Две седмици преди изтичането на крайния срок за решението на българското правителство дали да строи АЕЦ „Белене“ премиерът Бойко Борисов, вместо да внесе яснота за съдбата на ядрения проект, пак го омъгли. Пред БНТ той първо обясни, че още преди месец на руснаците е съобщено, че строежът ще бъде спрян, а поръчаният и две трети платен реактор за първия блок на централата ще инсталиран в АЕЦ „Козлодуй“. После се поправи, че всъщност такова решение не е вземано, защото не е готов анализът на консултанта HSBC за рентабилността на втората атомна централа. Накрая Борисов каза, че се търсят начини да се диверсифицира проектът като собственост или доставка на гориво, за да не е зависима страната ни толкова от руснаците. Той дори заяви, че ще предложи референдум по въпроса дали да се строи АЕЦ „Белене“.
В същото време принуденият изненадващо да подаде оставка министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза пред БНР, че проектът в момента е в аморфно състояние. От руската компания изпълнител на строежа „Атомстройекспрот“ (АСЕ) пък посочиха, че спират да изпълняват ангажиментите си по проекта, тъй като до момента няма решение за реализацията му от страна на българския възложител „Националната електрическа компания“ (НЕК).
АСЕ значително ще намали броя на служителите си на площадката на АЕЦ „Белене“ и е принудена на практика да спре работата по проекта заради неопределеността на българското правителство за по-нататъшната съдба на централата, заяви представителят на руската компания в България Олга Цильова.
В петък сутринта пред БНТ Борисов се възмути, че изненадващото отстраняване на икономическия и енергиен министър Трайчо Трайков се свързва с противоречия между двамата за съдбата на ядрения проект.
„Аз изпратих Трайков преди един месец лично заедно с Дянков в Москва да каже на руснаците, че няма да строим „Белене“. Искам да си вземем, да си платим реактора и да си го закараме на „Козлодуй“. Аз лично. Сега чувам, че щяла да става смяната, защото сме искали да строим „Белене“, пък Трайчо не бил искал“, коментира Борисов. По думите му няма нито един проект, нито едно нещо, в което Трайков да е бил против това, което двамата са разговаряли.
Борисов не отговори на въпроса защо публично не е била обявена мисията на Трайков и Дянков, а започна да дава заден по темата със спирането на строежа на АЕЦ „Белене“.
По-късно Трайков обясни, че когато на руския министър на енергетиката Сергей Шматко било съобщено искането на България да плати реактора и да го инсталира в АЕЦ „Козлодуй“, отговор не последвал и „после нещата станаха аморфни“. Борисов обаче увери журналистите, че се е разбрал с руснаците за смяната на мястото за монтаж на реактора.
Не става ясно как премиерът е решил, че е по-подходящо този реактор да се монтира в АЕЦ „Козлодуй“, след като по думите му докладът на HSBC за рентабилността на ядрения проект не е готов. На консултанта по договор се плащат 2 млн. евро за извършване на анализа, както и 0.95 на сто от крайната цена за осъществяването на ядрения строеж, ако докаже, че е осъществим и привлече инвеститори.
„Една партийка поискала аз да оглася секретен доклад. Той, първо, не е готов. Той не ми е предаден този доклад. И когато стане готов, в сферата на разрешеното в договора, ще намеря начин да кажа на хората какво пише в този договор“, обеща Борисов.
После продължи: „До този момент в т. нар. проект „Белене“ са похарчени милиард и 380 млн. български левчета на българския данъкоплатец. Тази централа има лиценз, може да се строи от утре. Какво й липсваше на нея? Финансово-икономическа обосновка, да се знае каква й е цената, да се знае какво й е бъдещето след 15, 20, 30 години, и най-важното – да бъде диверсифициран проектът, сиреч да не сме зависими от руснаците само“.
Борисов каза, че до този момент още няма отговор на тези въпроси, но изрази надежда това да стане до края на март.
Диверсификация на „Белене“
„И когато някой ти казва – сложи му кръст на този проект, трябва да знае какви пари са изхарчени. И затова ние се мъчим, но това става със съответно точни, ясни финансово-икономически обосновки. За да мога като отида в парламента, да кажа – уважаеми господа, отляво, отдясно, от центъра, ето така стоят нещата, похарчени толкова народни пари, такъв риск, такива перспективи, такива възможности. Можем да диверсифицираме проекта „Белене“, по какъв начин, ами ако се взима гориво от, примерно, трета страна, или не можем“, продължи премиерът.
След слуховете, че Борисов смята да пусне в проекта американската „Уестингхаус” като доставчик на свежо ядрено гориво, преди време стана ясно, че интерес да финансира проекта има американски инвестиционен фонд. Кой е той обаче така и не се знае, като тогава Трайчо Трайков обясни, че намерението е обявено устно и той очаква от въпросния инвеститор писмо за намерение да инвестира в АЕЦ „Белене“, за да започнат преговори. Със сегашните си думи Борисов подхрани мненията, че в проекта ще влязат американци.
В края на 2010 г. руската „Росатом“ доведе като инвеститори с по един процент в ядрения проект финландската „Фортум“, която може да вдигне участието си до 25 на сто, и френската „Алтран“. С тях бе сключен меморандум за сформиране на обща компания, в която 51 процента ще държи „Националната електрическа компания” (НЕК), а останалите според инвеститорския интерес – „Росатом“. Руснаците наскоро убедиха Сърбия да прояви интерес към българската ядрена централа, но как новото развитие на нещата около АЕЦ „Белене“ ще се отрази на тези отношения, засега не е ясно.
„Когато за първи път се срещнахме с премиера Путин, аз му казах: ние искаме проектът „Белене“ да бъде диверсифициран, българо-руска само компания не искаме да строиме. Искаме да имаме диверсификация – дали в доставката, дали в собствеността, няма значение. Търсим инвеститор или съответно диверсифицираме този проект. Ако не го намерим, ако не дойде такъв и не стане такъв, аз няма да застана зад този проект. Това бяха откровените ми думи с него. Мисля, че той ме разбра. До този момент ние не сме намерили, три години, подобен. И тогава какво се случва? Руснаците казват сега – реакторът ви е готов, какво да го правим? Да го закараме в Турция, да го продаваме, ще си го вземате ли?“, каза още Борисов.
Затова и той наредил реакторът да се плати, за да се сложи в АЕЦ „Козлодуй“, но призна, че това ще отнеме 5-6 години.
Реактор в панделка
„С руската страна, консултирал съм го в Брюксел, тъй като две трети сме платили в първия реактор, ние сме принудени или да продължим да даваме пари и да се съдим, защото предишното правителство вече е извършило плащания по най-високата ескалация. Засега, мили мои, имаме 2/3 произведен реактор и в един момент ще ни го правят с панделка и ще ни кажат или си го взимаме, или го даваме на Турция“, коментира по-късно пред журналисти Борисов след среща с президента Росен Плевнелиев.
„Ще го платим целия и ще има седми реактор в АЕЦ „Козлодуй”, заяви Борисов, обяснявайки, че това винаги е било негова идея, а не на Трайков.
Всъщност обаче идеята за пръв път бе лансирана от правителството на Тройната коалиция.
„Вече се съдим с руснаците в Париж и в Женева”, припомни той взаимните искове, заведени от българския инвеститор „Националната електрическа компания” и руския изпълнител „Атомстройекспорт” (АСЕ).
Претенцията на руснаците пред арбитража в Париж е, че НЕК им дължи близо 58 млн. евро за поръчано, но неплатено оборудване за АЕЦ „Белене“, като от АСЕ заявиха, че обмислят възможността да увеличат сумата на иска си до 130 млн. евро. На свой ред НЕК заведе иск за 63 млн. евро срещу АСЕ в Женева за това, че компанията по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но не е сторила това в пълния му обем.
Трайков: Подходих твърде експертно към проекта
По-късно Трайчо Трайков посочи, че грешката му за АЕЦ „Белене“ била, че подходил твърде експертно и добронамерено към проекта, а той трябвало веднага да бъде спрян, но проблем била „глупавата“ поръчка на изработката на реактора от предишното правителство.
Той отново изрази становището си, че в сегашния си вид АЕЦ „Белене“ е вреден проект, той би могъл да е осъществим, ако се преработи и цената му е 4.5 млрд. евро, а не исканите от руснаците 6.4 млрд. евро. Според него, вместо да се строи нова ядрена мощност, по-добре е да се удължи животът на V и VІ блок в АЕЦ „Козлодуй“, което вече се прави. Така ще се гарантират мощности за производство на евтина електроенергия до 2037 година, когато вече и възобновяемите проекти ще са се изплатили и цената им ще стане много по-ниска. „Това в комбинацията на евтин газ от собствен добив дава сигурност на енергийните доставки“, коментира още Трайков пред БНР.
Референдум за ядрените мощности
Премиерът посочи още, че крайното решение за АЕЦ „Белене” може да се вземе само след публична дискусия и че ще говори с президента Росен Плевнелиев за възможността да се организира национален референдум за втората атомна централа и за шистовия газ.
„Защото примерно хората пък от Северна България, където строежът на АЕЦ „Белене“ ще доведе поне над 10 хиляди работни места и ще цъфне този регион безспорно, могат да кажат, че това е важно за тях“, аргументира се Борисов.
След срещата си с него по-късно държавният глава коментира, че ако се инициира референдум, въпросите в него трябва да са внимателно формулирани. „Ако кажем, че инициираме референдум за изграждането на ядрени мощности и кажем „против“, няма да има седми, осми реактори, каквито и да било реактори, където и да било“, посочи Плевнелиев.
Източник: Mediapool
