Има ли раздел за политически гьонсурат в Книгата на Гинес? Ако няма, трябва да бъде създаден специално за един български състезател.
Ахмед Доган може да атакува няколко категории. Той вероятно е най-мълчащият водач на партия в света. Пред медиите Доган проговаря има-няма веднъж годишно. А като отвори уста, от нея излизат не бисери, а стъписващи с наглостта си разсъждения. Като в онази печално популярна реч за обръчите от фирми, с които всяка партия обраствала. Или признанието му, че лично той разпределял „порциите“ в държавата, направено със забележителен словесен „финес“: „Много фино ви будалкат с разни дарения, лични фирми… Всъщност в цял свят – като започнете от Америка и до Япония – всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка.“
Сега, покрай гюрултията с бонусите, шефът на ДПС пак проговори. И то само защото Бойко Борисов му хвърли ръкавицата. Премиерът прикани философа Доган да върне онези 1.5 милиона лева, които прибра като консултант по хидро-въпроси. За хората, които са забравили случая – Ахмед Доган, който бил член на Българското водно дружество и хидротемите много го увличали, решил да превърне хобито си във високодоходен бизнес и се цанил за консултант на едно частно дружество за каскадите „Цанков камък“, „Горна Арда“ и др. Частното дружество му възложило анализ, за който му определило хонорар, мощен като водите на Ниагара – 3 милиона лева. А безценният консултант превъзложил писането на разработката на малък експертен екип, чийто труд бил оценен на 50 000 лв. В задачата се пита каква роля е изиграл Доган – на хидроексперт, на комисионер, на тарикат, който трябва да оправдае по някакъв начин своя лишен от лишения начин на живот, или нещо друго. И дали трудът му щеше да е толкова високо оценен, ако по същото време не беше мандатоносител на правителството, а собствениците на частната фирма не бяха сред солидните спонсори на ДПС и сред редовно печелещите обществени поръчки от държавата.
Точно по повод 7-цифрения хонорар и споровете при кое правителство какви милиони са раздавани на политически кабинети и на висши чиновници хидролюбителят оня ден се почувства длъжен да заяви: „Аз не съм бил министър и не съм вземал бонус, хонорарът не е бонус.“ Явно Сокола смята, че с това изчерпва отговора на въпроса „А морално ли е?“
„Ние не казваме, че предишното правителството не е давало бонуси, но от това не е правило политика. В последния мандат бюджетните излишъци бяха космически, но това не бяха бонуси. Сега ситуацията е друга и раздаването на бонуси има съвсем друг ефект. Преди, ако проблемът е бил защо бонусите не са били достатъчно високи, сега е защо изобщо ги има“, коментира още Доган. Покрай бонусиадата с присъщата си проницателност Доган предупреди, че „в условията на бедност, на криза всеки проблем може да се превърне в гръмоотвод с оглед търсене на виновници, нови дяволи, сатанизиране“. Освен това имало 47 закона, които правят формите на материални поощрения напълно легални, а и бонусите в България си били практика от 1950 г., сиреч дори отпреди Априлския пленум на БКП.
С тези си изказвания Доган само подсети, че заради прословутия му хонорар започна разследване за пране на пари. По случая обаче прокуратурата мълчи. Мълчи и НАП, която трябваше да изясни има ли несъответствие между декларираните доходи и притежанията на Ахмед Доган. Защото лидерът на ДПС разбира не само от пари, води и геометрия, но и от туризъм и архитектура. При откриването на известния спа хотел „Орфей“ в Девин той се похвали, че лично е начертал схемата на 17-метровата арка, украсяваща външния басейн на петзвездния комплекс. „Арката съчетава символа на спа центровете и някои орфически елементи“, разясни експертно Доган. Според друго негово изказване той е инвеститор във въпросния обект: „Неслучайно съм инвестирал в Девин, не само за топлата вода да си топя краката там, да се правя на интересен. От Лондон до Урал Баташкото плато е едно от най-дебелите в озоново отношение. Знаете ли каква реклама може да се направи там за здравен туризъм и т.н.?!“ Паралелно от това Доган демонстрира и висок стандарт на живот – яхти, сараи, охрана…
Горните цитати са от броящите се на пръсти публични показвания на политика с фамилия на хищна птица. Но освен че е най-мълчаливият партиен вожд, той със сигурност е и най-отсъстващият от Народното събрание народен представител. Как този депутат представя избирателите си, като не ходи на работа в ковачницата на закони, където са го пратили, и Аллах навярно се чуди. А избирателите недоумяват как си плаща сметките, като отсъства от парламента и не ходи по комисии, поради което не би трябвало да получава заплата.
Така че Доган може да претендира за рекорд в много отношения – по брой неизвинени отсъствия от работа, с космическия си хонорар, със златното си мълчание. Или като ненадминат гьон сурат!
Юлиана Бончева,
в. „Сега“
