2011 г. е оценена като най-лошата за българите от 1997-ма насам, когато се развихри хиперинфлация и икономиката изпадна в дълбока рецесия. Едва 10 на сто, колкото и през 2009 г., я оценяват като по-добра от предишната.
Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%). Това показват данните от национално представително проучване, проведено от социологическата агенция “Алфа Рисърч” в периода 9-14 декември между 1050 души.
Доминиращата част от българите очакват със страх идната 2012 година. Опасенията са, че ще има задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и на безработицата, по-нататъшно свиване на доходите.
Икономическата и политическа оценка налага своя отпечатък и върху начина, по който се мисли за цялостното развитие на страната през последните 20 години. Ако през по-успешните финансови периоди като 2004-2008 г. една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, а веднага сред парламентарните избори през 2009 този дял се е покачил почти до 30%, днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро, показват данните.
Ако първите години на кризата се характеризираха със силни надежди за скорошен изход от нея (в рамките на около 40%), днес едва една пета (20%) от българите очакват подобрение на икономическата ситуация на страната, а 23% – на финансовото състояние на домакинството си.
Според социолозите 65 на сто от гражданите смятат, че икономическото състояние на страната се влошава, а всеки втори вижда спад във финансовото състояние на своето домакинство (53%).
Почти половината от гражданите нямат политическо представителство
Спад в доверието към МВР; правораздаването и парламентът – на дъното на общественото одобрение
Доверието в партиите остава свито до ядрата на най-твърдите привърженици и никоя от тях не събира подкрепата на разочарованите. Именно на този факт се дължи първенството на ГЕРБ. Това показват данните на социологическата агенция „Алфа Рисърч“, проведено сред 1050 души в периода 9-14 декември.
Нежелаещите да гласуват българи са около 41%, като в тях се отличават две основни електорални групи – млади, икономически активни и потенциални дясно-центристки избиратели и представители на най-ниските социални слоеве, които обикновено споделят по-радикални нагласи. Ако вторите най-често не отиват до урните, първите са активни хора, които търсят свое адекватно политическо представителство, посочват от „Алфа Рисърч“
Нито един от основните конкуренти на управляващите не успява да натрупа електорални позитиви от отминалия вот, което позволява на ГЕРБ запазва отчетливо предимство пред останалите парламентарни партии с подкрепа от 25.9%, отчитат социолозите. БСП остава на позициите си отпреди изборите (16%).
Източник: Mediapool
