През ноември в парламента се проведе обсъждане на новия проект за Закона за детето. Авторката на проекта доц. Велина Тодорова в отговор на въпрос от присъстващите заявява, че родителите нямат права, а само задължения. Това изказване илюстрира духа, който стои зад законопроекта. Под предлог за защита на „правата на детето“, правата на родителите се отнемат и се дават на държавата.
Без да влизаме в подробни анализи на това творение от над 80 страници, които сами по себе си са вече залог за хаос и правна неяснота, ще споменем само най-драстичните опасности, които ще бъдат въведени за родители и деца, ако този проект се превърне в закон.
Опасностите
1. Материята е вече уредена повече от подробно в следните закони, повечето от тях в сила от 2000 година: Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета и т.н. Приемането на нов закон е излишно усложняване и на без друго сложната и объркана правна система.
2. Законопроектът предвижда допълнителни бюджетни разходи чрез създаването на ненужни звена и на без друго раздутата държавна администрация. Това е поредното натоварване на българския данъкоплатец с издръжката на държавни органи чиято полза е не само съмнителна, а напротив – има основания да се смята, че ще навреди на родителите – данъкоплатци и на техните деца сериозно. В условията на икономически срив не е достатъчна Агенция за закрила на детето, та нови чиновници ще създават проблеми на семействата с деца, за да оправдаят заплатите си.
Неясната терминология е предпоставка за административен произвол и държавна принуда в нарушение на правата на родителите, а и на техните деца |
3. Законопроектът съдържа терминология, която е толкова неясна, че административният произвол и държавната принуда в нарушение на правата на родителите, а и на техните деца е неминуем. Например в идеята за защита на „най-добрите интереси“ на детето интересите са дефинирани така че включват „чувствата и желанията на детето“. Съвсем естествено по-разтеглива категория от чувства и желания няма, дори и вън от правото, и дори при възрастните, какво да говорим за деца? Тази абсурдна житейска и правна логика щеше да е само смешна, ако законопроектът не предвиждаше строги санкции, за родители, които не полагат грижи за детето съгласно неговия „най-добър интерес“. Яденето на пица и шоколад и компютърни игри са изцяло в „чувствата и желанията на детето“.
Ако родителят не дава на детето цял ден да яде шоколад и да играе на компютъра, ще подлежи на строги санкции |
Друго нововъведение в правото е дефиницията на термина „насилие“. Тя включва измислените категории „психическо насилие“ и „друго насилие“, непознати в никакъв закон, писан от мислещи човеци. Насилието за закона е само едно, и то е физическо. Психическото е много тясно дефинирано в Наказателния кодекс и то е свързано единствено със „склоняване към самоубийство“ и дори не се нарича „психическо насилие“.
Психе е гръцката дума за душа. Душевното насилие е в сферата на недоказуемото, в сферата на духовното, на невидимата реалност на идеите и човешката съвест. Как да се установи такова насилие, особено когато проектозаконът за детето предвижда отнемане на родителски права при „насилие над детето“!? В интерес на истината проектът дава дефиниция на „психическо насилие“, но от това здравият разум никак не се ползва. В категорията спадат “ подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение „. Не смейте да забранявате на детето си да играе целодневно компютърни игри, защото ще ви отнемат родителските права за „психическо насилие чрез друга форма на отрицателно отношение“.
Още по-безотговорно, звучи въвеждането на термина „друго насилие“. Тук давате полет на фантазията си – „насилие чрез телепатия“ може би? Изглежда екстрасенси ще решават въпросите по родителските права.
В дефиницията за „насилие“ авторите на проекта са предвидили не само нанасянето на телесна вреда на детето, но причиняването на всяка болка или страдание.
Всеки родител може да стане жертва на недобросъвестни свои близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца. |
Според проекта, ако майката плесне тригодишната си дъщеря по задните части или ръката поради непокорството на детето, и това се случи на детската площадка, някой може да подаде анонимен(!) сигнал до социалните. Майката може да загуби родителските права над чадото си поради „насилие над него“. Проектът не предвижда прокарване на границата между „насилие“ и легитимно легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране. Така всеки родител може да стане жертва на недобросъвестни свои близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца.
4. Философията на законопроекта е антихуманна, антисемейна и ще разруши разбирането за ролята и ценността на семейството като основна градивна единица на обществото. Пример за това е налагането на „сексуално образование в училищна и ПРЕДУЧИЛИЩНА възраст“ от чл. 29 от този проект. На кое дете в предучилищна възраст е нужно да получава „сексуално образование“!? Вместо да си играе с играчки и да слуша за Мечо Пух, детето ще бъде изложено на всякакви занимания, отнасящи се до пола, които нямат нищо общо с това, което е подходящо за възрастта му? Кой освен социалните инженери, които искат да наложат нов морал, включително този на свободната „сексуална ориентация“ биха имали интерес от подобно „обучение“? Колко далеч от узаконената и държавно-наложена педофилия е една подобна разпоредба?
Пример
Владимир Буковски, руски дисидент, оплаквайки се от тиранията на политическата коректност в Обединеното кралство, дава следния пример:
В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: Мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.
По Оруел
Ако трябва да обобщим замисъла на новия проект за Закон за детето, той е връщане на времето на социалистическия реализъм, по Оруел, в който децата родени от майка и баща, и възпитавани от идеологическата държава, ставаха врагове на родителите си. Изправени сме пред поредния социален експеримент със семейството. Без противопоставяне на законопроекта, радетелите на групи със специални интереси тихомълком ще го превърнат в закон. Залогът е спасяването на свещеното и законно право на майката и бащата на грижа, възпитание и семейна обич към собствените си деца.
Автор: Адв. д.ф.н. Виктор Костов *
––––––––––––––––––––
* Адв. д.ф.н. Виктор Костов е издател на сайт за свободата, религията на съвестта и словото „Свобода за всеки“ – www.svobodazavseki.com . Автор на критичен анализ на настоящия проект за Закон за детето, внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание. http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/analysis_child_draft_law_bg.pdf
За България не вярвам да се приложи на практика.
Г-н Будев, мога да разбера гнева ви, но не пишете повече коментари си с толкова нецензурни думи.
Да го духат държавите и управниците и законите им,аз съм човешко същество раждам се на тоя свят не благодарение на тях а на родителите ми,дали някои ще се роди в Африка,Америка или където и да е ,никой няма права над него, Всички „лидери“ в света,ако можех да ги сломя на колене и да ми лижат газа щях да го направя,.. Аз съм от България гр.Пазарджик,да дойдат да ме намерят и да ми лапат патката,тъй като ме ограбват всеки ден с данъци и такси,аз нямам възможност да отида при тях.ПЕДЕРАСТИ..
„Била е директор на дирекция „Международни програми и сътрудничество” в Държавната агенция за закрила на детето. От 2000 г. досега преподава в Пловдивския университет „П. Хилендарски”. В момента е директор на Института по правни науки на БАН.“
Виждате, че Велина Тодорова не е случайна фигура в политическата фауна. . .
Директор в БАН – и то не на какъв да е, а на „Правния“ институт!
Но това е само сметаната – черешката на върха на тортата (или на следоледа – според вкуса и предпочитанията) я поднася не кой да е, а лично
„Премиерът Бойко Борисов…“, който
„…назначи двама нови заместници на наскоро избрания правосъден министър Диана Ковачева. Велина Тодорова и Деница Вълкова-Петкова са новите попълнения в екипа на министъра“, съобщава blitz.bg/news/article/125581 blitz.bg/news/article/125708
В навечерието сме на един от двата най-светли християнски празници – Рождество Христово (за езичниците – Коледа).
Премиерът Борисов често демонстрира привързаност към християнските ценности на Православието – целува ръце на владици, икони на светци, пали свещи в храмовете и се прекръства пред зорките очи на преданите журналистически камери.
Кой знае защо винаги в такива мигове изникват натрапчиви картинки от първите дни, седмици и месеци на т.нар. „Преход“.
Тогава цялото Политбюро на ЦК на БКП (ядрото, главата, тартора на атеизма в България) се беше юрнало (пак под същото зорко всеприсъствие на услужливи измекяри) барабар с Председателя-Президент (Петър Младенов), семинариста-министър на отбраната (Добри Джуров), случайно неслучилият се Председател на СДС – иначе комунист трето поколение „и в червата“ (Андрей Луканов) да пали свещи, да се прекръства и да целува ръка на ловчанлията (Максим Патриарха).
Та каква стана тя?! Ами те всички до един били „тайни християни“… Пък българското население да не знае…
Онова, което християнинът – настоящ Министър-председател на България обаче би трябвало да знае – е че единствената институция, която Господ Бог собственоръчно е създал, благословил и утвърдил, не е нито царство, нито велико везирство, нито дори светска църква (оксиморон!), а
С Е М Е Й С Т В О Т О!
Именно тази основна клетка на обществото беше – а както личи от постоянните напъни на „новите“ – и си остава прицелна точка на опитите за дестабилизиране и ликвидиране на християнската общност.
Младите поколения не помнят, но през 50-те години на ХХ век задължително ни записваха не с родовите фамилни имена, а с тези на нашите дядовци. Така се постигаше разкъсване на традиционната спойка между членовете на „родата“.
Пак тогава забраниха провеждането на ежегодните селски и градски „сборове“ – отново със същата интимна идея да се елиминират, да останат някъде в далечното минало контактите на хората от селото или градчето – та по-лесно да се забравят братя и сестри, братовчеди и братовчедки (които „социалистическата индустриализация“ и „масовизацията на кооперирането на селското стопанство“ бяха прогонили от родните гнезда).
Случиха се и „куриози“ – първи братовчеди да се залюбят, да се оженят и дори да отимат деца – със съответните неминуеми генетически увреждания поради кръвосмешението – просто младите не се познавали, не знаели, че са деца на родни братя и/или сестри. Тъжно. . .
Как ви се струва – дали „случайно“, „без задни мисли“, „просто ей така“ на социалистическата българска интелектуална територия се издаваха в огромни тиражи популярните и в „прогнилия капиталистически Запад“ книги на известния педиатър д-р Бенджамин Спок?
Много добре си спомням, че който и да е „западен“ автор преминаваше през гъстата цедка на соццензурата и нямаше и минимален шанс да проникне през стоманената завеса, ако не отговаряше над 100% на прокрустовата мярка на партайгеносите.
Какво беше символ-веруюто на д-р Спок?
В резюме:
Възпитавайте децата само с ласки, без никаква принуда, предоставяйте им абсолютна свобода да правят каквото им се иска, не им причинявайте никакви страдания, болки, забравете за „пръчката“.
Резултатът?
Възпитаните по методата на д-р Спок американчета, попаднали в месомелачката на виетнамската война, се оказаха най-жестоките, перверзни и отвратителни „човешки“ същества – непознаващи милост, съчувствие, състрадание.
Питали ли сте се някога :
Дали никога нестрадалият е способен на състрадание? И как ще умее да състрадава, когато никога в дотогавашния си живот не е изпитал страдание?
Питали ли сте се някога:
Защо Самият Господ слезе на Земята, принизи Себе Си до човешката плът и понесе жестоки страдания за чужди, не Негови, а човешки, грешки?
Някои от вас може и да са си задавали тези въпроси, но Министър-председателят, новата министър-ка на право-съдието, и особено новоназначената зам.-министър-ка (Велина Тодорова) – едва ли.
Ето защо гореспоменатите се оказват – волни или неволни – изпълнители на волята на Антихриста в похода му към завладяването на цялата власт над хората от планетата Земя.
Въпросният проектозакон е само една от стъпките – или крачките – в този световен поход на глобализма. Цел:
Откъсване на децата от семейството, поставянето им под опеката на държавата, разгул на педерастията и лезбийството (тържество на хомосексуализма).
Резултат:
НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ…
Комунистите не успяха – „посткомунистите“ прегърнаха техните идеи и са на път да унищожат СЕМЕЙСТВОТО.
Ще стоиш ли и безучастно ще регистрираш как
„Убиването на един човек е престъпление, а унищожаването на милиони хора – статистика“?
СЪНЯТ НА РАЗУМА РАЖДА ЧУДОВИЩА…
Събуди се!