ГЛЕДНА ТОЧКА
БСП е нелегална също
Мълчанието на „Позитано” 20 ясно издава гузна съвест
Преди 10 дни в. “Монитор” буквално взриви бомба с историята за неиздадения втори указ, с който бившият президент Първанов е трябвало да упълномощи бившия вицепрезидент Марин. За да има право последният да дава гражданство и да помилва осъдени престъпници. Казусът вече е в Конституционния съд и това е правилно. Защото не може този въпрос да се влачи до безкрайност и да затлачва работата на държавните институции. Юристи коментираха, че се очаква конституционните съдии да вземат решение по целесъобразност (те могат всичко, над тях е само Господ) и така да санират мърляво свършената от юридическия екип на бившия президент работа. С най-искрено желание да помогнем на Конституционния съд в неговите решения, които имат сила на конституционни текстове, предлагаме следните две неща.
Първо, нека ясно се каже дали вицепрезидентът изобщо има право да издава укази. Защото това право е делегирано само на президента според чл. 102, ал. 1 от Конституцията. Няма текст, че това право може да се прехвърля на друг. Ако се прецени, че това право се придобива автоматично от вицепрезидента заедно с прехвърлянето на други правомощия, то нека това се каже явно. Защото иначе се създава почва за съмнения в законността на бъдещите действия на президентската двойка.
Второ, нека се провери дали (както е предвидено по силата на чл. 102, ал. 2 от Конституцията) всички досегашни укази за даване на гражданство и за помилване на престъпници са били представени за приподписване от съответния премиер или министър на правосъдието. Защото указите, които не подлежат на приподписване, са изчерпателно изброени в чл. 102, ал. 3 и те не включват помилванията и даването на гражданство. Много е просто. Ако указите за помилване и даване на гражданство не са били представени за приподписване, това не е само нарушение на Конституцията, а и
престъпление, за което се носи наказателна отговорност
Да не говорим, че тогава всички тези укази автоматично стават противоконституционни и нищо не може да ги спаси.
Въпросът с приподписването трябва спешно да се разгледа и от новосъздадената парламентарна комисия по тези въпроси. За целта е нужна елементарна справка в архивите на Президентството и на Министерството на правосъдието.
Но ако въпросът с липсващия указ на Първанов не можеше да се скрие, то
един друг въпрос, повдигнат от в. “Монитор”, предизвика гробовно мълчание.
За което без колебание трябва да бъдат поздравени пиарите на БСП и на уж отишлата си в историята Държавна сигурност. Наистина,
мълчанието на червените агнета
беше забележително. Но дали пък то няма накрая да се пропука?
За какво става въпрос? Става въпрос за това, че БКП никога не е съществувала като легитимно юридическо лице, въпреки че съгласно чл. 1 на Живковата конституция тя беше определена като ръководна сила на държавата!
Историята започва от 1945 г. и е учебникарски пример за смъртоносна смес от глупост и некомпетентност. Тя е политически трилър, достоен за филмова реализация.
През 1944 г. партия БКП няма. Има Българска работническа партия (комунисти), поставена извън закона за терористична дейност. На 4 септември 1945 г. от БРП (к) искат вписване на партията в съдебния регистър. С определение 3312/05.09.1945 г. по фирмено дело 5/45 Софийският областен съд вписва БРП (к) и тя става част от правния мир на Царство България.
Партия БКП няма
През 1948 г. е проведен V Конгрес на БРП (к), който прекръства БРП (к) на “Българска комунистическа партия”. Но промяна в наименованието няма вписана във фирмено дело 5/45. Защо – е тема на друг разговор. БКП продължава да няма. На 31.01.1953 г. БРП (к) е призована в съда, за да се уреди въпросът с името, като партията е назована със старото име, защото друго легално име продължава да няма. Отново няма следа от евентуално съдебно решение за преименуване на БРП (к) във фирменото дело 5/45. БКП продължава да няма.
Няма БКП в легален смисъл и до началото на 1990 г., когато тя решава отново да се прекръсти – любимо занимание през дългия и главно нелегален живот на това нещо.
Прекръсти се тя на БСП,
а БСП поиска да бъде правоприемник на БКП. Само дето БКП нямаше нито през 1990 г., нито преди това. През 1990 г. БСП получи регистрация като правоприемник на БКП по фирмено дело 1969/90 с малката подробност е, че БКП всъщност нямаше!
През 1992 г. партия Либерален конгрес с председател проф. Янко Янков предяви съдебен иск, с който се установи, че БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице. С решение от 23.03.1992 г. Първи районен съд (София), 13-и състав с председател Жаклин Комитова “признава за установено, че … БКП, чиито юридически приемник претендира да е БСП, НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА като легитимно юридическо лице…”.
Какви са последствията?
Биха могли да са най-различни, но най-малкото е, че БСП не може да е правоприемник на БКП. Защото не може да си правоприемник на нещо, което е юридическо нищо!
Интересно е дали червените агнета ще продължават да мълчат? Наистина е интересно. Макар и не толкова важно.
Важното е България да престане да бъде страната на абсурдите и на оживяващите отново и отново кошмари, които всички ние, нормалните хора, искаме да забравим.
С нов държавен глава, с правителство, което е решило да си разчисти (доколкото е възможно) сметките с ДС и с твърдата подкрепа на САЩ в това отношение изглежда сме на път това да се случи.
Проф. Михаил Константинов,
в. „Монитор“
–––––––––––––
* Оригиналното заглавие на вестник Монитор е „БСП е нелегална също„
