Неправилното разпределение на богатството и данъчните промени обричат икономиката на застой
Майкъл Хилцик, в. „Лос Анджелис таймс“
Движението „Окупирай Уолстрийт“ и породените от него протести се превърнаха в една от главните теми на медиите през 2011 г., но икономическият дебат, който започна благодарение на тях, следва да отекне като гръмко ехо и през 2012 г. Става дума за дебатите относно бъдещето на американската средна класа. Твърде рядко нейните икономически беди и несгоди са били ясно формулиран проблем в хода на президентските избори, но тази година кандидатите от двете страни на двупартийния разлом вероятно ще поставят тази тема в центъра на кампаниите си.
В програмната си реч от 6 декември в Канзас президентът Барак Обама нарече предстоящата кампания „съдбоносен момент за средната класа на страната“. Най-вероятният му опонент сред републиканците Мит Ромни упорито нарича средната класа главната жертва на икономическата политика на Обама.
Засега обаче фокусирането върху средната класа до голяма степен носи само риторичен характер. В същото време през изминалата година застоят в доходите и липсата на растеж на благосъстоянието при повечето американци отидоха толкова далеч, че движението „Окупирай Уолстрийт“ причисли към своя лагер на „99 процента“ всички онези, които изпаднаха от борда на икономическото изобилие. А там остана само 1 процент от американските данъкоплатци.
Но приближаването на изборите тази година предоставя на избирателите, бизнес ръководителите и политиците благоприятна възможност за дебати относно основите на капитализма в Америка. Както заяви президентът в Канзас, „залогът сега е дали нашата страна ще бъде място, където трудещите се ще могат да печелят достатъчно, за да отглеждат деца, да правят скромни спестявания, да имат собствен дом и да си осигурят достойни старини“.
Тези четири цели непрекъснато са разклащани
след 70-те години на миналия век заради неравноправното разпределение на богатството, създавано основно благодарение на непрекъснатото подобряване на производителността на американския работник. До катастрофата през 2008 г. осакатяването на американската мобилност бе малко забележимо или пък бе замитано под килима. Но през последната година този проблем излезе наяве и това вероятно ще бъде така през следващите 10 месеца.
Това обнадеждава, защото е невъзможно да се обсъжда неравенството в доходите, без да се засегнат много други фундаментални проблеми на американската икономика – колко работни места създаваме и какво е тяхното качество, как да осигуряваме възрастните хора, младите и болните, как да инвестираме в бъдещето чрез изграждане на инфраструктура и подобряване на достъпа до висшето образование.
Всичко това е свързано с избледняването на икономическите надежди на американската младеж – както образованата, така и неквалифицираната. Това изглежда ще има най-дълбоки дългосрочни последици за икономическото здраве на нацията. Ако младежта не получи добра и перспективна работа, тя отлага създаването на семейство, не купува къщи, не придобива мебели и друга покъщнина. С една дума, тя засилва застоя в потребителската икономика.
Днешното състояние на икономиката, с което се сблъскват действащият президент и неговият съперник, може да не е най-лошият вариант – признаци на възстановяване, макар и още слаби, се появиха през последните месеци. Но рядко една предизборна кампания е започвала с толкова много базисни политически въпроси, които са нерешени.
На проведена наскоро конференция за икономическите перспективи Ричард Къртин, директор на Университета за потребителски изследвания в щата Мичиган (University of Michigan’s consumer survey), представи „неудобно дълъг“ списък от съмнения. В него фигурираха въпросът дали правителството ще излезе от задънената улица, въпросът за доходите и разходите, ще се запазят ли данъчните съкращения за средната и работническата класа, ще отпадне ли намаляването на данъците за богатите, въведено при предишния президент Джордж Буш-младши, на кое ще се придаде първостепенно значение – на създаването на работни места или на съкращаването на дефицита и произтичащите оттук мерки за икономии. Ако избирателите не изискват от кандидат-президентите да отговорят на тези въпроси, ние ще пропилеем шанса на живота си.
Засилването на неравенството през последните три десетилетия не буди никакво съмнение. Твърде откровено тази тенденция бе описана миналия октомври от бюджетното управление на Конгреса, където влизат представители на двете партии. То стигна до извода, че през периода 1979-2007 г. средният нетен доход на домакинствата от единия процент американци с най-високи доходи е нараснал четири пъти. В същото време нетният доход на 60% американци в средата на скалата е нараснал само с една трета. В резултат, отбелязва бюджетното управление, нетните семейни доходи на 20% от семействата с най-високи доходи са нараснали от 43 до 53% през периода 1979-2007 г. У всички останали категории този показател е намалял.
Защо това се случи?
Управлението посочва измененията в структурата на индивидуалните данъци. От прогресивния данък общ доход (по-висока ставка при по-високи доходи) тя се измести към по-малко прогресивния данък върху заплатата. Промяната намали ефекта от данъчната система за равномерното разпределение на доходите по цялата икономическа скала. Изводът е ясен – промените в данъка общ доход, които намалиха непропорционално ставките в горната част на доходите (а такива са предложенията на повечето кандидат-президенти от Републиканската партия), само ще засилят неравенството.
Застоят в доходите на средната класа предизвиква загриженост на властта, защото той уврежда социалната тъкан, както и икономическия растеж. Икономическият аналитик Джеф Медрик отбеляза през 1995 г., че в периоди на стабилен растеж „американците са склонни да бъдат по-отворени към идеята за включването на всички в американската мечта“. Тази епоха ни даде програмите „Медикеър“ и „Медикейд“ (Medicare и Medicaid) и щедро финансиране на държавното образование. Днес ни казват, че разходите за тези придобивки водят Америка до банкрут, въпреки че в сравнение с времето отпреди половин век днес федералните данъци са по-ниски спрямо общия обем на икономиката (измерван чрез брутния вътрешен продукт).
Доверието в справедливостта на американския начин на живот, включително в социалната и икономическата сигурност, лежи в основата на оптимизма, който поражда потребителските разходи.
Но през последните десетилетия това доверие спада
Както отбелязва Къртин, „за първи път от 30-те години потребителите повече не вярват, че работните места и заплатите ще се възстановяват в близко бъдеще, че цените на къщите им отново ще растат или че пенсионните им фондове скоро ще бъдат напълно възстановени… Влошаването на тяхното финансово положение е предизвикано главно от загубата на работа, съкращаването на работното време, удръжките от заплатите и намаляването на премиите“.
Това е напомняне, че едно време американските работодатели са давали на работниците заплати и придобивки, които са съизмерими с традиционните стремежи на средната класа, за които Обама спомена в речта си в Канзас – скромни спестявания, възможност да станат собственици на жилище, да осигурят старините си, а също да дадат образование на децата си. Ще се обърне ли избирателната кампания към въпроса как да се възродят тези традиционни американски ценности?
Без да имат работа, без да очакват повишаване на заплатите и без да се надяват на всичко това в бъдеще, потребителите няма да харчат пари, а при такива условия е невъзможен активен икономически растеж.
Един от сигналите на движението „Окупирай Уолстрийт“ е, че пренасочването на богатствата към върха на икономическата пирамида недооценява приноса на всички останали. И това не е само важна причина за икономическото ни неразположение, но е също нравствен и политически провал.
Източник: в. „Сега”
