръстопътя, може да живеете само от пътните такси. Но за да бъде така, най-напред трябва да се освободите от страха, че ще дойдат водачи на коли, които няма да платят таксата или ще ви я отнемат, като докажат, че тя е тяхна.
– Кой е основният проблем за Македония?
– Не е името й, а как да поддържа баланса на междуетническите отношения в страната. И как веднъж завинаги да изчисти своето отношение към съседите, и по-специално към българите и албанците.
–––––––––––––––––
* Ким Мехмети е македонски и албански писател прозаик, есеист и публицист. Роден е през декември 1955 г. в с. Гърчец, Скопско. Пише на албански, македонски и на сръбски език. Член е на македонския ПЕН център. Бил е директор на Центъра за мултикултурно разбирателство и сътрудничество в Скопие, както и главен редактор на Алтернативната информационна мрежа за Република Македония. Издал е повече от 20 романа, сборници с разкази и публицистика.
Източник: в. „Труд”
