Оценка на последните избори в страната от наблюдатели на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа
С присъщия си любезен и дипломатичен тон, хвалейки демократичното провеждане на изборите у нас в края на месец октомври, международните наблюдатели от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отправят редица констатации по неуредиците на вота.
В полето на критики попада изборната администрация, медийната среда и съставянето на избирателните списъци.
Наблюдателите като цяло са „впечалетлени“ от подредеността и мирното провеждане на вота. Няма съобщения за големи нарушения, отбелязват в началото на доклада си, публикуван във вторник.
“Имаше някои проблеми с отварянето на изборните секции. Например в София някои отвориха в 6.00, а други в 7.00 сутринта. Проблемът бе промяната в последния момент от страна на ЦИК. Отново в София някои секции получиха с 30-40% по-малко бюлетини от регистрираните гласоподаватели”, пишат от ПАСЕ.
Купуване на гласове, злоупотреба с административна власт и други нарушения
“Повечето от нашите събеседници в София изразиха своите притеснения относно купуването на гласове и сплашването на избиратели. Тези притеснения бяха свързани повече с местните избори. Ромите бяха отчетени като най-уязвими в това отношение. Богатите общини с големи бизнес интереси, особено по Черноморието, също бяха споменати като общини в риск за купуване на гласове, но това отново бе споменато само за местния вот”, отбелязват наблюдателите.
Проучването им показва още, че цената за един глас варира от 20 лева за ромски глас до 200 лева в богатите региони. “Наблюдателите и медиите обаче не успяха да отхвърлят или категорично потвърдят тези информации”, пишат от ПАСЕ.
Големи притеснения бяха споделени и във връзка и с възможните злоупотреби с административна власт. В тази посока бе споменато, че вътрешният министър е и шеф на щаба на ГЕРБ.
По отношение на правната рамка Венецианската комисия отчете, че е създадена необходимата правна основа за провеждане на изборите с предложения за някои подобрения.
От ПАСЕ отбелязват, че според българското законодателство предизборната кампания се води само на български, но това не е попречило на кандидатите, ползващи други езици, да агитират на тях.
Наблюдателите отбелязват, че въпреки плуралистичната медийна среда се наблюдава автоцензура в средствата за масово осведомяване.
ПАСЕ са забелязали и наситеното медийно присъствие на трима от кандидат-президентите преди вота в края на октомври. Според тях фактът, че всяко участие на кандидатска двойка се заплаща, е осигурило по-наситено присъствие на кандидатите на ГЕРБ, БСП и “Атака”, които явно са имали повече финансови ресурси и възможност да заплащат свои участия.
От ПАСЕ пишат, че платеното ефирно време в частните медии, както и публикациите във вестниците не са ясно откровени като рекламни материали и често биват прокарвани като част от новинарския поток. Това “без съмнение води до негативен ефект върху качеството на информацията”, заключват от асамблеята.
Наблюдателите изразяват съмнения за тайната на вота, тъй като бюлетината, подпечатана два пъти, се пуска без плик в прозрачна урна.
С присъща деликатност международните наблюдатели отбелязват, че са впечатлени от прилагането на изборните правила, гарантираната демократичност както и от “общия ред по мирното провеждане на изборите”.
В същото време от ПАСЕ посочват, че има редица проблеми, които трябва да бъдат решени и се предлагат конкретни мерки.
Нужни са прозрачност в медиите и ЦИК и нови избирателни списъци
Достъпът до медиите за кандидатите има ясна необходимост от драстично подобрение, за да бъдат гарантирани равни условия за всички, пишат от ПАСЕ.
Трябва да бъде направено ясно разграничение от страна на медиите по отношение на редакционните и платените политически реклами.
Централната избирателна комисия трябва да извършва работа си с по-голяма прозрачност и нейният състав трябва да бъде такъв, че да се гарантира по-широко общественото доверие в процеса.
Трябва да се обърне внимание на предложенията за евентуалното създаване на постоянна независима и неполитическа избирателна комисия.
Българските власти може да обмислят възможността за създаване на специален регистър на избирателите, вместо сегашния регистър, формиран от списъци на населението, съставени от местните власти.
Процесът на регистрация на кандидатите, макар и доста строг, трябва да се направи по-гъвкав по отношение на времето за регистрация на кандидатите, тъй като сегашната система е с особено неефективна по отношение на независимите кандидати.
Условията и редът за гласуване на страната трябва да бъдат значително подобрени, за да се гарантира реално избирателно право.
Източник: Mediapool
