Борисов очаква промени в Конституцията до март във връзка с приетите в Брюксел решения
Срокът до март догодина за обсъждането и приемането от Народното събрание на промените в Конституцията, произтичащи от днешните решения на Европейския съвет, ще бъде достатъчен.
Това коментира пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов след края на днешното последно за годината редовно заседание на Европейския съвет.
Той добави, че съответното предложение за промените ще бъде поставено на обсъждане в парламента, след като вече е имало консултации с ДПС, РЗС, БСП, Синята коалиция.
Имаме ангажимента особено на СДС да го подкрепят, защото те навремето въведоха валутния борд в България, а нашето предложение гарантира още по-голяма стабилност, добави премиерът.
Надявам се в парламента да получим по-голяма подкрепа, опозицията също да подкрепи тези предложения, защото те дават гаранцията, че дори някога народът да се подхлъзне и да гласува за популисти, националисти и каквито и да били, с подобна промяна в Конституцията нищо лошо няма да се случи в държавата, заяви Борисов.
Истински се надявам, че в Народното събрание хората ще ни разберат, защото това вече не е наше предложение, а европейско и гарантира стабилността не само на отделните държави, а на цяла Европа, посочи той.
Радвам се, че това, което предлагаме в България, макар и оспорвано от нашата опозиция, само след няколко месеца става основно правило в Европейския съюз, посочи премиерът по повод въвеждането на европейско ниво за законови ограничения на бюджетния дефицит и на външния дълг.
Електронното правителство, което изведохме като приоритет преди няколко месеца, днес председателят на Европейската комисия Жозе Барозу го предлага въведено във всички държави от ЕС, за да може да се работи много по-лесно по всички тези теми, за които се договорихме, добави премиерът.
В отговор на въпрос той уточни, че към този момент България не участва в събирането на 200 млрд. евро за спасителния фонд, но с влизането си в ЕС всички държави, без Великобритания и Дания, са заявили, че ще се присъединят към еврозоната.
Това е наше задължение, независимо кога, посочи Борисов.
Смисълът на единната валута е всички ние психологически да се подготвим да бъдем в тази зона на единната валута, със съответните права и задължения, да работим така, че да пазим еврото да не девалвира, отбеляза той.
Това се прави с икономика, работа, съответните икономически механизми, допълни Борисов.
Казали сме нееднократно, че България има ниски данъци, защото сме си стегнали колана докрай, заяви той в отговор на въпрос дали се очаква промяна в данъчните ставки у нас.
Обещали сме на хората и на бизнеса ниските данъци, и вече трета година спазваме това изцяло – 10% плосък данък и 20% ДДС. Всичко други се подведоха и повишиха ДДС, защото това е най-лесният начин за попълване на бюджета.
Ако бяхме по-мързеливи, и ние това щяхме да направим, коментира премиерът.
Той съобщи, че е разговарял с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, с канцлера на Германия Ангела Меркел и с премиера на Дания Хеле Торнинг-Шмит, за това да се предвиди държавите с добри показатели като 3% бюджетен дефицит и външен дълг от 16-18% от БВП да получат намаление на собственото съфинансиране по европейските проекти.
Барозу твърдо стои зад нас и коментира, че имаме твърдото икономическо право да искаме това, надявам се да срещнем подкрепа и от големите европейски държави, заяви Борисов.
Споразумението между 27-те се провали
Лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора за ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната.
Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.
В крайна сметка към този договор може да се приобщят 26 страни от ЕС и извън него да остане само Великобритания.
Исканията на Камерън, които не са били приети от останалите европейски лидери, са свързани със запазване на по-голяма фискална независимост на Великобритания.
Сред тях е всяка държава в съюза да има право да откаже да прехвърли правомощия от своя финансов регулатор на общоевропейските власти.
Дания, която е единствената друга членка на ЕС с клауза, която прави изключение за нея относно еврозоната, вече даде да се разбере, че е готова да се присъедини към подобен договор, заяви правителствен източник.
Документът за създаване на бюджетно-данъчен съюз
ще бъде подписан от 23 страни, съобщи президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции.
„Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение“, отбеляза той.
Промени в Лисабонския договор, както искаха Берлин и Париж, засега не се предвиждат. Идеята на ван Ромпой реформата да стане с протокол към договора също не събра достатъчно привърженици.
Правната форма на новата договореност ще е ново междуправителствено споразумение.
Шестте страни извън участващите в еврозоната, които ще подпишат документа, са България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
Целта на реформата е значително да се втвърди бюджетната дисциплина в еврозоната, за да се извлекат поуките от кризата. Това включва
почти автоматични санкции срещу страните с твърде висок бюджетен дефицит,
въвеждане на бюджетни златни правила и засилено право на намеса в националните проектобюджети.
Според проекта за декларация националните бюджети в еврозоната
ще трябва да са по принцип балансирани
и този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП.
В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.
Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не реши другояче с квалифицирано мнозинство.
Източник: Vesti.bg
