Най-голямото богатство на една държава не са нито нейните полезни изкопаеми, нито климатът, а хората, които я обитават.
В условия на глобална икономика, инвестициите се стичат преди всичко към страните с положителен прираст на населението. Единствено увеличаването на броя на гражданите – потребители може да осигури икономически растеж. “Застаряващите” западноевропейски държави, следят много внимателно човешкия икономически фактор. Освен специфична вътрешнополитическа социална политика за подсилване на раждаемостта, те поддържат тясна връзка с тези части от населението, които по различни причини са пръснати по света. Гражданските права на живеещите извън националните територии са абсолютно идентични на сънародниците им, останали в Родината. Страна като Франция например, с 3% граждани, живеещи извън нея, предоставя на своята Диаспора 12 сенаторски и 11 депутатски места. По този начин “старата демокрация” в едно и също време “печели” французите, пребиваващи “навън”, и чрез тях разпространява културното си и икономическо влияние в чужбина.
В сравнение, България, която с 25% население, живееащо извън страната, не осигурява никаква политическа представителност на българите, живеещи в чужбина. Още по-лошо, нейната вече остаряла конституция в противоречие с Лисабонския договор, дискриминира Диаспората, като я лишава от избирателни права. В същото време, икономическата криза в България се задълбочава. Цените на топлинната и електрическа енергия, хранителните стоки и безработицата растат. Прирастът на населението е отрицателен. Раждаемостта – скромна, а смъртността – обезпокояваща. Емигрантската вълна не спира. Междувременно, въпреки мъмренето от Брюксел, законодателната и изпълнителната власт дават признаци на аматьоризъм, незнание и безпомощност. Опозицията се разкъсва в кланови борби. Безкрайната каскада от скандали: шистовия газ, лекарствата, здравната система, бонусите, образованието, правораздаването потвърждават жизненонеобходимата политическа промяна.
Стотиците хиляди българи зад граница са един ценен и неизползван ресурс. Те могат да допринесат не за “формалната”, а за реалната евроитеграция на България. Пълноценното зачитане на техните права може да покаже “пътя за връщане”.
Нищо обаче не може до се промени и подобри с настоящия избирателен закон.
Защо?
Защото промяната трябва да бъде разбрана и подкрепена от обществото. А най-пряката връзка между печелившите идеи и обществото е трибуната на Парламента. На тази трибуна трябва да се появат нови лица, с биографии, доказали своята реализация в развитите западни демокрации.
За тази жизненоважна промяна, за обединение на българите от чужбина и тези, останали в Родината, чрез нов избирателен закон, бе създадено Сдружение “ДА”.
Божидар Чеков, София, 9 март 2012 г.
Председател на Сдружение “ДА” – Демократична Алтернатива
Източник: Оtvorenopismo.com
