Автор: Едвин Сугарев
Комисията по досиетата започва проверка на кредитните милионери във връзка с евентуалната им принадлежност към Държавна сигурност – съобщават медиите.
Това е втора болезнена точка от тайната история на нова България – след драматичните резултати от проверката на духовните пастири на нацията ни.
Това е и втората серия от историята на едно ограбване. Първата вече я гледахме. В нея беше извадено на показ тайното минало на банкерите с кухите банки, които източваха националния капитал на страната ни чрез “рефинансиране” от БНБ и ДСК. И които преточиха спестяванията на всички българи в джобовете на тъй наречените “кредитни милионери”.
При което се оказа, че почти всички висши постове в БНБ – основната финансова институция на България – са заети от ченгета. Оказа се, че “консенсусният” проф. Тодор Вълчев, шеф на БНБ по време на банковата катастрофа на България, този хрисим човечец, уважаван и от сини, и от червени, е с цели 22 години стаж като агент на ДС.
Оказа се, че неговите колеги не му отстъпват. Както Иван Драгневски, управлявал БНБ преди него, така и неговият наследник Любомир Филипов, се оказаха с двойна биография.
Същото може да се каже за подуправителя на централната банка Пламен Илчев, както и за ръководителите на управления „Валутни операции“ и „Банков надзор“ Стоян Шукеров и Камен Тошков. Същото може да се каже и за собствениците, и за изпълнителните директори на частните банки, никнещи като гъби в периода между 1992 и 1996 г.
Това се все хора, раздавали парите на България. Как? По една доста ясна схема.
Стъпка първа: учредява се банка, като за уставен капитал служи заем от друга банка, а като залог за заема – самата (неучредена още) банка.
Стъпка втора: развърта се банкова дейност, прибират се вложенията на неведоми балъци (сиреч непосветени в генералната афера българи) и на предприятия, осигурени чрез връзките на съответния банкер в държавната администрация.
Стъпка трета: банката започва да раздава кредити. Раздава – ама не на кой да е, а на подставени компании, които всъщност са собственост на самите банкери – или на техни близки приятели. Тези заеми се предоставят без идея да бъдат връщани – като парите от тях се разпределят между заемоизкателите, техните политически покровители, политическите покровители на банкерите (често става дума за едни и същи лица) и самите банкери – които кротко и невинно прибират таен процент от всеки даден заем.
В редица случаи сбора от тези заеми надвишава с десетки пъти собствения капитал на самата банка. С други думи – банките раздават пари, които не са техни. Които са ваши, господа балъци.
Стъпка четвърта – банките изпадат в остра ликвидна криза и искат рефинансиране. И – разбира се – получават такова – в размер на милиарди. На какво основание им се дават тези пари, е божа работа. Най-вероятно на основание на глобалния ДС-проект за прехвърляне на политическата власт на комунистическата партия на икономическа основа. Или защото някой генерал в сянка е казал: дай тука на тия наши момчета неколко стотин милиона, че са го закъсали.
А тия момчета не са кои да е – те са въпросните кредитни милионери. Има ги и сини, и червени – но винаги свързани с ДС. Ето и тук на снимката се мъдри един такъв – Асен Мичковски – щатен псътрудник на ПГУ и президент на “Селена холдинг”.
Помните ли го, дами и господа? Ами беше депутат от СДС, лидер на АСП, виден радетел на синидалното движение и прочее позитивни неща. Например той оглавяваше парламентарната комисия за икономическите злоупотреби по време на социализма. Той беше призван да дири отговорност от люде като Андрей Луканов за губещите се милиарди от външния дълг. И добре му платиха за тогавашното бездействие – за това, че комисията така и не написа доклад. Платиха му пак с милиарди – тогавашни пари.
Стъпка пета – източването на държавни пари в частни джобове предизвиква огромен финансов дефицит. Същият се покрива с ускорено печатане на левове. Инфлацията галопира – и съответно заемите на кредитните милионери се обезценяват до минимум. В тези дни ако човек има достъпната единствено по ченгесарска линия банкова информация, може за броени дни да стане милионер.
Лицето Х примерно – момче на ДС, разбира се – знае кога другарите от БНБ ще обявят рязка промяна в курса на долара спрямо лева – и непосредствено преди това тегли голям заем и го обменя във валута. Курсът скача – примерно от един долар за 12 лв. на един долар за 40 лв. Нашият човек обръща малка част от обменените долари в левове, за да покрива с тях първите вноски по заема, с част от останалите си купува “Ферари”, а с друга част чака удобният момент, за да повтори операцията при следващия срив на лева. И когато инфлацията удари дъното с 520%, той има да плаща жълти стотинки за многото мангизи, с които се е нагушил до този момент. А освен това вече няма на кого да плаща и тези жълти стотинки, тъй като междувременно банките, от които е теглил заеми, са фалирали.
Това е пътят, по който се правеха кредитните милионери. Това е и пътят, по който се топяха спестяванията на българите. Подозирам обаче, че този път комисията по досиетата ще срещне трудности при изготвянето на своя доклад. Най-малкото защото не е лесно да се установи кои са кредитните милионери.
На времето – в разгара на банковата криза, за това бяха направени парламентарни комисии, имаше доклади на МВР по същия повод, бяха направени и някакви списъци, дори и издадени в книги – но нито един от тях няма официален характер. А няма такъв, защото от съответните лица не беше потърсена съдебна или каквато и да е отговорност.
Понятието “кредитен милионер” тъй и си остана недефинирано и ненаказано – а в някакъв смисъл вече е и ненаказуемо. Тъй че същите спокойно си ходят по белия свят – и присъстват навсякъде, включително в парламента. Спомня ли си някой примерно, че и лицето Асен Агов фигурираше в такъв списък? Не, разбира се.
И ако трябва да направя някакъв извод, то той е следния: вторичното ограбване на българската държава – след първото такова, извършено чрез натрупването на външния дълг и източването на част от него през “неявните” фирми на ДС в чужбина – ограбване, което доведе до драматичен срив в банковата система, стопяване на спестяванията на всички българи и икономическа катастрофа, в която инфлацията достигна до 520%, а заплатите и пенсиите се стопиха до еквивалента на десетина долара – това вторично ограбване е явен и хладнокръвно проведен сценарий на Държавна сигурност – транформирала се в задкулисна мрежа на тайната власт – и овладяла всички контролни постове в движението на финансовите потоци в държавата.
Иначе казано – кредитните милионери не са някаква престъпна самодейност или плод на случайна грешка в управлението на държавата. Те са просто втората вълна на превръщането на ченгетата в милионери – втората след тази с тъй наречените “куфарчета”.
В осъществяването на този сценарий беше впрегната цялата държавна власт – както в логистиката на голямото ограбване, така и при неговото оперативно провеждане – и след това в замитането на следите от него.
Нека припомня една дребна подробност само: бившият главен прокурор Никола Филчев (този изкуфял чичко, дето днес забавлява репортерите по време на процеса срещу неговия ортак Алексей Петров – Трактора), стана главен прокурор с обещанието, че ще разследва банковата криза, кредитните милонери и непочтените банкери с цялата строгост на закона – и че тази разследвания ще бъдат основен приоритет в неговата дейност.
В резултат – почти никой от стотиците такива не е получил осъдителна присъда. Нещо повече – някои от тези, на чията сметка се пишат профукани миларди, осъдиха държавата за това, че били несправедливо обвинени. Вместо да осъдят крадльовците, прокурорите на свой ред се облажиха – започваха дела въз основа на натрупаните от следствието и дознателите доказателства за направомерно раздавани или необслужвани кредити – а след това изчакваха банкерите и кредитните милионери да си платят каквото се полага, за да оставят тези дела “на трупчета” или изобщо да ги прекратят.
Така – въз основа на този прокурорски алъш-вериш – банкерските дела се проскубваха перце по перце от годните за наказателно преследване доказателства – и днес вече не стават за нищо.
Доколко важна е била за ДС цялата тази операция личи от следния пример. През 1992 г. бива приет Законо за банките и кредитното дело, в чиито преходни и заключителни разпоредби се мъдри единствения лустрационен текст, приет от Народното събрание до ден днешен.
Този текст гласи: “Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани по чл.7 лица, които през последните 15 години са били избирани в централните, областните, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени или неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години.”
Конституционния текст отмени този текст по искане на 49 народни представители (сетете се от коя парламентарна група) със свое Решение № 8 от 27 юли 1992 г. По това време ДС е достатъчно добре представена във въпросния съд – както и навсякъде другаде.
Последствията от тази отмяна са добре известни. Казвал съм ги много пъти, но нека пак да ги припомня: 520% инфлация, месечни заплати с равностойност десетина долара, ограбването на спестяванията на българските граждани, изнасянето на над 7 милиарда долара, заграбени от България и директно от джоба на всеки от нас.
Толкова ни струваха ченгетата в банковата ни система и отгледаните от тях кредитни милионери. Пропиляхме шанса да бъдат наказани – сега можем поне да видим кои са, ако на комисията й провърви в това начинание.
http://www.svobodata.com
