– Монах* Касиан, как ще анализирате откритото писмо на група видни интелектуалци в защита на Българската православна църква (БПЦ)? Хора, свързани с атеистичния режим на комунизма?
– Моето голямо уважение към ерудицията на големите интелектуалци. При вида на самите им имена… дъхът спира, защото те наистина формират съзнанието на съвременния човек. Но те отново повтарят манипулацията на това съзнание от времето на комунизма. Този строй успя наистина да манипулира съзнанието на милионите в името на „светлото бъдеще” — в което живеем сега.
Уважаеми интелектуалци, вие милеете за нашата вяра, но не вярвате в Христа, защото виждате вярата през призмата на материализма. Първо трябва да се покаете, че сте Го предали, както Юда. Всеки от Вас ще каже: Кой, аз ли? Кога?… Когато членувахте в БКП, когато сътрудничехте на ДС, които отричаха Христа. В името на какво и на кого вършехте и продължавате да вършите всичко това? Не в името на Христа. С това Вие само се издавате, че с вашите събратя в раса сте били от една партия. Не превръщайте лъжите си в истина, защото думата Истина може да бъде само в единствено число и тя е Личност — Христос, когото вие с лъжите си отново предавате. Наистина се покайте и не ставайте съучастници в поредната нова манипулация на съзнанието на хората, след която очаквате… бурни ръкопляскания?
– Проф. Андрей Пантев заяви, че авторитетът на църквата трябвало да се подържа заради историческият й принос за оцеляването на нацията ни. Като пример той посочи католическият свят, където въпреки разкритията в медиите за педофилия сред някои божи служители и банкови скандали, авторитетът на Ватикана бил непокътнат…
– Проф. Пантев трябва да знае, че атеист не може да защити Църквата, както твърди той, защото никой не защитава нещо, в което не вярва, както в случая. Сътрудничество между вярващи и атеисти е като обединение на вълци с овце, след което… овците изчезват, а вълците стават по-плодовити.
Паралелът с католическата „църква” говори за непознаване на принципните различия между православни и католици. Последните отдавна са превърнали своята институция в чисто земна, социална, комерсиализирана, стремяща се към земен рай. Те дори нямат нужда от Бог, защото приписаха на папата качества — безгрешен (вижте вероопределението за идолопоклонство). След скандалите с финансови злоупотреби и аморалност, в Америка в цели щати катедралите останаха празни. Миналата година дори в родината на папата — Германия, около 45% от католиците заявиха, че търсят верско убежище в други християнски деноминации. Там авторитетът на папата се поддържа изкуствено — с много пари.
– Пак проф.Пантев твърди, че светът е много напреднал и сегашните проповедници на Божието слово не може да се явят по подобие на Иисус Христос – в дрехи, които дори не били негови и яхнал магаре?
– Иисус Христос – като идеал и пример за подражание на всички нива в християнския свят – винаги си остава Eдин и Същ. Неговият недостижим живот свети пред всички ни. Той нямаше нищо свое: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат. 8:20). Той не дойде да бъде господар и някой да Му прислугва, напротив — вършеше всичко за хората и безкористно лекуваше всякакви болести и дори възкресяваше мъртъвци, и изми нозете на Своите ученици (но не като папата лицемерно). Дори магарето на Вход Господен (Цветница) не е Негово, а само, за да се изпълни пророчеството.
За да преминем към свръхлуксозните лимузини, трябва да напомним, че св. Йоан Златоуст, бидейки Вселенски патриарх, никога не е казвал за каквато и да било вещ: това е мое! И не ги е чувствал такива, т.е. материята не е била цел, а средство.
Луксът за духовниците е абсолютно забранен (16 правило на Седми Вселенски събор и др.). Епископите са монаси, а последните при пострижение са дали обет да нямат нищо свое. Слава Богу, че народът ни изисква от духовниците христоподобие. Това трябва само да ни подтиква и да ни радва.
– Българите само се правели на православни – кръщавали се и ходели в храмовете на Рождество Христово и Великден, а всъщност в България имало не повече от 20 хиляди истински вярващи?
– Да, това са тъжните факти вследствие обезверяването на народа ни и манипулиране на съзнанието му. В миналото не е било така. Народът е казал: глава си давам, вяра не давам. Дано се върне доброто старо време в душите на хората.
– Възможно ли е да заемаш ръководен пост в БПЦ, ако не си бил в съглашение с комунистическия режим?
– Не. А тези, които влизат сега в БПЦ, знаейки агентурното й минало, стават съучастници и подкрепят това агентурно минало. Народът казва просто: с какъвто се събереш, такъв ставаш!
– Какво ще се случи, ако, както обещава премиерът Борисов, бъдат огласени агентите на комунистическата Държавна сигурност, които в момента са служители в БПЦ? Ще има ли анатема и , ако да, кой трябва да я обяви?
– Проблемът не е да бъдат огласени сътрудниците на ДС публично и, както при йезуитите в Средновековието, да бъдат изгорени на клада, а те сами да потърсят законни духовници, пред които да изповядат своя тежък грях (а те знаят кои са такива) на вероотстъпничество и да понесат своята епитимия (изправителна мярка). Да бъдат готови заради Христа да понесат епитимията, дори ако тя е лишаване от свещен сан.
ДОСИЕ
Историята на монах Касиан е разказ за човек, който отхвърля невероятни предложения и възможности за светска, спортна и дори църковна кариера, за да се отдаде на безвъзмездна служба на Бога и на вярата. Под гражданското име Стефан Ангелов, той е роден на 17 септември 1951 г. в Кюстендил. Произхожда от възрожденски и вярващ род, а големият български художник Владимир Димитров – Майстора е живял и творил в дома на прабаба му и прадядо му в село Шишковци. Майка му Лиляна е модел на три картини на Майстора, като най-известната е „Мома от Кюстендилско с ябълки”. Баща му Александър е бил околийски агроном и се „наложило” да полежи в комунистическите затвори заради несъгласието му с насилственото коопериране на земята.
Още като момче Стефан, бъдещият монах Касиан, започнал да чувства, че призванието му и това, което търси неговата душа, е да служи на Бога и на вярата в Него.Светските предизвикателства го подгонили още с дипломирането в кюстендилската гимназия, където проявил изключителния си талант в математиката и точните науки. От раз го приели да следва физика в Софийския университет. Способностите му веднага били забелязани и след първи курс го поканили да продължи образованието си в Москва. И то не в каква да е специалност, а в най-авангардната към онзи момент – ядрена физика. По това време младежите даваха мило и драго за подобен трамплин за реализация, а Стефан отказал. За решението си потенциалният ядрен спец, а днес монах Касиан, прави следната равносметка: „Благодарен съм на младежката си разсъдителност тогава да се оттегля от тази посока на движение. Просто разбрах, че тази ядрена енергия, която човечеството иска да се изхитри да използва, е неуправляема. И това може да доведе до фатални последици. Както се получава и на практика сега.”
Така останал студент в София с малка корекция – от чистата научна физика се прехвърлил, а в последствие се и дипломирал като геофизик.
Освен изявен математик Стефан бил и талантлив спортист – петобоец в леката атлетика (б.а. – бягане на 100 м и на 1500 м, дълъг скок и хвърляне на копие и на диск). Тренирал активно, а на няколко пъти е обличал и националната фланелка. Всичко вървяло във възходяща линия до появата на цената за звездна спортна кариера – вземането на стимуланти. Бъдещият монах категорично отказал и се отдал на свой вид спорт без публика, аплодисменти, рекорди и съревнование – след всеки изпит тичал от столичния квартал „Дървеница” до Черни връх – с един антракт – на Златните мостове спирал и се „цопвал” във вира, независимо от метеорологичните условия – дъжд, сняг, пек… А след всяка сесия правел преход в Рила от Сапарева баня до Самоков.
НАУЧЕН РАБОТНИК СЪС СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ ОВЧАР
В армията Ангелов, ще не ще, се сдобил с още едно светско звание – младши лейтенант, тъй като висшистите задължително се изпращаха да служат в Школата за запасни офицери (ШЗО) в Плевен. Първата работа след уволнението му била да попита в Министерство на образованието дали има някакви задължения към държавата (като разпределение и пр.) Отговорили му, че е със статут на научен работник и може сам да избира къде да се труди, включително и като свободна професия. Служителките се ококорили на въпроса му: „А овчар мога ли да стана?” – и след мъчително мълчание отговорили -„Да, ама защо…”
Така през 1978 г. станал монах в манастира „Св. Йоан Предтеча” в планинското с. Жабляно, Кюстендилско.
СТУДЕНТ В СЕМИНАРИЯТА С 200 ГЛАВИ ДОБИТЪК
Монахът Касиан (Стефан Ангелов) постъпил в Духовната академия. Учел задочно, като междувременно изкарвал насъщния като отглеждал 35 крави, 150 овце, 70 кози и един кон. За годините на духовното си следване монахът Касиан си спомня: „Всяка сутрин карах с каруца около 200 литра мляко в гюмове. Долу на пътя минаваше камион да го събира.”.
Така завършил Семинарията, като бил в един курс с бъдещата „синя легенада на прехода” Христофор Събев (по-известен като Фори Светулката).
Всъщност до завършването на Духовната академия Стефан Ангелов не можел да бъде легално монах (според длъжностните характеристики в социалистическа България) и си се водел овчар. Едва след дипломирането си можел официално да се нарече монахът Касиан. Тогава вложил всичките си средства за подобрения в манастира – прокарване на ток, ремонт на постройките и пр.
ЗА ВТОРИ ПЪТ МОСКВА СТАВА ИЗКУШЕНИЕ
Изначално монахът Касиан отказал заплата от Синода на Дядо Максим. Причината според него е, че по времето на следването видял как Българската православна църква нарушава сериозно каноните на православната ни църква. Независимо че между двамата – патриарх Максим и монахът Касиан, е имало „най-добри взаимни чувства” – по думите на монаха Касиян: „Дядо Максим винаги на Рождество – по стар стил, и на Великден ми изпращаше саморъчно подписана картичка.”
След завършване на Духовната академия при Касиан в манастира в с. Жабляно пристигнали емисари – двама професори, да го увещават да замине като аспирант в мисията на Българската православна църква в Москва. За тази изкусителна среща той разказва: „Знаех, че тази аспирантура е „трамплин” – всеки, който отиде там, веднага след това става епископ и прави духовна кариера тук. Всичките ни митрополити са минали оттам. Но аз отказах. И тогава единият професор каза на другия: „Не можа ли да разбереш, че умните хора не стават учени, а учените не стават умни!?”
РЕШЕНИЕТО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА
Всичко започнало спонтанно в зората на демокрацията с възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Дотогава монахът Касиан и неговите братя в манастира „Св. Йоан Предтеча” се издържали като скотовъдци. „В един момент се оказа, че ябълките са по-скъпи от месото”, спомня си монахът провокацията да стане и земеделец. Взели под аренда 15 декара до с. Копиловци да отглеждат ябълки. Впоследствие собствениците им казали, че или ще наемат цялата им земя (около 100 декара), или няма сделка. И монасите се захванали здраво. Работата потръгнала и се разширявала, започнали да ги търсят и дребни земеделци за услуги (оран, сеитба и пр.). Обработваната земя нараствала и така възникнала идеята да се създаде манастир (някъде около 1997 г.). Проектът на все още изграждащия се манастирски комплекс е на архитект Юлий Хърков. Сблъсквали се с всевъзможни перипетии (закупуване на земя, регулация, право на строеж и цялата бюрокрация – както си му е редът), но както се смее монахът Касиан: „Когато човек е смел, и чудото се случва.” И започнали градежът – малко по малко. Първо завършили храма – църквата на манастира, през 2007 г. И започнал потокът от търсачи на чистата вяра, който набира скорост с всеки изминал ден. Все повече стават искрено съпричастните към спонтанната пионерска идея за създаване на манастир. Така се зародила и идея за учредяване на църква, която без никакви „наследнически” претенции „да опази православието, такова, каквото ни го е завещал Св. Цар Борис”, разказва монахът Касиан за прехода до свикването на събора през лятото на 2010-а.
Нуждата от регистрация на самостоятелно вероизповедание link става наложителна по две основни причини. Основното е несъгласието на братята с незачитането на православните канони от официалната ни църква. И не по-маловажно – управлението на стопанството на манастира като юридическо лице.
____________________________________________________________
*Думата „отец“ в текста на интервюиращия навсякъде е заменена с „монах“, защото: „…И никого на Земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата.“ (Матей 23:9)
Петър Бучков, blitz.bg 
