Интервю на Румяна Угърчинска с професора по конституционно право Ги Каркасон (Guy Carcassonne) за това дали съществува разлика в правата на френските граждани в чужбина и в страната
Акценти от интервюто:
Конституцията точно определя в своя член 3, че са избиратели всички притежаваща френска националност, които са пълнолетни, мъже и жени. Всички, притежаващи френска националност, което означава, че няма никакво ограничение. Щом като сте французин, вие сте избирател и избираем. Дали сте французин по рождение или сте придобил френско гражданство, това няма значение. Пак повтарям, всеки притежаващ френска националност, пълнолетен, и от двата пола, е избирател и избираем. Т.е. той може да гласува и да бъде избиран. Единственото ограничение, предвидено от закона, е вид материално ограничение. За местните избори гласуват тези, които са жители на съответната община, район или окръг. Хипопетично, французите, пребиваващи в чужбина, не гласуват за тези избори. Но това важи единствено, ако съответният французин, живеещ в чужбина, е решил да се отпише от избирателния списък на града, където е бил установен във Франция, и се е записал като избирател в консулския отдел в чужбина. Ако не го е направил, има право да продължава да гласува за местните избори.
Представителността на французите, живеещи в чужбина, е осигурена от началото на Петата Република, т.е. от 1958 г. в Сената; тъй като във Франция има две камари – Народно събрание и Сенат. От самото начало французите от чужбина имаха сенатори. През 2008 г. бе въведена промяна в Конституцията, която позволи да се допълнят избирателни райони към Народното събрание, които да представят французите в чужбина. Т.е. в Сената това е традиция; в Парламента това ще се осъществи на следващите парламентарни избори напролет. “
[…]
Знате ли, че Уинстън Чърчил е имал и американско гражданство, защото майка му е била американка. Трябваше ли това да му попречи да стане министър-председател на Великобритания? Щеше да е жалко за света и най-вече за Великобритания.
Хартата на основните човешки права изрично подчертава, че всички граждани имат равни права. Рано или късно нациите – членки на Европейския съюз, които влагат различия спрямо собственото си население, неминуемо ще се натъкнат на големи юридически проблеми. Може разбира се да се предположи, че някои нов европейски договор би помогнал да се избирсти въпросът. Но смятам, че Лисабонският договор предвижда необходимото. Оттам нататък всяка държава трябва да си помете двора, за да се отстранят този вид дискриминации.
Разбираемо е, че за някои страни като България – а тя не е единствената в този случай – та за тези страни, когато са въвеждали демокрацията, ако тогава са съществували един вид исторически спънки, за да се гарантира равноправие на всички граждани, за тези времена е разбираемо. Но след като преходът вече е далеч в миналото и всеки се радва на това – от момента, в който тези страни са вече и членки на ЕС, лично аз не разбирам защо проблемът продължава да съществува.
Очаквайте утре, 14 декември 2011 г., Кръгла маса – дебат „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина” (Вж. линк)
Угърчинска и Чеков в предаване на БиБиТи, засегнало въпроси, свързани с правата на българите в чужбина, на българската диаспора, в сравнение с тези на френската; за утрешната Кръгла маса при омбудсмана и пр. В това предаване се излъчва и част от интервюто с проф. Каркасон, направено от Угърчинска.
http://www.otvorenopismo.com/archives/412