Бюджетът разви опасна зависимост от вредните навици на населението

Акцизите товарят потребителите с 4 млрд. лв. на година. Вдигането на ставките заради ЕС тласна цели сектори в сянка

Бюджет 2002-ра. Приходи от акцизи – 1.3 млрд. лв., или 10.4% от общите приходи по консолидираната фискална програма. Бюджет 2012-а. Приходи от акцизи – 4.13 млрд. лв. Дял от общите приходи без средствата от ЕС – 16.5%.

Така ескалира през годините плащаната от бизнеса и потребители цена за хармонизирането на акцизните ставки с минималните нива в ЕС. Покрай вдигането на ставките акцизите се оказаха основен приходоизточник в държавния бюджет и в момента надхвърлят общите постъпления от корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица. Така ако българинът внезапно се откаже от вредни навици като цигари и алкохол например, каквато е класическата функция на акцизите, в приходната част на бюджета ще се отвори огромна дупка. Това роди и нова крилата фраза – за цигарена зависимост на бюджета.

Според наблюдатели максималният праг на постъпленията от акцизи и социалната им поносимост вече е достигнат и едно от доказателствата за това е разрасналата се контрабанда в резултат на ценовия натиск при цигарите. Дори контрабандата да бъде пресечена и постъпленията да се повишат, в структурата на приходите на държавата има драстичен дисбаланс спрямо други европейски икономики, който не бива да расте, изтъкват от Центъра за изследване на демокрацията. Опозицията, обратно, счита високия дял на приходите от акцизи в предкризисната 2008 г. като доказателство за управленско надмощие и вижда в намалелите постъпления от тях единствено провал на държавата. Какво показват официалните отчети на правителството и какви са рисковете от политическото невнимание към детайлите?

Ставките се вдигат, ефектите – неясни

Наличието на минимални нива на акцизите за ЕС се използва и от това, и от предходни правителства като картбланш за отказ от дебат, замазване на очакваните ефекти от вдигането на една или друга ставка – с други думи, отказ от политика. Властта вече не намира за нужно дори да посочва нивата на минималните общи ставки, които трябва да се достигнат, отсъстват и прогнози за ефекта от увеличението на акцизите.

Поредният пример са последните промени в закона за акцизите и данъчните складове. В мотивите към законопроекта няма нито едно число за очаквания фискален ефект от вдигането на 2 акциза – върху газьола и керосина, и въвеждането на два изцяло нови – върху метана и природния газ за отоплението. От финансовото министерство на крак обявяваха някакви числа, които коригираха, отново на крак, заради решението акцизът върху метана и природния газ в крайна сметка да се намали двойно спрямо предвиденото и да влезе в сила от юни.

На този фон опитът на ДСБ да настоява за дебат и отпадане на всички предвидени промени в ставките заради кризата бе обречен на провал. Встрани от вниманието остава и фактът, че България вече е надхвърлила минималните нива при някои акцизни стоки. Така например ставката за оловния и безоловния бензин – 830 и 710 лв. на 1000 литра, надхвърлят с по 4 евро минимумът за ЕС. С 4 евро над минимума е ставката за газьола за отопление, при тежките горива за отопление акцизът у нас е 25 евро за 1000 кг при 15 евро минимум за ЕС. Голяма разлика има при ставката за втечнения нефтен газ – 174 евро на 1000 килограма у нас при минимум от 125 евро при ползването му за моторно гориво. Страната ни почти не се възползва от възможността за намалени акцизи при енергийните продукти за отделни приоритетни сектори и това бе едно от исканията на земеделските производители у нас. Показателен при цигарите пък е фактът, че претеглената цена у нас продължава да е ниска на фона на ЕС, но пък минималният акциз възлиза на близо 69% от средната претеглена цена, като с по-висок дял е само Великобритания.

Още по-притеснителна е мъглата за позицията на България по акцизната политика на ЕС за бъдещи периоди. И тук държавата заема принципна позиция против вдигане на ставките, каквото мнение се изразява и за идеите за данъчна уравниловка, но какво точно се случва в детайли не е ясно. Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията България не може да си позволи бъдещо вдигане на минималните ставки, защото Европа провежда акцизна политика по аршина на богатите, която е непосилна за бедните страни в съюза. „Хората, които са в Брюксел, не разбират какво става. България трябва да каже твърдо не“, категоричен е Безлов.

Изгубени в оправданията

Липсата на яснота за очакваните ефекти от различните промени е удобна, защото улеснява оправданията за неизпълнените приходи. В официалните отчети за изпълнението на приходите от акцизи контрабандата като явление не съществува. Неизпълнените прогнози се оправдават я с кризата и намаленото потребление, я с форсмажорни обстоятелства като рекорден размер на възстановения акциз (което също може да се дължи на порочни практики като фиктивен износ). Пасажите са приятно лаконични, без особен стремеж за доказване на лансираните версии, а неизпълнението не пречи за популисткото залагане на неизпълними прогнози в бюджетите за следващи години с претенцията „ние ще увеличим приходите“.

Показателна в това отношение е 2010 г. с бомбастичните очаквания за високи приходи и мимоходом обяснен след неизпълнението провал. На фона на кризата и видимия спад в приходите още през 2009 г. (годишно изпълнение от 3.8 млрд. лв. при заложени 4.26 млрд.) парламентът заложи приходи от акцизи за 2010-а в размер на 4.5 млрд, надявайки се основно на ударното вдигане на ставката за цигарите и подобряване на събираемостта със 120 млн. лв. Пълният провал на този план, който доведе до актуализация на бюджета и бум на контрабандата и приключи с изпълнение от 3.6 млрд. лв., е заслужил едва няколко реда в официалния отчет за изпълнение на бюджет 2010-а. Така едва през пролетта на 2011 г. държавата се сети, че поскъпването на цигарите е свързано с разходи за унищожаване на стари бандероли и възстановяване на акциз (166 млн. лв).

Това и традиционно голямата сума за възстановен акциз за износ на горива, както и неизвестният като размер спад в потреблението бяха представени като основно обяснение за провала на приходната част.

Контрабанда и резерви

Сривът в приходите от акцизи, особено този при цигарите, според Центъра за изследване на демокрацията е доказателство за достигнатия праг на поносимост на цените. По данни на центъра, представени на международна конференция за борба с контрабандата на цигари на Балканите, вдигането на ставките води до парадоксални диспропорции в разходите на домакинствата. Така за цигари през 2002 г. месечният разход е възлизал на 5% от средния доход, през 2010 г. по това перо отиват 16% от средната заплата. При хора с по-ниски доходи цигарите поглъщат 30% от дохода. На фона на големия дял пушачи и високата цена на легалния пазар натискът за купуване на цигари на черно в България е 3 пъти по-висок спрямо този в страни като Испания, Германия, Гърция, се посочва в доклада.

Според последни данни потреблението на контрабандни цигари се свива, макар че тези статистики са със спорна представителност. Проучване, поръчано от 5 големи тютюневи компании, показа, че от средата на 2010 до средата на 2011 г. контрабандата е намаляла от 34 на 22%. Според наблюдатели тези нива са съмнителни, защото са съизмерими например с Германия, но свиване на контрабандата наистина е налице. Още по-неясни са процесите при горивата, където не се чува нищо за заловени горива с неплатен акциз, изтъква Тихомир Безлов. Тук танцът между агенция „Митници“ и „ЛУКойл Нефтохим“ за измервателните уреди в рафинерията става все по-сложен, като едните установяват разминавания в количествата, а другите категорично опровергават ревизиите.

При всички уговорки за размера на контрабандата резервите в приходите продължават да възлизат на стотици милиони, изтъкват експертите. Щетите само от контрабанда на цигари през 2010 г. се оценяваха на 400-500 млн. лв. И според опозицията държавата не притиска достатъчно черния пазар. В тази връзка и синята коалиция, и БСП предложиха приходите от акцизи за 2012 г. да се завишат съответно със 150 и 680 млн. лв.

Според експерти обаче на фона на случващото се в Европа заложените от парламента 75 млн. плюс от акциз на цигари и 150 млн. допълнителни постъпления от горива са достатъчно проблемни. С тях общите приходи от акцизи за 2012 г. се очаква да достигнат 4.1 млрд. и да достигнат нивата от 2008 г. Превръщането на акцизите в основен приходоизточник обаче според Тихомир Безлов е капан, от който България трябва да се измъкне, защото тежестта върху икономиката става непосилна.

ТАБЛИЦА
Приходи от акцизи – 2009-2012

Прогноза/ИзпълнениеПрогноза/ИзпълнениеПрогнозаПрогноза

–––––
В колоната за 2009 и 2011 година е отбелязана прогнозата за изпълнение към края на годината, а не при приемането на бюджета за съответната година. През 2010 г. са представени числата по закона за бюджета, който бе актуализиран в средата на годината и очакваните приходи от акцизи бяха занижени от общо 4.5 млрд. на 3.9 млрд. За 2011 г. е представена прогноза за изпълнение от края на годината (доклада към внесения проектобюджет за 2012), за 2012 г. са представени данни от закона за бюджета.

Таня Петрова,

в. „Сега“