20 г. нашенецът се борил за истината и променил 11 пъти „Енциклопедия Британика”
Благодарение на него, пък издателите на най-голямото списание в света „Рийдър Дайджест” били принудени да изтеглят целия тираж на брой 10 от октомври 1983 г., за да коригират факти, свързани с българската история.
Сега Стефан Пъпешков се е посветил на поредната си кауза за родината – да промени написаното за Кирил и Методий в алманаха на Конгресната библиотека на САЩ.
„Алманахът е това издание, от което целият свят черпи информация. Там е записано, че двамата свети равноапостоли са гръцки монаси и няма нито дума за това, че са свързани с България. Затова съм решил да предизвикам още едно изслушване в Сената, да докажа, че те са българи, както е записано в трите жития на св. Кирил, които съществуват”, категоричен е г-н Пъпешков.
По-голямата част от живота му обаче е преминала в издирването и редактирането на издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена и дори фалшифицирана според него. „Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Аз не отричам правото им да имат своя държава, знам че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя, пренаписва”, казва Стефан Пъпешков, който всъщност е… половин македонец.
Наследниците на македонския национален герой Питу Гули, за когото се пее в химна на Македония, са кръстници на Стефан Пъпешков. Самият Питу е венчавал родителите му навремето.
Майка му е от Македония, сестра му е родена там, самият той е прекарал доста години от детството си в родината на майка си. Въпреки това продължава да се бори за каузата на България, макар да признава, че самата България не знае нищо за тази му битка, нито пък му се е отблагодарила по някакъв начин. Дори напротив.
От България към САЩ, където Стефан Пъпешков е живял последните 40 г., често летели доноси срещу него. Два пъти е бил арестуван – първия път с подозрението, че е терорист. Освободили го след пет месеца и до ден-днешен няма присъда по това му дело.
Но трябвало да се подписва редовно в полицията. Веднъж закъснял и така пак попаднал в ареста. „Но това е друга история. Аз ще получа компенсации, при това доста солидни, от Америка за този си престой в ареста без присъда. Тук вероятно нищо няма да мога да направя, за да получа възмездие. Само се надявам да успея да върна имотите си в Горна Оряховица, които ми бяха иззети незаконно”, коментира г-н Пъпешков и отново се връща към темата за Македония и България, която е обсебила целия му живот.
Бил на 26 години, когато решил да се установи в САЩ със семейството си. Започнал работа, за да издържа съпругата си и двете им деца, и му харесало да печели добре, затова и не завършил университет, за което днес горчиво съжалява. Тогава обаче попаднал в среда на интелектуалци. Запознал се с Людмила Живкова и с Мерсия Макдермот, която му станала близка приятелка. Британката изследвала българската история и двамата водили дълги спорове за фактите и личностите в нея.
В спомените на Стефан Пъпешков – това е 1979 г. – когато за първи път чул и разбрал, че американците имат конгресен сенатски одит. В него се събират историци и учени, които имат отношение към историята и дискутират спорни въпроси, които много често дори не касаят Щатите. „Тази комисия се събира и до днес. Нямам обяснение на въпроса защо го правят. Питал съм, отговорът винаги е бил нещо от рода на: защото ние сме велика сила”, обяснява българинът.
Тогава председателят на двете академии на науките – в Югославия и Македония – Михаил Апостолски заявил официално, че България краде македонската история. Тази теза влязла в програмата за обсъждане на Сената и Мерсия Макдермот потърсила за съдействие Стефан Пъпешков. Истината е, че като защитник на българските интереси пред комисията трябвало да се изправи български академик и специалист, обаче британката завела Пъпешков, който често й се противопоставял в споровете по исторически въпроси.
„Аз бях случаен избор. Така ме представи тя, макар че хич не бях случаен. Тя ме подготви какво трябва да говоря пред академиците и специалистите в комисията, обаче аз, нали съм си луда глава, доста безразсъдно и глупаво смело обясних на всички, че са фалшификатори и че те крадат нашата история”, връща се назад Стефан Пъпешков. И признава, че не можел да прости за това, че Самуил бил превърнат в македонски цар, че още тогава говорили за македонско малцинство в България. Нашенецът привел бързи доказателства по спорните въпроси и шефът на комисията Робърт Бърт взел, че приел неговата гледна точка. „Още го помня този човек. Не защото отхвърли искането на македонския академик. Бърт имаше глас като на Кръстника, дрезгав, и излъчваше такава мощ”, спомня си г-н Пъпешков.
Така се стигнало и до „Енциклопедия Британика”. Стефан Пъпешков купил всичките 30 тома, които възлизали на близо 2000 долара, за да ги имат неговите деца. И решил първо той да погледне какво пише в нея за България. „Боже, какви неща прочетох за македонските герои Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев…”, започва да разказва Стефан Пъпешков и монологът му може да продължи с часове. После признава, че гневът му станал неудържим, когато прочел, че Димитър и Костадин Миладинови били автори на сборник с македонски песни.
Тогава нашенецът опаковал отново всичките 30 тома и ги върнал там, откъдето ги взел. В писмо обяснил, че изобщо не си иска парите обратно и че тях историците могат да използват, за да направят някое и друго проучване за историята на българите. Няколко месеца по-късно получил писмо, в което му обяснявали, че наистина са направили справка и че са внесли поправки. Поправките били незадоволителни за Стефан Пъпешков, но той отчел първата си победа.
По това време се случва атентатът срещу папа Йоан Павел. Така се стекли обстоятелствата, че в центъра на това огромно предателство, както нашенецът го нарича, бил негов познат. „Той работеше в службите и съм много сигурен, че негови спомени са използвани в книгата на Клеър Стърлинг „Часът на атентаторите”. Дали съм бил прав? Два пъти ме заплашваха с убийство тогава, дори ме стреляха веднъж”, казва Стефан Пъпешков.
Въпросната книга провокирала серия от статии в „Рийдър Дайджест”, което тогава било най-тиражното списание в света. Българинът прочел публикациите и бързо открил съшитите с бели конци моменти. Списанието проследявало пътят на Али Агджа до Италия. Според г-н Пъпешков много моменти от този път били премълчани за сметка на няколкото часа, които Агджа прекарал в България. Тези часове били подробно проследени и на всичко отгоре статията завършвала с една карта за илюстрация.
Картата показвала Пирински окръг, щрихован като ничия земя. „Аз пак запретнах ръкави, събрах доказателства най-вече за картата и за това, че Пирински окръг не е ничия земя. Знаех, че за другото сам не мога да се боря, и изпратих фактите в редакцията. Във второто издание на списанието, което излезе, след като си изтеглиха първото, поне картата я нямаше”, казва родолюбецът.
Сега той се е захванал с изработването на сайт, в който качва най-спорните въпроси в историята на България и Македония. Завърнал се е окончателно у дома и се е установил в Козаревец. „След президента Уилсън, който слиза от власт 1921 г., Америка все е срещу България. Аз вече успях да направя нещо много важно – да обърна отношението на американците спрямо македонците и нас, затова нямам намерение да се отказвам. Македония е била част от България и македонците продължават да имат нещо общо с българите. Светът трябва да знае това”, категоричен е Стефан Пъпешков.
Източник: Bolgari.net / по Борба.БГ
„От България към САЩ, където Стефан Пъпешков е живял последните 40 г., често летели доноси срещу него. Два пъти е бил арестуван – първия път с подозрението, че е терорист. Освободили го след пет месеца и до ден-днешен няма присъда по това му дело.
Но трябвало да се подписва редовно в полицията. Веднъж закъснял и така пак попаднал в ареста. „Но това е друга история. Аз ще получа компенсации, при това доста солидни, от Америка за този си престой в ареста без присъда. Тук вероятно нищо няма да мога да направя, за да получа възмездие.“
Това ли наричате пилон от тодор-живковски бостан?
Ощв един пипон от тодор-живковския бостан!