Валерия Новодворская пред Еврочикаго: Големият руски бизнес е опасен за малка България. «Остерегайтесь! Реч идет о независимости!» и още „Пътят към благоденствието на страната ви и на държавите от бившия източен блок преминава през свалянето на паметниците от съветския период.“
След интервюто (линк) на Петър Волгин с Валерия Новодворская от руския Демократически съюз, излъчено по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 3 март 2012 г., решихме да й позвъним, за да й предадем, че е била чута в България.
Неочаквано за нас тя поиска да допълни вчерашното си интервю и да каже още няколко думи на българите, и по-точно една похвала и едно предупреждение.
Тъй като нямахме никакво време, за да обработим звуковия файл – президентските избори в Русия вече текат, а в интервюто се говори и за тях, тук ви го предлагаме само в звуков вариант*:
Чуйте мнението на непримирия дисидент и правозащитник, на най-известната жена-политик днес в Русия** за предопределените президентски избори в родната й страна, за опасността за малка България от домогванията на руския бизнес, който несъмнено е свързан с КГБ, и похвалата й за инициативата за разделянето ни с паметниците на съветската армия.
–––––
* Редакцията ни би била благодарна, ако своевременно се намери човек, който да преведе интервюто на български език, тъй като руският ни редактор е възпрепятстван да го стори.
** Често наричат Валерия Илинична Новодворская «желязната лейди» на Русия. Снимката е правена при посещението й в Чикаго преди около две години.
Още за В. Новодворская:
«Поискаме ли днес да назовем една независима политическа и обществена фигура в Русия, с необикновена смелост изказваща неудобни за Кремъл истини и поставяща безпощадна диагноза на своята страна, няма как да пропуснем символичното име на Валерия Новодворская.
Родена през 1950 г. в Беларус, тя още през 70-те години си спечели славата на един от най-категоричните дисиденти, противници на самата същност на комунистическия съветски режим. Първият й арест в КГБ е през 1969 г. по обвинение в антисъветска агитация и пропаганда. От 1970 до 1972 г. към нея прилагат изпитаното средство на наказателната психиатрия.
Освидетелствана в зловещо известния институт “Сербски” в Москва, Валерия Новодворская е въдворена в лудница с диагноза “шизофрения, параноидално развитие на личността” . Безброй са протестните й действия в борба със системата, в които участва през годините на разлагащия се, но все още безмилостен комунизъм. Съдена е на три пъти, прекарва години в затвори и лагери, арестувана е десетки пъти преди и след началото на перестройката.
Основател е на антикомунистическата партия Демократически съюз. През май 1991 г. при Горбачов я съдят по обвинение в опит за насилствено събаряне на държавния строй. Излиза от затвора след провала на августовския пуч и забраната на Компартията.
Днес Валерия Новодворская е един от малкото принципно демократични политици, винаги с неудобни мнения и акции, както за управляващите в Кремъл, така и за почти изцяло опитомената руска опозиция. Нейната публицистика и изявления печатани и препечатвани главно в Интернет са продължение на най-светлите традиции на руското свободомислие, на онази смелост в отстояване на убежденията, която не се спира и пред саможертва.» (Мediapool.bg)
Safari го отваря.
Лила, тoва е целият преведен при Иво Инджев текст. Той малко е съкратил казаното. За да го чуете записа използвайте друг браузър (и при мен не работеше на Chrome).
Недвижимость е недвижим имот.
Това ли е целият текст (при Иво Инджев)?
МП3 не се отваря на моя компютър.
Из публикация в блога на Иво Инджев –
http://ivo.bg/2012/03/04/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D1%8A%D1%84%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3/
Ето какво казва Новодворская в телефонния разговор с Петър Стаматов от Eврочикаго (с малки съкращения поради неясноти в аудиофайла, който може да бъде чут в списвания от българи сайт в Чикаго):
Петър Стаматов: Чух Ви по българското национално радио. Много се радвам, че се изказахте там, за да обрисувате ситуацията в Русия. Понеже много хора се заблуждават относно реалната ситуация във Вашата страна.
Валерия Новодворская: Струва ми се, че е много трудно човек да се заблуди относно ситуацията в Русия.
П. С.: Заблуждават се, че съществува някаква алтернатива.
В. Н.: …Жалко, че вашият водещ не ме попита за България. Там според мен те имат хубава инициатива – за премахването на паметниците на съветската история.
П. С.: (Обяснява защо и как не е чул цялото й интервю за българското радио.)
В. Н.: Не, за България той (радиожурналистът) не ме попита нищо. А аз тъкмо се канех да се порадвам, че най-накрая в България се случва нещо хубаво.
П. С.: Кажете тогава няколко думи.
В. Н.: Руската телевизия, с голямо неудоволствие и даже с нотка на изумление, тя не е очаквала от България такова поведение. Тя (телевизията) се изказа по повод намерението на България най-накрая да приключи с артефактите от съветското минало. В Грузия вече не първи паметник премахват. Там вече няма и опити да се купува премахващия се паметник или пък да се възпроизвежда на друго място. Първоначално руснаците са имали намерение да изкупят всички съветски паметници и да ги поставят на „Поклонния хълм” (Поклонная гора) в Москва. За да не пропадало „доброто”… От прибалтийските страни те (руснаците) също не са очаквали нищо хубаво… И изведнъж България! Най-надеждното звено! (Каламбур с популярното в Русия ТВ-състезане „Слабое звено”.) Най-здравото в съветско-варшавската верига. А нали България се считаше за толкова надеждна, че за пътуване до там (на съветските граждани) пускаха с голямо желание, още при първо поискване, с разрешение на Районният комитет (на партията – КПСС) на „Златни пясъци”.
Далеч не по същият начин стояха нещата с пътуванията до Югославия, например, която се оценяваше много по-различно. Също така и до Унгария, след въстанието, и Чехословакия – след 1968. А България беше толкова надеждна! Просто, родната сестричка Альонушка! И изведнъж и Българя се стяга да приключи със съветското минало! Моите поздрави! Това е много правилен път! Така, както хората се избавят от каменните истукани, така те се избавят и от други неприятности от съветското минало. Например от беден живот. Защото започват да гледат не назад, а напред. И разбират до каква степен са живеели лошо. Така че в тези страни, които премахват съветските монументи, се повишава качеството на жизненото равнище. Това е линия от една и съща верига. Така че намеренията на България са съвършено правилни. Пътят към процъфтяването минава през свалянето на паметниците от съветския период. А промените в Русия ще настъпят, когато видя, че са погребали Ленин и са свалили червената петолъчка над Кремъл. Да, и когато народът направи своя западен избор и престане да гласува за комунистите.
П. С.: Вашият съвет е да не се гласува на тези избори?
В. Н.: Да, естествено! Ние ги бойкотираме.
П. С.: Добре тогава, а каква е следващата стъпка? Защото изборите, така или иначе, са предопределени. За в бъдеще, какво трябва да се прави?
В. Н.: Да се скъсат всички контакти с властта, с комунистите и фашистите, и да се просвещава народа.
П. С.: Ясно. В България има голям процент руснаци и в последно време около 200 000 (двеста хиляди) човека са получили българско гражданство. Това е много голямо число. Нашата страна наброява седем милиона жители. Наскоро чух тези числа от познат журналист.
В. Н.: Главната опасност е внедряването на чекисти за бъдещи цели. Те имат много хора, на които ще им бъде купено гражданство. Те ще започнат да гласуват по съответния начин. И ако те придобият недвижимост, в един прекрасен ден – ние предупреждавахме чехите, и… страната вече не е твоя. А дявол знае чия! Навярно имат желание частично да възстановят Варшавския договор. Те не правят нищо без причина.
П. С.: Непременно ще предам думите Ви.
В. Н.: В Чехия също продаваха на който им попадне и без да питат, а после се ужасиха. Възникнаха сложности с взимането на решения. Те се внедряват навсякъде. И в Латвия е голяма неприятност. Естония веднага взе решение да не продава никому (недвижимост). Те правят само съвместни предприятия. Във Финландия и Швеция – също. А в Латвия „гонеха гаргите” и после се оказа, че в Юрмала всички курортни заведения са изкупени от руснаци. С цел последващо присъединяване.
П. С.: Вие наистина ли смятате, че Русия може да се окаже чак толкова опасна?
В. Н.: Да, много е опасна! Иска ли питане след това, което се случи с Грузия?
П. С.: Да кажем, че е опасна за най-близките си съседи?
В. Н.: Да, за по-далеч (на Русия) не ще й стигнат силите. Но
България е много малка и също се намира наблизо. Разбира се, че няма да си „отворят устата” за САЩ. Даже и за Украйна няма да се протегнат. Не е залък за техните уста.
П. С.: Но за Украйна те се стараят. Поне така ми се струва?
В. Н.: Но не им се удава много добре. С Янукович нещо не случиха. Там братята също мислят за своето си благо. Тези братя на московските „братя” нещо не искат много да им дават. Те не са отчели, че Янукович също е мафия, от Донецката. А след като в Грузия поне нещо им се удаде, те започнаха да се прокрадват и към Латвия. Много голям е процентът на руснаците там – 40%. Така че България да се пази! Това не са безобидни инвеститори. КГБ инвестира. У нас сега няма независими предприемачи от КГБ. Ако е независим, то той или шие терлици, като Ходорковски, или живее разорен в Лондон.
У нас (в Русия), за да имаш бизнес, означава да се договориш с тях. А те могат много да си поискат.
От Прохоров как поискаха, за да може той да разиграва комедии на президентските избори? А изборите са напълно контролирани. Всеки ще си вземе своето. Прохоров ще получи малко повече, отколкото Путин е разчитал. Путин нарочно го е избрал, за да получи 2-3%, за легитимация на изборите, но хората не са глупави и Прохоров може да вземе до 7%. Ако не го „отрежат”.
Нека България отчита всичко това! Става дума за независимостта на страната. В Латвия те имаха подготвеност за провеждане веднага на нов референдум. Но сега, след една четвърт подкрепа за признаването на руския език, това е безсмислено. А иначе те се готвеха да проведат и втори, за получаване на гражданство, на всички желаещи. Без знанието на езика и конституцията. Т.е. на откровени врагове. Щеше да последва и трети референдум – за териториална автономия. А Вие разбирате какво значи това? Руски паспорти, териториална автономия, а после възниква някакъв конфликт, идват „миротворци” и следва сценария с Абхазия и Южна Осетия. Така че те не са се успокоили. Предупредете всички в България! И преди да дават гражданство, трябва да проверяват откъде се е взел, и ако не отговаря на определени критерии, просто да не получава.
„Остерегайтесь! Это не безобидные инвесторы. Это инвестирует КГБ.
У нас сейчась нет бизнеса, независимого от КГБ…“
Резонно предупреждение.
Което, пре(и)ведено на български/а език (почва), предизвиква друг въпрос:
Има ли в България голям и среден бизнес, независим от ДС?
И още по-конкретно:
Възможен ли е бизнес в България, несанкциониран от трансмутациите на формално-юридически несъществувалата Партия БКП?
(Тъй като ДС не беше нещо повече от щит и меч в ръката Партията по чл.1 от „Конситуцията на НР България“ и безпрекословно се подчиняваше на нейните заповеди).
Русия успява да се задържа на повърхността благодарение на огромните си подземни богатства; България няма тези природни дадености и под „мъдрото ръководство“ на способните само да грабят партайгеноси пропада все по-надолу като икономика и жизнен стандарт.
Преди сто години съседните Гърция и Турция изоставали далеч назад от наскоро освободеното Царство България; дори преди петдесет години бяхме по-добре от комшиите; даже и четвърт век назад бяхме малко по-напред.
Днес „Република“ България (формално-юридически продължава да е Царство България – фактът, че временно няма легитимен цар, не пречи на държавата да е Царство) е едно огромно гробище:
-на несбъднати надежди за човешки живот;
-на оскотяло и обезверено население;
-на стопяващ се български Народ;
-на рахитични от недояждане деца;
-на мечтаещи за кофичка кисело мляко пенсионери;
-и т.н., и т.п.
Зевзеците, както при всяка заплетена ситуация, и тук намират изход:
„ТЕРМИНАЛ №1 на ЛЕТИЩЕ ВРАЖДЕБНА (Аерогара София).“
(Обречени от ненаситната алчност на партайгеносите, оставени сме единствено на Божията милост; молим се само EXIT-ът да не прерасне в невъзвратим EXITUS*).
_______________________________________
*Exit (лат.) – изход.
*Exitus (лат.) – смърт.