Докато Бойко управлява с вяра, народът ще е щастлив в бъдеще време
Напоследък България ужасно заприлича на теократична монархия. Не, не защото Бойко вече мяза на папа, а защото тази страна все повече се управлява само със силата на вярата.
Вяра, че един ден в Козлодуй ще издигне снага 7-и блок на атомната ни централа. Вяра, че гьолът край Белене ще се превърне мигновено в 1-ва газова централа. Вяра, че един ден ще построим за 5 млрд. долара пристанище, където ще се разтоварва втечнен газ от Грузия. Не че Грузия може да втечнява газ…
Хубавото на вярата е, че игнорира настоящето. Тя има чудното свойство да превръща бедната действителност в закономерност, преди да осветли бъдещето. „Аз съм прост и вие сте прости“, казва премиерът Борисов и публиката доволно премлясва насреща, защото вярата е въвела нова нормалност. Тази нова нормалност очевидно включва освен прост премиер и народ, който трябва да е доволен на 325 лв. в плик, а не на месечна заплата. Бог ми е свидетел, само и единствено безграничната вяра може да превърне в пренебрежими загуби онези 2 млрд. лв., потрошени по мегапроекта „Белене“, и в същото време да определи като лелеяна цел „осъвременяването“ на пенсиите с 5-6%.
Бедна била България?
Може, но за вярата важно е само и единствено щедрото бъдеще – задгробният живот, хилядолетният райх, развитото социалистическо общество, 7-магистрална България и т.н. Всеки, който гледа настоящето, примерно дупките по пътищата, недоосъдените бандити или оглозгания професор, е тесногръд фен на миналото. С една дума – неверник!
Хората, които имат доверие на ГЕРБ, сигурно виждат властта като място, населено с визионери. Или поне със смели мечтатели. Никой не може да сломи тяхната вяра в дните честити. Вижте президентът Плевнелиев – той говори за киберотбрана на републиката и превръщането ни във високотехнологична държава през следващите години… Миналата седмица същият този президент обясняваше как ще изградим велоалея по поречието на река Дунав, въжена линия между Царевец и Арбанаси. Как ще превърнем летище Стара Загора в гигантски хъб между Европа и Азия, ще имаме музей на Черноморието, а метрото ще довозва скиорите пред кабинковия лифт на Симеоново… Смели проекти, които могат да се реализират в обозримо бъдеще – през следващите 1-2 президентски мандата… Или бълнувания на човек, който няма никаква идея за реалностите в тази страна?
Аз го наричам управление с вяра
Открай време обществото се свежда до безформена маса, на която трябва да се подаде тема за размисъл. То, горкото, не може само да формулира приказките от дневния си ред, затова някой трябва да му помогне. Когато се срина проектът „АЕЦ „Белене“, умните глави край политиците услужливо измислиха, че „още утре започва да се работи“ по 3-4 алтернативни проекта. Вземаме от руснаците Белене, но им даваме газова централа; местим реактора в Козлодуй, като по пътя може да го продадем; строим терминали; проучваме за шисти, опъваме тръби, пазарим се за дупка в морето… Както виждате – вярата ни надскочи границите на родината и се превърна в геополитически феномен.
В демократични режими подобно плоско заиграване с хората е възможно само в един период – преди избори. Тогава обещанията на килограм и дори откровените лъжи са някак си допустими.
Тогава няма вяра, има само надежда
Но когато в края на мандата някой ви гледа в очите и ви обяснява как трябва да стискате зъби и да чакате след едно поколение от чучурите да текнат мед, масло и газ, трябва да сте наясно, че работите не отиват на добре. Защо, по дяволите, в тази страна не се роди поне един управленец, който казва „Хоп!“, след като скочи…
Признавам, преди време подобно „религиозно“ говорене ми беше забавно. София например има главен архитект, който периодично ме весели с плановете си. Бойко беше още кмет, когато Петър Диков смяташе да превърне Кремиковци в Лас Вегас, а района около площад „Възраждане“ – в „квартала на богатите“, които от своя страна всеки момент щяха да напуснат Бояна и Драгалевци и да заживеят в центъра… Диков, този ненадминат разказвач, периодично провижда магистрали по коритата на софийските реки; мостове и естакади, които отпушват „тапите“; метро до Перник; булеварди под булевард „България“ и т.н. И новИ националнИ стадионИ…
Но Диков е регионална знаменитост. Софийски уникат. Когато министър-председателят и президентът се опитват да вземат хляба на подобен талант, работата вече не е смешна, а трагично сериозна. Вместо трета година да повтарят как ще дълбаят Стара планина и ще прокарват 7 магистрали и още 7 скоростни пътя, как ще завършат втория лъч на метрото и ще подкарат третия, по-добре е хората от ГЕРБ да постъпят като царя – да обещаят, че ще свършат всичко това след определен срок от време. Примерно – след 50 години. Аз бих им повярвал.
Най-превежданият български поет зад граница Георги Господинов завършва уникалното си „Черешата на един народ“ с: „И тази година, дядовото, няма да има Априлско въстание“. Защо се сещам за това? Защото и това десетилетие, братя и сестри, няма да има нищо ново, което да е по-голямо от мол. Защото и през следващите години електоратът ще се храни с вяра.
Петьо Цеков,
в. „Сега“
