ПЛЕНУМ на ЦК на БКП
Вчера в резиденция „Бояна“ се състоя пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който обсъди някои основни въпроси във връзка с първата сесия на Деветото народно събрание.
Пленумът освободи Кирил Зарев като секретар на ЦК на БКП поради преминаването му на друга работа.
Централният комитет на Българската комунистическа партия обсъди информация на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за резултатите от съвещанието на политическия консултативен комитет на държавите участнички във Варшавския договор, състояло се на 10 и 11 юни 1986 година и прие съобщение за печата.
––––––––––––-
Социализмът е маниеризъм и сатанизация на различното. Разгледайте стар вестник и неговите броеве през три години. Маниеризмът служи за дислокация на истината, на информацията. Сатанизирането на различното пък служи директно на регреса, на логичната промяна, която е заложена в развитието на обществата и на отделните хора. Заглавията са еднотипни, със задължителния апломб.
Примерно: „ЗА ВСЕСТРАНЕН ВЪЗХОД НА РОДИНАТА“.
Как така „всестранен“?! Това е състезание по всичко. Примерно както бяхме на първо място по производство на калцинирана сода в целия свят, така същият призив може да се разбере погрешно – като това да бъдем първи по брой на гей индивидите на глава от населението. Това възход ли е?! Не е възход. Или е? Кой казва какво е възход и какво не е възход? Каква хубава дума, не се ползва вече. Сега се казва „положителен тренд“.
Попитаха ме едни деца вчера дали по времето на социализма е имало клошари. Първият ми отговор беше, че е нямало. Но после се сетих – как така?! И защо лъжа?
Рефлекс да отричаш очевидното,
създаден от 17-те години живот в Народна Република България. Имаше клошари. Хора, които ходят по кофите. Сега са анонимни, тогава имаха имена. Жената, която бъркаше по кофите в Студентски град, се казваше Баба Яга. Сигурно се е казвала другояче, но ние децата й викахме Баба Яга. Беше ниска, крива и кривокрака, ходеше, като се клатеше наляво-надясно и носеше забрадка и тояга. На гърба си носеше торба и вадеше от кофите само хляб. Някъде в далечината по поляните, неусвоени от панелното строителство, в ниша забравена от милицията, тя хранеше своите прасета и гледаше внуци. Или гледаше прасета и хранеше внуци?! Смътно си спомням или ми се иска да е така. Ние, децата я гонехме до плач и крясъци – обикаляме около нея и й се подигравахме – бабааа Яааагаааа! Но се и страхувахме от нея. Социалистически гадни дечица, не много по-гадни от днешните. Но тогава бяхме много в Студентски град. Сега няма кой да обере джанките покрай общежитията.
До Студентския град имаше посолства. Там децата ходеха, но не по кофите, а търсеха черни чували, в които западните аташета са си хвърляли боклука. Черните чували бяха пълни с неземни богатства – примерно кутии празни от „Марлборо“ – от тях можеше да си направиш робот. А обясни сега на днешните малчугани как се прави робот от цигарени кутии. Не мога. Пък и те не четат.
Имаше в чувалите и кенове – кутии от кола и други западни питиета. А у нас нямаше такива питиета. Децата ги колекционираха и разменяха. Един ден един човек дойде и ни се скара защо ровим в боклука на посолствата. Ние послушно се оттеглихме, но после видяхме, че същият добре облечен човек рови и той в боклука. Търсеше нещо, но не беше кутийки от бира и кола или марлборо за робот. Нещо друго търсеше. Добре облечен, млад, подстриган, сега знам, че е бил милиционер – четеше хартията, изхвърлена от посолствата и прибираше някои неща от боклука.
Може би е бил разузнавач. Служил е благородно на родината си. Може после да е станал поп. Пак да е служил на родината си. После е станал владика. Продължил е да служи на родината си. Скоро ще стане патриарх. А всъщност цял живот е работил като разузнавач. Разузнавал е най-често какво мислят хората. И го е казвал на когото трябва. Всяка власт е дадена от Бога. Дори и тази, която служи директно на дявола.
Това комунизмът е ебати обществения строй. Двадесет и пет години след неговото падане продължаваме да му решаваме проблемите. Комунизмът заложи бомби със закъснител в тялото на девствената демокрация. Бомбите цъкат, взривяват се и в тялото на девствената демокрация се отварят язви. Как ще надделеем над подмолните? С мъдрост и незлобие. Така пише в една книга. Но не става така.
Обществени микробомби. Като във филма „Мисията невъзможна 3“. Там Филип Хофман слагаше в носовете на любимите жени на Том Круз едни малки бомби, като ампули – те като се взривяваха, жените на Том Круз клепваха, вратовете им се сгърчваха, а очите им ставаха кривогледи. Точно като на нашата демокрация. Инсулти в тъканта на демокрацията.
Паркинсонова демокрация. Алцхаймерово бъдеще.
Трябва да помним миналото. Но не за да го величаем. А за да не го повтаряме. И за да се справим с него.
Социализмът беше вярване в глупости. Говорене на глупости.
Убийство на цветното с надписани и прошнуровани камъни. Социализмът трябва да бъде вписан в книгата на Чарлз Маккей „Невероятните заблуди и безумства на човечеството“. Всяка една от описаните заблуди е съпроводена от маниеризъм и сатанизация. Нещо като „G“ точката. Тези дни се разбра, че такава точка не съществува. А колко милиони мъже в колко вагини бръкнаха с тъпата надежда, че женският оргазъм може да бъде обяснен геометрично. Знаех си, че я няма.
Някой трябва да каже на президента Плевнелиев да не прави оптимистични физиономии. На фона на нашето битуване те изглеждат нелепи. Приличат на микробомби в носа. В България трябва да се гледа строго, иначе ще те помислят за идиот. Трябва да се гледа лошо, иначе ще те оберат в трамвая.
Ето ви още една микробомба. Социалистите ще я взривят, когато трябва. Новият президент не показва жена си. Абсолютно бих уважил мнението й да не се показва в парада на суетата и протокола. Но някой ще се възползва от това. Сякаш соцлидерите от едно време показваха жените си. Точно там ще бъде уцелен Плевнелиев – ще го нарочат за Ким Ир Сен, ако не се покаже с жена си. А пък жълтите вестници твърдят, че се търси двойница на жена му. И това е решение. Но още по-добро решение е да дадем право на тази жена да не е първа дама. Тя не се е женила за президент, а за нейното момче. Ако един президент може да бъде назначен за такъв, дали първата дама трябва да се съобразява с това?! Ние нямаме традиции в тази посока. Така че да оставим жената на мира.
Няма G точка, няма първа дама, няма да има и хвърлени в покаяние санове при владиците заради това, че са ченгета. Най-комунистическата дума е „няма“. Най-вече няма и кой да протестира срещу нямането.
Затова ще си вкараме вносни протестиращи. Казват се Фемен, феминистка организация от Украйна. Протестират с голи гърди. Като в социализма живеем – всичко има, но е вносно. Гърдите на Фемен срещу амбразурата на постсоциализма и уродливата полувзривена демокрация. Да стреляш или да доиш?! Нещо като „Да имаш или да бъдеш“ от Ерих Фром, но в балкано-комунистически вариант.
Мартин Карбовски,
в. „Стандарт“
