Петър Стоянов ми помогна за прокарването на Закона за кредитните милионери, после се уплаши и се покри, казва Александър Каракачанов в интервю за БЛИЦ
– Г-н Каракачанов, през 1997 г. след много родилни мъки успяхте да прокарате вашия Закон за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, известен повече като закона за кредитните милионери. Какво очаквате да се случи сега?
– Аз бях единственият, който успя да извади наяве около
3 000 юридически и физически лица с несъбираеми кредити от 5 млн.
тогавашни лева, за които банковата тайна беше вдигната еднократно във връзка със закона.
– Съгласен ли сте с надеждите на Едвин Сугарев, че изнасянето на кредитните милионери, свързани с ДС, ще разкрие втората вълна от източването на парите на държавата?
– Аз на Едвин Сугарев понякога му симпатизирам, понякога му се смея на наивитета. И на мен ми е интересно кои от кредитните милионери са били свързани с ДС и са станали такива именно на връзките си със службите, но дълбоко се съмнявам, че тези имена ще бъдат повече от пет-десет процента от общия брой. . . Законът за кредитните милионери предвиждаше официален списък, който оповестява хората, които не са си погасили задълженията от 8 декември 1997 г. до 12 януари 1998 г. и не са ги обслужвали в еди какъв си срок. Един
Краси Стойчев с “Трон” дължеше 10 млрд. в левове,
което беше около 10 млн. в марки. И тогава в първия вариант на списъка беше “пропуснат”, понеже е приятел на Иван Костов. Премиерът Костов тогава беше назначил управителя и всички подуправители на БНБ. За списъка отговаряше неговата приятелка Емилия Миланова. Добре, че се вдигна патардия тогава и го вкараха в списъка, защото ставаше въпрос за много пари. Е, какво общо има тук Държавна сигурност, питам аз?
– Обществена тайна е, че Красимир Стойчев е работил за научнотехническото разузнаване.
– А Костов, който се опита да го прикрие, за Държавна сигурност ли е работил?
– Е, тук има само слухове и мълви. А Красимир Стойчев вероятно се е оказал кредитен милионер по силата на вашия закон, защото доста негови проекти фалираха и не е имал време да се издължи?
– Може да е фалирал някъде, но вие знаете как се фалира. В сметките си тук няма нищо, обаче в чуждите си сметки има. Така че неговите фалити дълбоко ме съмняват.
Просто си е прибрал парите в джоба.
Истинската картинка е много по-проста и много по-неприятна. Тогава беше периодът на създаване на разбойническата класа, която се подкрепяше от двете големи политически сили – БСП и СДС. Веднага давам и друг пример. Аз тогава бях народен представител и вкарах три законопроекта. Единият беше за т. нар. кредитни милионери. Вторият беше за валутните задължения. Простичко казано, ако си взел в долари кредит, трябва да го върнеш по курса на деня сега. Защото, когато са го взимали през 1991 г., курсът е бил долар за два лева, а те го връщат после, когато той е долар за 2 000 или 1 500 лв., пак две към едно. Значи един вид им опрощаваш стотици и хиляди пъти взетите кредити след една чудовищна девалвация на лева. Аз го вкарах в Народното събрание този законопроект и третият, който внесох, беше закон за проверка на длъжностните лица. Ставаше въпрос за всички, които са заемали някакви постове в държавата през този период. Да се направи проверка. . .Бил си в администрацията, няма значение на какъв пост, както митничарите, хайде сега обясни как с тая заплата си придобил това имущество. Най-смешното е, че за първия проектозакон ми съдейства Петър Стоянов, който току-що беше избран за президент и не беше толкова зависим от Костов, а и сред седесарските среди все още витаеше обещанието за възмездие спрямо, тези които са ограбили държавата. Във връзка с втория той изобщо не ме прие. А аз като го внесох, той мина през всички комисии, защото всички народни представители доста се бяха наплашили от шума, който се вдигна тогава, през 1997 г. и гласуваха в комисиите, че го приемаме на първо и второ четене и трябваше да влезе в зала, но не влиза. Аз тогава зададох на Костов като министър-председател един въпрос: “ Костов, кажете за този законопроект, който трябва да върне парите на държавата по курса на деня.” И този наглец излезе и с най-наглата си усмивка каза: „Такъв проблем няма.“
Точно тогава никъде не се чу едно нещо, което се наричаше решение № 2 от 1 декември 1997 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд. Съгласно Закона за съдебната власт то е задължително за всички съдилища. ВКС реши, че възприемайки принципа на номинализма в договорните отношения и придавайки му обратно действие по отношение на сделки, сключени в условията на икономически колапс и галопираща инфлация,
ВКС даде неоправдан “бонус” на некоректните длъжници.
Те получиха възможност да погасяват своите валутни дългове “по номинална стойност”, която в условията на инфлация е многократно по-ниска от реалната цена на договореното във валута задължение. Така ВКС наруши базисния за всяка правна система принцип на справедливостта. С други думи, в контекста на икономическата ситуация, при която беше взето, това решение облагодетелства изключително неизправните длъжници. Разбира се, тогава ВКС слушаше Костов.
– И според вас, защо Костов прави всичко това?
– За да не създава проблеми на своя приятел Красимир Стойчев, да не създава проблеми на другите, които му дават някакви пари, да не създава проблеми на хората, които го финансират и които имат приятели там вътре. Това си е кликата, която си е наредена, както трябва. Същите интереси имаше и БСП.
– А съдбата на третия ви проектозакон каква беше?
– Съдбата на третия проектозакон, който беше продължението – вече да се направи проверка на имуществото на хората, които са работили за държавата, беше най-печална. Тогава великият юрист, лека му пръст, Светослав Лучников, когато го гледахме в комисията, ревна: „Този закон е антиконституционен! Как така ще питаме хората откъде са им парите.“ Значи може да си крал, но как така ще те питаме откъде са ти парите!? Не знам колко почтен е бил сам по себе си Лучников, но това беше моралът на тогавашното време
– директна защита на крадците и мафиотските кръгове.
Това си бяха разбойниците, които се бяха сдружили по интереси…Когато Законът за кредитните милионери влезе в сила, само за два месеца, даже по-малко се върнаха 547 млрд. лв. или 547 млн. сегашни лева. Кой народен представител може да се похвали, че е върнал толкова пари на държавата с един законопроект? Парадоксалното беше, че много скоро връщането рязко спря. Ако беше продължило половин година примерно, щяха да се върнат всички пари, а с това, 1 млрд. и 700 млн. долара, което означава всички пенсии на всички пенсионери за една година.
Защо връщането спря? Ами защото законът имаше само информационна стойност – обявяването на длъжниците. Оттам нататък трябваше да ги поемат следствие, прокуратура, съд, администрация и т.н. Като видяха, че нищо не се случва, кредитните милионери спряха да връщат. Вече казах, че всички слушаха Костов. Сега да ми кажете каква е ролята тук на Държавна сигурност?
Интервю на Славей Костадинов, БЛИЦ
(със съкращения)
