Проф. д-р Никола Чаракчиев
Български научен център – Чикаго
(Тема в развитие – 27 март 2012)
Въведение
Изложеният материал е една идея. Ние приемаме, че по-важни са тенденциите отколкото фактите и логиката.
СИНТЕЗАТОРЪТ
При развитие на човечеството постепенно се оформя хипотезата, че съществува една свръх функция, която направлява живота ни. Формира се хипотезата за наличието на „Синтезатор”. Понятието Синтезатор е обобщено понятие за свръх възможности, например – Природа, Господ, Бог, Създател, Интелигентен дизайн и други все още не дефинирани понятия. Даже реално такава функция да не съществува, въвеждането й позволява са се обясни и прогнозира развитието на човечеството, подобно на митичния „Хигс бозон” във физиката.
Синтезаторът трябва да се приеме като реално съществуващо понятие с функции близки или паралелни до познатото ни до сега понятие Създателят. Синтезаторът не може да се види, но той се грижи света да бъде хармоничен и последователен. Основната цел на Синтезатора е да следи и реализира нормалния цикъл в света. Светът възниква, развива се и умира. Този цикъл продължава периодично и безкрайно. Днес ние виждаме дискретни елементи от този цикъл: Големия взрив, Звезди, Бели и червени джуджета, тъмни дупки и т. н. За да осъществи този цикъл Синтезаторът се грижи времето да протича еднопосочно – от миналото към бъдещето и да не позволи то да се развива в обратна посока. Синтезаторът се интересува само от посоката на движение на света, но не и от детайлите. Всичко други действия в света са следствени и саморегулиращи се и вероятно те не са обект на внимание за Синтезатора.
Професор Стивън Уилям Хокинг (Stephen William Hawking ) казва „Бог съществува, но до сега няма данни той да се намесва в нашия живот” (по-късно Хокинг изказва съмнение в съществуването на Бог?). Ние предполагаме, че Синтезаторът съществува, но той се намесва в нашия живот, като стабилизира вселената и не позволява света (и човечеството) да се развива обратно във времето.
ВСЕЛЕНАТА
Синтезаторът управлява вселената. Синтезаторът съществува преди възникването на вселената с първоначалната си функция „Начало”. Светът и Големия взрив са възникнали преди 13.7 милиарда години. Този миг ще наречем Първи космически период. Започва Разширяване на вселената и този период е Втори космически период с предполагаема продължителност 30 милиарда години и може да се възприеме като втора активна функция на Синтезатора. Трети космически период може да се приеме Свиването на вселената и може да
се възприеме като трета активна функция на Синтезатора. След третия космически период следва повторение на космическите периоди.
File: Ch-GR4SV
