Интервю на Мария Дудовска, spas.bg
Професор Иван Бързаков е роден в София, където е завършил българска и английска филология. На 19 години извършва първия си опит за бягство от комунистическия режим в България. Опитът е неуспешен. Изолацията в родината обаче е нетърпима, и през 1976г. вторият опит за бягство е вече успешен. Обявеният за „враг на народа“ Иван Бързаков емигрира в Америка.
Там, пристигайки само с 25 долара в джоба си, 33-годишният тогава Иван започва на чисто и от нулата. Сам, без приятели и роднини. Но свободен.
В Сан Франциско, Калифорния, където Бързаков се установява, след време основава Международен образователен институт “Бързак”, в който досега са обучени хиляди души на различна възраст и ниво на знания от 29 държави. Създава новаторския метод AOLIA – за ускорено обучение и дълбочинно възприемане на изобразителното изкуство. Неотдавна професор Бързаков издаде и първата си поетична книга “Яростно в скръбта”. Книгата е разделена на три основни цикъла, които пресъздават спомените на автора от комунистическа и демократична България, както и мисли за емигрантите – тези вън и вътре, вечните изгнаници – духовните.
Интересната ми среща с проф. Бързаков се случи на премиерата на книгата му.
– Кога са писани стихотворенията от книгата ви, проф. Бързаков?
Първо бих искал да разкажа няколко неща за книгата – тя е разделена на три цикъла. Тези цикли се отнасят за определени периоди от историята на България. Първият цикъл касае времето на комунизма, от 1944г. До 1989г. Вторият период „Завинаги в изгнание“ касае тези, които са в изгнание или емиграция, във всеки един смисъл на думата. Третият цикъл е „Бездната днес“ – за посткомунистическа България. Това е ужасът днес.
Стихотворенията са писани в основното си мнозинство миналата година – 2008г. Те не са писани в миналото, но касаят този период. Те са ретроспективни. Стихотворенията, които съм подписал например „Сан Франциско – 1979г“, то касае състоянието ми тогава. Стиховете са писани сега, но касаят онова време. Има само няколко изключения в първия цикъл, включително английските ми стихотворения са писани тогава.
Циклите в книгата обаче се преплитат – от първия цикъл, озаглавен „Бездънната пропаст“, защото е писана за време, в което потъваш, потъваш и нямаше сякаш край, и се свързва смислово с третия, завършващ цикъл на книгата – „Бездната днес“. Имат връзка и контекстуално.
Връзката е… ясно е, че нещата днес са променени, поне проформа, деспотичната система е рухнала, има демократична система, парламент, можеш да критикуваш. Младите хора днес изобщо не си дават сметка как могат хората да изчезват, без да имат всякакви права, да бъдат арестувани, без право на адвокат. Това е променено основно, но същевременно са останали толкова неща от миналото. Идеята е следната в книгата – миналото продължава и днес, в известен смисъл, макар и променено. А, за да се разбере това, което е днес, трябва да се отиде в миналото.
Как и защо заминахте за Америка?
Аз не заминах. Аз избягах. Причината да избягам бе първо и преди всичко, защото обичах свободата. Защото освен, че носех идеи, които нямаше как да бъдат реализирани тук, трябваше да ставам партиен член, нещо, което ми беше противно, все едно да станеш част от една лъжа, или да те вербуват като таен агент, оказва се, че 90 % от интелигенцията ни е била вербувана. На два пъти се опитаха да ме вербуват, но се измъкнах. Не можеше да бъдеш някъде, никъде по средата, трябваше или да си техен съучастник, или трябва да си роб, или враг вътре. Но най-важното от всичко бе усещането за свобода. Защото иначе цял живот трябваше да съм зависим от някой, който да ми разрешава да отида някъде, дори и в тогавашните комунистически държави – Чехия, Унгария. Какво остава за западните страни – невъзможно! Тези неща преляха! Казах си: „Не мога цял живот да завися от някакъв партиен секретар или началник, за да мога да отида в страна, и то комунистическа“. Какво остава за достойнство? Та това бе причината.
Трудно ли беше бягството? Познавахте ли някого в Америка?
Беше много трудно. Никого не познавах, имах само случайни познати, които веднага се скриват, защото си беден като мишка, избягах там с колко… 25 долара май… Това беше цялото ми богатство (усмихва се). Разчитах на себе си. Само на себе си. Това е изгнанието.
Какво щеше да стане, ако не бяхте избягали?
Щях да… Не знам. Ако ме бяха хванали при бягството, щяха да ме свършат. Щях да свърша в каменоломните, абсолютно. Нямаше да има нужда от много години. Ако бях останал пък, щяха да ме смачкат, щяха да ме ликвидират. Щях да загина.
С какво се занимавате в Америка?
Това е доста обширна тема, но накратко – създадох системата Optimal Learning. Първо това бяха методи за оптимално и ускорено учене, възприятие, по-късно изработих други техники, методи за умаляване на стреса, за презентационните умения, как да се научим на харизматично представяне.
Къде виждате надеждата за поколенията, както Вие казахте, за деформираните от комунистическата система?
Надежда има винаги. Надеждата е в това да съумеем да прегърнем истината. Докато не се пробуди съвестта, да се пише, да се работи, да се помни. Когато една поредица от автори сочат и се пробудят с творбите си, ето това е надеждата.
Когато пробудим съвестта си – ето това е надеждата.
Из http://public.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=79:2011-11-09-10-08-24&catid=35:2010-11-16-15-26-29&Itemid=38
На 24 ноември т.г. в София е представена новата книга на Иван Бързаков – „В съня над пропастта”. За представянето на стихосбирката авторът пристига от Сан Франциско, където живее от 1977 г.
ЗА ЛИЧНОСТТА И СЪДБАТА НА ИВАН БЪРЗАКОВ
Иван Бързаков емигрира от България през 1976 г. с плуване през Адриатическо море. Жаждата за свобода го отвежда в САЩ, където той основава Институт за нови методи в образованието – Сан Франциско. През 1982 Г. Бързаков създава Optima Leаrning – системата за оптимално възприятие и за развитие на мисълта, която се базира на основните методи на професор Лозанов и науката сугестология. През 2004 г. Бързаков доразвива своя метод и при възприемане на изобразителното изкуство, за развитие на мисловните връзки и генериране на творчески идеи.
През 1988 г. Сенатът на Калифорния предлага законопроект за реформа в образованието с модел, базиран на системата, разработена от Бързаков.
Доктор по теория на образованието и психологията, Бързаков чете лекциите си за експерименталните методи в образованието, психологията и изкуството в повече от 20 страни по света – Великобритания, Франция , Испания , Аржентина, Япония и др. Гост-лектор е на престижни клубове, като „Commonwealth Club”, в който участие са имали 40 нобелисти, Далай Лама и други личности с принос към световното знание.
През 1989 г. Иван Бързаков е номиниран за престижната награда за хора, създали метод в образованието с доказано световно значение „Grawemeyer”.
Космополит по интелект, по душа Бързаков е български поет и стиховете му са за България. Творчеството му пресъздава не само неговите страдания на изгнаник, но и мъката на няколко объркани поколения. За какво е страданието? За жестоката история, която обърка съдбите ни и пустинята, която остави в душите ни. На това бе посветена първата му стихосбирка „Яростно в скръбта” – 2009 г.
НОВАТА КНИГА НА БЪРЗАКОВ – „В СЪНЯ НАД ПРОПАСТТА”
Носи истини засягащи българите днес, не само днес, и не само българите. Надеждата на автора са новите поколения, които само със силата на духовността и изкуството биха могли да преодолеят ужаса на миналото и трагедията на настоящето. Надеждата е в нас. А поезията е това, което ни държи над пропастта. Ето какво пише Атанас Свиленов, рецензент за книгата:
„Но аз ще оставя читателя сам да вниква в словото на Иван Бързаков и да разчита и онова, което се крие зад буквалния текст. Напълно прав е, когато във финалния раздел на книгата „Няколко мисли за изкуството“ е споделил: „Поезията – това не са стиховете. Поезията е тайнството отвъд стиховете“. В това тайнство участва и читателят, който при среща с истинската поезия я досътворява и дообогатява, съобразно собствения си житейски опит и душевна нагласа.”