Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. в Добрич. Лекар психиатър и магистър по теология. Дълги години е работил като преподавател по психиатрия и психология, има продължителна практика като психиатър.
Бе един от главните вдъхновители за създаването на партия Демократи за силна България с лидер Иван Костов при разцеплението на СДС, но впоследствие се разочарова и оттегли от активната политика.
Бе депутат от ДСБ в 40-ото народно събрание. Владее английски, немски и руски.
– Д-р Михайлов, 11 агенти в расо ръководят Православната ни църква. Изненада ли ви броят на митрополитите с досие от ДС?
– Не. Трябва да се помни, че комунизмът е религиозна ерес. С догматика, литургика и идея за задгробен живот.
Ленин е във вечността с балсамираното си тяло, възкресен от месията пролетариат. Не дръзват да го погребат. Има идея за канонизация на Сталин. Автентичният комунист ненавижда християнството, той не е атеист, а антитеист, богоборец. Червените не могат да простят на Твореца социалното неравенство.
Искаха да реформират космоса
Комунизмът е религиозна пародия, сакралност без Бог. Накрая се провалиха, в челен сблъсък с реалността, спряха да безумстват и станаха капиталисти с удивителен цинизъм.
Можеха да понесат само контролирана Църква, с превзето ръководство.
– Ще рухне ли заради това авторитетът на БПЦ и има ли Светият синод правилен ход сега?
– Има, но е трудно, защото закъсняха. Историята на БПЦ може да бъде разказана, но бедата е, че няма разказвачи. Разказвачът трябва да бъде покайник, човек с ранена съвест. Разказът за онзи живот е разказ за компромиса. И в определен смисъл за неговата неизбежност.
Ако тази история бъде разказана на върха на болката, наречена покаяние, възмутените ще пуснат камъка, който стискат в дланта си. Но не беше разказана тази история. Смълчават я. И няма авторитет в глухата самозащита.
Ще бъде много лошо, ако се събудят бесовете на разкола. Ако “набожните” се юрнат да декомунизират това, което не разбират. Църковната тема е тема на църковните хора, а не на комунистите отляво и на комунистите отдясно.
– Валиден и достатъчен ли е аргументът, че по онова време е нямало начин да бъдеш ръкоположен за епископ, ако не си сътрудничиш с комунистическата власт?
– Митрополитите бяха колаборационисти по длъжностна характеристика.
– Казахте в едно интервю тези дни, че дори само едно извинение на митрополит агент ще докаже, че църквата е жива. Дядо Калиник поиска прошка, ще я “съживи” ли това?
– Извинението трябва да е искрено, а не пародийно. Добре е да не включва изречения от типа на “имах своите убеждения”, “стараех се да бъда в синхрон”. Това звучи комично. А идеята не е да се посмеем, а да се разплачем. Или поне да въздъхнем.
Трябва да осъдят комунизма безстрашно и да поемат отговорност за компромисите нашите архиереи, ако не в покаен, то поне в цивилизован стил. Трябва да осъзнаят проблема, защото е техен, а не медиен. От синода трябва да дойде вменяема реч. Иначе остават неразкаяна част от стария номенклатурен елит, сътрудници на атеистически режим. Недопустимо е висшият клир да се двоуми по адрес на комунизма, трябва да се отърсят от това бреме.
– Като говорим за прошки, вие напоследък чувствате ли се длъжен да се извините на властта за нещо в унисон с призивите на Бойко Борисов? Или пък да поблагодарите?
– Нямам талант да си представя повод, но иначе веднага.
– Прекали ли според вас този път премиерът с указанието роднините на убитата в Перник Мирослава да се извинят на МВР за лошите думи към него? Те взривиха интернет обществото, ще му се размине ли “на живо”?
– Премиерът мина покрай трагедия с нехайството на самовлюбен. И стана скандал.
– Съгласен ли сте с мнението на Иван Костов, че в момента е по-добре Борисов да не се появява на масови сбирки – тъй като вероятността да бъде освиркан сериозно е голяма?
– Това е добър съвет.
Тълпите са опасни за Борисов. Пребиваването в спортна зала ще бъде за него игра на руска рулетка. Не е ясно какво ще му сервират. Езиковото му варварство деградира до безчувственост. Натрупаха се нелепости, а сега се появи и недопустимото.
– Борисов се извини донякъде за телешките пържолки, които поиска Цветан Цветанов да купи за награда на кучето, открило трупа на Мирослава. Но защо според вас обвърза този епизод с ордена на вицепрезидента Ангел Марин?
– Уравновесява скандала от Перник със скандал за Марин. Но го направи несръчно и инкасира щети.
– Имаме нова президентска двойка – Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Как накратко бихте ги характеризирали с позитивите и негативите им?
– Росен Плевнелиев е човек, залутан в неприсъща роля. Компенсира дилетантизма си с възторг. Направил е труден избор, вероятно семейно непопулярен, да се посвети на политиката. Сега развива съзнание за мисия. Но играта е тънка, а не възторжена. Нещо от усмивката му трябва да помръкне, за да престане да прилича на Роберто Бенини от “Животът е хубав”. Животът е хубав, но българският е сложен.
Идеята му да се сражава с корупцията трогва. Защо ми се стори, че Борисов слушаше заканите му с лека усмивка, като професионалист от всички барикади, на когото разказват анекдот. И като човек под подозрение, да добавя.
С Маргарита Попова са като абитуриенти пред бал. Чар и лекомислие.
– Какво се крие според вас зад упоритото отсъствие на първата дама?
– Вероятно защитава правото си да отсъства. Намери се някой да не иска да е видим.
Симпатично дисидентство от името на частния живот.
– Назрява конфликт в БСП по оста Първанов-Станишев. Каква развръзка прогнозирате и напомня ли ви той за безконечното напрежение СДС-Костов?
– Работата между Станишев и Първанов върви към пълномащабна война. Първанов няма да извади част от БСП за собствено ползване подобно на Костов, защото ще се самоубие. Ще работят човек по човек, ще им говорят на ухо, ще съблазняват и наддават. Конфликтът ще е изтощителен за БСП, но кой е казал, че това е лошо.
– Какво всъщност събра десни, леви, либерали и националисти в парламента за шистовия газ?
– Уплаши ги гражданската реакция срещу хидравличния удар. А и лобизмът на Уорлик скандализира с унизителната си откровеност. Това не е дипломат, а наемник. Мушморок на дипломатическото поприще.
– Впечатли ли ви изповедта на изоставената от съпруга си Капка Сидерова? И достатъчно обяснение ли е тя за трусовете в “Атака”?
– Пропуснал съм изповедта. Сидеров е изпочупен и няма как да се съвземе. Въпросът е колко дълго ще трае агонията. Понякога трае кратко.
– На Нова година много българи си пожелаваха да я изживеят като за последно. Вярва ли според вас народът в края на света и как би избил такъв страх през 2012 г.?
– “Светът от вчера” приключва и с него нещо от нас. Светът е в турбулентна фаза, самолетът се тресе. Оттук и апокалиптичният усет. Масовата тревога повлича гняв или нелепа развеселеност. Ще има много разгневени и много развеселени. Човек може да се удави в тревогата. Но има и добра страна – поддържа живите в тонус. Рибари от Севера забелязали, че уловът им губи свежест до континенталния пазар. Падала цената. Тогава хвърлили риба хищник в трюма. Въвели рибите в стрес. И на пазара забелязали, че стоката им има бляскав поглед и опъната кожа. Качили цената.
Никой не купува разочарована мерлуза, търсят ужасената. Весели времена.
– Вас подобни страхове занимават ли ви?
– Тревогата следва ума, като сянката човека. На велик мир се наслаждават само дебилните и мъдреците.
– Дълго време вече останахте извън политиката. В момента изкушава ли ви тя? И как си обяснявате, че все по-често медии и наблюдатели търсят вашата гледна точка и коментари по най-актуалните проблеми на политическия и обществен живот?
– Политиката е властна игра, поприще на страстите. Ако носът на Клеопатра беше по-къс, светът щеше да бъде различен, казва Блез Паскал. Как така този по-къс нос прави света по-различен, е прелюбопитен въпрос. Баналното не интригува.
Политиката ме интересува от здравословна дистанция, в качеството ми на потърпевш. Наблюденията върху нея са форма на реванш, на съвземане от стаж в лъжа. Свобода наляво и надясно и даже във всички посоки.
Интервю на Калина Влайкова,
в. „24 часа”
