Днес на Йордановден, имен ден имат: Йордан, Йорданка, Найден, Богдан, Богдана, Борил, Бистра, Данчо, Дана, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден, Росица, Росен и др. Честито на всички, които празнуват днес, здраве и късмет!
Свето Богоявление. Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон.
На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква се чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление). На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.
Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда , възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.
Метаморфоза. Приемайки тайнството на кръщението, човек се освобождава от прокятието, тегнещо над потомците на съгрешилия пратец, освобождава се от наслествения грях и осветен от съприкосновенито с материализираната духовност- Христос, осветената от христос водата в кръщелния купел – се извисява над опорочената от Адам човешка природа.
Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани снеговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско), Кръстовден, Водици, и други.
Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).
Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.
В съвременната православна църква в навечението нап разника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.
Вярва се че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.
В по-стари времена този ритуал е още по-сложен.
Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. За здраве окъпват и именниците. Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.
Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.
В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.
Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.
Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.
Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.
На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.
Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.
Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.
Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда, възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.
Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминанаването от едно състояние в друго, за пристъпяне пределите на един по-висш порядък и нравственост.
Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страднието, символ е сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.
Бръшлянът е сомвол да здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Инажден до Ивановден той присъста в обредните ритуали. Има особено лековити качестав, когато расте по църви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.
Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско), Кръстовден, Водици, и други.
Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).
Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен.
На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.
В съвременната православна църква в навечението на празника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.
Вярва се, че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.
В по-стари времена този ритуал е още по-сложен
Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. За здраве окъпват и именниците. Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.
Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.
В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.
Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.
Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.
Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.
На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
Източници: Симеон Дончев „Календар на именните дни“ , „Български светци и празници“ и др.
Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страднието, символ е сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.
