Отворено писмо до президента Росен Плевнелиев за ясно отношение към държавните архиви и най-вече към тайните по същество архиви на бившата ДС, депозираха представители на инициативната група „България и европейската памет“. Посланието е подписано от над 300 наши сънародници от различни страни по света. Недоумение буди обаче фактът, че подписи под писмото са положили едновременно жертви на режима и негови бивши служители.
Кредитни милионери, владици, дипломати, президенти, собственици на медии и тем подобни агенти на тайната власт са само следствие на нерешения своевременно проблем с обезвреждането на скритата власт.
Отворено писмо до президента на България Росен Плевнелиев за ясно отношение към държавните архиви и най-вече към тайните по същество архиви на бившите секретни служби, към които принадлежи и Държавна сигурност като част от властта, депозираха делегирани координатори на инициативната група „България и европейската памет“. Впечатляващ е фактът, че посланието е подписано от над 300 наши сънародници от всички страни, в които има български емигранти.
Недоумение буди обаче фактът, че подписи под писмото са положили едновременно жертви на режима и негови бивши служители – едни до други застават хора като Петър Бояджиев, Фреди Фосколо, но и Серафим Костадинов Стойков, дългогодишен началник на архива на Държавна сигурност; Епископ Дометиан и съпругата на Едуар Генов и пр., и пр.
„У нас едва сега е започнало осъзнаването до каква степен живота на българите е бил и все още остава зависим от факта, че не е било намерено адекватно решение на този проблем. Защото тук става въпрос за власт и то скрита власт. Всички скандали извеждани на преден план като: кредитни милионери, владици, дипломати, президенти, собственици на медии и тем подобни агенти на тайната власт, както и онези касаещи жертвите и престъпленията на тази власт са само следствие на нерешения своевременно проблем с обезвреждането на окултната власт. Ако тази реалност не се признае и осъзнае, то това е равно да се търси лек без диагноза или с погрешна такава.
Макар и не своевременно решен, проблемът с архивираната памет на комунистическия режим остава на дневен ред. Решението му минава през драстичното осъвременяване на закона за архивите на ДС, което предполага и окончателното скъсване с партизанската употреба на тази тематика, шарила се през последните 22 години сред масово компрометиралата се пред българите политическа класа“, пишат авторите на обръщението.
„За щастие, Господин Президент, Вие и управляващата в момента политическа сила нямате нито авторско участие, нито пряка отговорност в изпълняването на настоящата правна уредба. С изтичането на мандата на назначената от предходното правителство Комисия Ви се предоставя възможността да поемете своята отговорност, както пред българите, така и пред Европейските и Атлантическите наши съюзници. Това в никакъв случай не е маловажен въпрос. Пред гражданите и партньорите ни тук е поставена на карта искреността на днес управляващите. Сaмодоволната равносметка относно опита и резултатите от нейната дейност която КРДОПБГДСРСБНА – или инак наречена „Комисия по досиетата“ – представи тържествено пред обществеността ни задължава да изложим пред Вас някои констатации и предложения“, продължават авторите.
„Всекиму е известно, че законът „за досиетата“, приет по спешност в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз, е гласуван от мнозинство под опекунството на БСП, партия, която сама признава себе си за наследник на Българската комунистическа партия. При обстоятелството, че тази политическа формация не само не е проявила и признак на покаяние за извършеното от предците и, но остава и до днес един от главните фактори в гореспоменатата тайна власт – тя, като не разграничила се от престъпленията на комунистическия режим, не е имала никакво право да се разполага в ролята на арбитър при разкриването на истината за миналото. Тук проличава сериозен и уникален по естеството си конфликт на интереси, непознат при останалите европейски страни от бившия социалистически лагер. По-важното обаче е, че законът от декември 2006 г. е половинчат и се оказа неспособен да предизвика нужния обществен катарзис. Той нито попречи на обявените за агенти на Държавна сигурност да си разпределят по най-вреден и непрозрачен начин бившата държавна собственост; нито им попречи да контролират медийното пространство, дипломацията, висшите правораздавателни органи, висшия клир и всякакви други обществени инстанции. Опасяваме се също, че ако бъдат осветлени като агенти по този закон, това няма да се отрази върху благосъстоянието на кредитните милионери. Позовавайки се близо до народната мъдрост, бихме казали: „Хем агнетата спокойни, хем вълците ги пасат!”
Освен това не можем да отминем факта, че от времето, когато е приет закона до наши дни са постъпили от страна на Съюзните инстанции ясни препоръки относно подхода към Европейската памет“, напомнят инициаторите.
Те дават и следните предложения:
1. Нека в рамките на действащия закон Комисията продължи работата си за разкриване на принадлежност към бившите служби, до изчерпването на предмета на нейните разследвания, но редом или само като звено на инстанция – да я наречем „Институт за национална памет” с широки правомощия в областта на изследването, осмислянето и тълкуването на комунистическото ни минало, на която да бъде предоставена и възпитателна роля, в общественото пространство (музеи, изложби, конференции, учебници …). „Музеят на социалистическото изкуство“ няма да ни измие срама, докато килиите на „Московска 5“ чакат да бъдат превърнати в „Музей на комунистическия терор“.
2. Подобни решения се налагат и поради това, че покрай изкуствените ограничения, поставени от закона, които само обременяват и забавят осветляването на истината, има и съществен пропуск. От значение не е само обявяването на принадлежност към службите, но и обявяването на обречените на забвeние имена на починалите Праведници, опълчили се на комунистическия режим и спасили честта на България. Уверяваме Ви, че прашните страници на агентурния архив крият съдбите на не малко Българи, отстояли общочовешките ценности, върху които Европа днес доизгражда своя дом. Разказът за подвизите на тези жертви е както национален, така и общоевропейски исторически капитал на паметта, с който България би си заслужено възвърнала достоен лика пред света.
3. Изтичането на мандата на т. н. Комисия по досиетата спешно поставя въпроса за определянето на нейния състав. Предишният подход, основан на политическо разпределение от страна на бившата тройна коалиция, днес е най-малко неадекватен. Стопанисването на националната памет не може да остава само предмет на партийни решения. Имайки предвид Съюзните препоръки и опита, оказал положителни резултати в повечето бивши комунистически държави, смятаме за целесъобразно назначенията в деветчленната Комисия да бъдат по една трета предоставени респективно на: Парламента, Президента и представители на Гражданското общество. Това ще размрази и приемането на българката Комисия в „Платформата за европейска памет.”
„Господин Президент, вярваме, че сте преценили актуалността и важността, както във вътрешен, така и във външен план, на посочените проблеми и предизвикателства. Не се съмняваме, че в кадъра на Вашите правомощия, но и на Вашия държавен и личен авторитет, ще вземете позиция и изкажете становище по наболелите въпроси, като например свикате консултации, с които намерите за добре да има представители на гражданското общество, и на компетентните в архивните дела и историографията институции и експерти“, заключават авторите.
Източник: Фрог нюз
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго
