Защо Бойко Борисов е първият премиер след Жан Виденов,
когото САЩ не канят на гости
Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън профуча толкова набързо през България, че забрави най-важното – да предаде на премиера Бойко Борисов поканата от президента Барак Обама да му гостува в Америка. Няма съмнение, че е носила такава покана, защото иначе Борисов би бил първият български премиер след Жан Виденов, смятан в Белия дом за персона нон грата (personae non gratae – лат., нежелано лице). Като знаем колко похвали са изсипани досега за Борисов от Вашингтон (главно по негови твърдения), трудно е да допуснем, че президентът Обама би изпуснал шанса си да се снима с него в своята резиденция. Борисов пък би закачил снимката сред колекцията си в Банкя.
Само че мандатът на Обама изтича (както и на Борисов), Съединените щати навлязоха вече в предизборен период и вероятността за такава българска визита все повече намалява. Ако американският президент не е сигурен, че ще бъде преизбран като Борисов за втори мандат, направо е пропилял последната си възможност, след като Хилари не изигра очакваната куриерска роля. Най-голямата загадка е
защо все пак тя ни гостува?
Всички хипотези бяха прехвърлени от опитни български анализатори и нито една не се оказа достатъчно убедителна. Трябва да е имало нещо важно и спешно за решаване, за да накара г-жа Клинтън да кривне специално към България, пък дори и само за няколко часа, преди да се отправи за Вашингтон след международната конференция в Мюнхен. Държавният секретар на САЩ е сред лицата, които се занимават със стратегически въпроси, и никакви случайни хрумвания не биха могли да се вместят в дневния й ред при пътувания в чужбина.
Първото (и най-плиткото) обяснение, дошло от дипломатическите среди за обща консумация, бе: г-жа Клинтън дойде, защото бе поканена миналата есен от своя колега, външния министър Николай Младенов. И като се отби заради него, защо го удостои с лична среща само на летището, колкото да й каже „Добре дошла!“ под чадъра? По-нататък нашият външен министър бе само елемент от декорацията в Министерския съвет, където гостенката разговаря с премиера в присъствието на няколко министри. Ако сравните съобщенията на Министерския съвет и на МВнР за посещението на държавния секретар на САЩ, ще откриете грубо взаимно преписвачество, като и в двете няма да намерите нищо за разменени мнения между ръководителите на двете дипломатически ведомства. Явно Хилари не е имала да си казва кой знае какво с Николай Младенов, че да удължи пътя си специално заради него.
Втората хипотеза е,
че събитията в Сирия и Иран са накарали г-жа Клинтън да търси спешна подкрепа за американската политика в Близкия изток, защото България е близо до смутните държави. На този фон похвалите за нашето участие в международната мисия в Афганистан би трябвало да означават, че на нас ще се разчита и в други евентуални конфликти. Това ни вдига самочувствието, но единственото, което можем да предложим, е фрегатата втора ръка „Дръзки“, чиято последна бойна мисия край водите на Либия премина в ремонтни дейности. Едва ли г-жа Клинтън е дошла да ни моли да я поправим преди отплаването й за следваща мисия. Що се отнася до тренировъчните полигони, които даваме на САЩ, ролята на молещ изпълнява България, за да не си тръгнат американците, както обмисля Обама, без да видим очаквания хаир от тяхното военно присъствие.
Третата възможна причина – двустранните отношения – е най-неправдоподобната, защото от години България очаква едно-единствено нещо от САЩ и все не го получава – отпадане на визите. По тази тема г-жа Клинтън носеше повече студ дори от студения въздушен фронт, с който пристигна, и затова бе неудобно да се прави какъвто и да е пазарлък.
Най-убедително звучи обяснението,
че държавната секретарка на САЩ се е разтревожила за енергийната сигурност на България насред зимата, за да не ни е толкова студено. Тя сама обяви, че енергийната тема е ключова за посещението й, като дори обеща идната седмица да ни проводи специалния пратеник по евразийската енергетика Ричард Морнингстар, за да довърши започнатата от нея работа. Вярно е, че сви лют студ, но ние сме свикнали да се оправяме както можем и едва ли се налага да искаме спешна помощ отвъд океана. Единствената извънредна случка за отношенията ни със САЩ напоследък бе решението на Народното събрание да забрани проучването и добива на шистов газ, с което върза ръцете на голямата американска компания „Шеврон“. Вярно е, че зад нея стоят влиятелни фактори, но би било изненадващо шефът на американската дипломация да играе толкова прозрачна лобистка роля в интерес на една фирма. Ако е така, би си имала проблеми в Конгреса на САЩ и в американските медии.
Зад шистовия газ има нещо повече
от енергийната сигурност на България и печалбите на концерна „Шеврон“. Когато говорят за енергетиката в нашата страна и на Балканите, Съединените щати виждат преди всичко геополитическото съотношение на силите. Затова изразяват тревога, че България е зависима енергийно от един източник, макар и това да не вреди пряко на американската икономика. До 2011 г. САЩ насърчаваха България да се стреми към алтернативни газопроводи (напр. „Набуко“ и интерконекторни връзки със съседните държави). Само че „Набуко“ продължава да е опера, а не тръбопровод, и в същото време изграждането на нови газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния върви отчайващо бавно. Тези проекти са изцяло в обсега на европейското финансиране и американците не могат да ги ускорят.
Единствената възможност САЩ да вземат инициативата изцяло в свои ръце е чрез добива на шистов газ. Те са лидери в тази технология и засега нямат много съперници. Включването на „Шеврон“ миналото лято стана почти без преговори и на България бе дадена възможност само да изрази съгласие. Посочен й бе примерът на Полша, която няма колебания как да намали енергийната си зависимост от изток. Само че България е в земетръсна зона и най-важното – потенциалните залежи от шистов газ се намират точно под водоносните слоеве в най-плодородната й зона.
Офертата на американците е проста
и бе разгадана много бързо от засегнатото население: докажете доверието си към нас, като ни оставите да постъпим, както намерим за добре със земята си.
Такава сделка не би могъл да приеме дори премиерът Борисов, на когото несъмнено му е мъчно, че не го канят в Белия дом. Там обаче не го канят по други причини, които предшестват спора за шистовия газ. Мотивите могат да се открият в разгласените от сайта „Уикилийкс“ телеграми от американското посолство в София, които съветват началниците в Държавния департамент да тикат Борисов „в правилна посока“, „без да забравят с кого си имат работа“. Тези съвети се съдържат в шифрограми, които иначе анализират организираната престъпност в България.
В очите на американците българският премиер несъмнено е податлив на натиск, защото има с какво да бъде изнудван. Намерението на Хилари незабавно да продължи да му извива ръцете чрез специалния пратеник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар не оставя съмнение какво предстои. Ако Борисов се огъне за шистовия газ, аварийната мисия на г-жа Клинтън ще постигне целта си. Ако обаче наистина се гласи за втори мандат, ще трябва да послуша българите, а не американците. И да заяви съвсем простичко: Америка ми е скъпа, но България още повече.
Светослав Терзиев,
в. „Сега”
