Съвременният човек се плаши от бъдещето. Известно е, че много хора днес си губят работата, а още повече – се страхуват да я загубят, защото не знаят дали тогава ще успеят да покрият нуждите си. Заради ипотечната криза много хиляди в САЩ останаха без домове и само можем да предполагаме в какви условия живеят те сега и колко тежко е положението им. В много страни липсата на работа и заплата смазва хората.
Тук се крият две неща.
Първо, човек не знае как ще осигурява семейството си – жена, деца, дом, дългове, остаряващи родители… А може и самият той вече да е наближил пенсионната възраст. И на внуците трябва да се помага. Цял кръг от хора зависи от работещия член на семейството.
Този натиск расте и става обща грижа на масите. По сметките на икономистите и социолозите, скоро към армията от безработни могат да се присъединят стотици милиони хора, които няма да има от какво да живеят. Съгласно статистиката, в САЩ почти половината население има нужда от една или друга помощ за осигуряване на жизнените нужди, било то купони за продукти, горещи обяди и т.н.
Второ, човекът, загубил работа, не знае какво да прави. Пострадалите от безработица райони се превръщат в огнища на организирана престъпност, проституция, наркомания и пр. В крайна сметка, обществото плаща за това много по-скъпо, отколкото би струвало трудоустройството на хората.
Известно е, че човекът, поседял няколко години без работа, вече не може да се върне на пазара на труда. Даже образованият представител на средната класа, след време, губи културата на трудолюбието, губи вярното отношение, вече не чувства необходимост ежедневно да напуска дома си и да се връща след работния ден, да се отчита за свършената работа и т.н.
И така, тук не става дума за отделни проблеми от личен характер, а за социална беда, която като бумеранг ще удари по обществото. А обществото може да не се справи с него.
Освен това са възможни вълнения, безредици, революции и други нещастия, възникващи, когато стотици милиони внезапно остават зад борда. Това създава вълна, която залива света като епидемия. Виждаме как проблемите, които се зараждат в една страна, случайно или умишлено, се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.
В този ред на мисли, проблемите с безработния не се ограничават със социалната помощ, горещите обеди и топлите употребявани дрехи. А и обществото не може да го издържа така с години. Минава година, максимум две – и го оставят – „оправяй се сам”. Засега тези хора не са много, но какво ще стане, когато без работа останат масите?
Проблемът тук не е толкова финансов, макар че те няма да бъдат удовлетворени само от насъщно необходимото. Защото когато станат много, те ще придобият сила – на изборите, а също в демонстрациите и безредиците. Ние вече виждаме накъде могат да тръгнат нещата. Примерите са пред нас. „Пролетта” може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга.
Източник: Velchev.org
Безработицата в еврозоната достигна исторически рекорд
Броят на хората без работа е най-голям от създаването на единната валута насам
Сезонно изгладените данни за безработицата сред 17-те страни, които използват общата валута, показват, че тя е нараснала до 10.4% през декември. Толкова бяха и ревизираните данни за ноември 2011 г.
Това е най-високият процент безработни в еврозоната от юни 1998 г. – годината преди въвеждането на еврото през 1999 г.
„Очакванията са за още по-голямо увеличение през следващите месеци, което е тревожно“, коментира пред агенцията Мартин ван Виет, икономист в ING. „Погледнете Гърция, където безработицата е около 20% или Испания, където е почти 23%. В определен момент това може да доведе до политически вълнения.“
Данните показват, че нови 20 000 души са загубили работата си през декември, спрямо предходния месец, като броят на безработните в еврозоната е достигнал 16.5 млн. души. Това е продължение на тенденцията от цялата изминала година, когато заетостта постепенно бележеше спад, успоредно със забавянето на растежа на икономиките.
На срещата на върха в понеделник лидерите на Европа се опитаха да променят перспективата – от борба с дълговата криза в еврозоната към мерки за стимулиране на растежа и разкриване на нови работни места.
Идеята е неизползваните 82 млрд. евро от бюджета на ЕС за финансовия период 2007-2013 да бъдат пренасочени за насърчаване на заетостта. Но повечето икономисти очакват слаб ефект от това, тъй като много от държавите с голям външен дълг прилагат програми за строги икономии.
Източник: в. „Капитал“
