От 2010 г. външното ни министерство шумно стартира реформа, чиято цел официално е да се реорганизират българските дипломатически мисии в чужбина и да се оправи имиджът на страната в света. Като основни причини за посланическите рокади беше изтъкнат големият брой посланици, които били сътрудници на Държавна сигурност (ДС), и да се спестят пари заради финансовите затруднения на държавата във връзка с глобалната финансова криза. Тези дни стана ясно, че поне още пет посолства – в Литва, Естония, Индонезия-Сингапур, Чили и Венецуела, ще бъдат закрити т.г., а посланиците там официално ще бъдат отзовани, защото са работили за ДС навремето. Това става ясно от решения на Министерския съвет, подписани на 14 март от вицепремиера Симеон Дянков, който заместваше Бойко Борисов по време на злощастното му посещение в Катар. През 2011 г. Външно закри 15 посолства предимно в Латинска Америка, Азия и Африка.
Преди две години министър Николай Младенов обясни, че МВнР управлява 83 посолства, 6 постоянни представителства към международни организации, 19 генерални консулства, едно консулство и две дипломатически бюра. След новите решения посолствата ще станат около 70, макар че от Външно още не са готови да предоставят точни данни. Общо в задграничния щат на министерството имаше над 800 щатни бройки, като бяха наети допълнително още 400 местни граждани в различни страни. Почти 65% от бюджета на министерството отива именно за издръжката на тези представителства. Според проектобюджета, одобрен от правителството, т.г. министерството отново ще разполага със 106 милиона лева, както и през м.г. За осигуряване на допълнителни приходи е планирана продажбата на десетки имоти зад граница. Освен че остава със същите пари, външното министерство трябва да събере над 5 млн. лева повече собствени приходи според заложеното в проектобюджета.
През декември м.г. правителството прие нов Устройствен правилник на МВнР, с който числеността на целия персонал на ведомството се определя на 1350 щатни бройки. Това представлява намаление с 9%. Не е ясно обаче дали съкращението ще засегне само незаети щатни бройки, или ще има и реално съкратени. Външното министерство до момента не е обявило никакви конкретни разчети. Не е ясно и доколко от това ще бъдат засегнати администрацията в София и служителите в задграничните представителства.
За т.г. Външно смята да продаде поне 13 имота зад граница
Говорителят на МВнР Весела Чернева отбеляза наскоро, че това не значи допълнително съкращаване на мисиите ни в чужбина. Чернева допълни, че средствата от продажби ще могат да бъдат използвани от МВнР за капиталови разходи. В новия бюджет се предвиждат ремонти на две сгради – приоритетно това са посолствата на страната ни в Белгия и САЩ, които са в „конструктивно опасно състояние“. В Брюксел посолството ни се намира в затворена улица в парков район и според МВнР сградата е с конструктивни проблеми. От министерството обясниха, че са направени констатации от местна специализирана фирма, според които има индикации, че сградата е със занижена стабилност и товароносимост. Подобна била ситуацията и с мисията ни във Вашингтон. За сградата там също има изготвена техническа експертиза с точни предписания за наложителните ремонтни действия по конструкцията. Къщата, в която е представителството ни, се намира в центъра на столицата на САЩ, която била стара, с гредоред и имала конструктивен дефект. Цялата сума, предвидена за основни ремонти на имоти зад граница през т.г., е 1.38 млн. лв. За 2011 г. за текущи ремонти бяха предвидени 824 472 лв., а за основни – 615 000 лв.
Освен това ведомството на Николай Младенов трябва да изплати 5.5 млн. лева стари задължения, като с предимство ще се изчистят задълженията към Германия и Франция, натрупани през последните 30 години. Също така се търсят купувачи за сградата на бившето посолство и търговското ни представителство в столицата на Замбия – Лусака. Мисията ни в африканската държава е закрита още през 1997 г. Външно иска да се отърве и от сградите на две посолства в Южна Америка. Това са представителствата ни в Кито, столицата на Еквадор, и в Богота – столицата на Колумбия, които бяха официално закрити с решение на правителството през далечната 1990 г. Сградата на мисията ни в Богота дори беше ограбена преди няколко години, при което престъпници прокопаха тунел до изоставената сграда на българското посолство в Колумбия и необезпокоявани изнесли оттам всичко, каквото могат. За изтичащата 2011 г. се предвиждаше МВнР да има приходи от продажби на недвижими имоти за около 9 500 000 лева. Сумата обаче не беше изпълнена заради провалената сделка за мисията ни в Судан. Колко пари Външно ще получи от продажбите на имоти т.г. ще стане ясно, когато тези продажби се реализират на практика.
И ако за някои от тези страни важат аргументите, че там няма нужда от наши представителства, защото няма интерес към страната ни или няма голям брой живеещи българи, закриването на редица наши дипломатически мисии в Европа разбуни духовете сред тамошните български емигранти. През август м.г. Министерският съвет реши да разпродаде окончателно бившия комплекс на посолството ни в Бон – бившата столица на Западна Германия, и да закрие дипломатическото ни бюро там в началото на лятото (най-вероятно през юни). Засега от София не казват кога официално ще стане това, което обяснява защо в сайта на министерството бюрото все още е посочено като наша мисия в чужбина. Според различни източници досега българската държава е продала недвижими имоти в Бон за почти 2.5 млн. евро. Според Федералната служба за миграцията и бежанците
в момента в Германия живеят около 96 000 българи,
като само м.г. е пристигнало попълнение от около 21 000 души, които легално са се настанили във ФРГ. Съвсем друг е въпросът, че точният брой на сънародниците ни със сигурност е поне два пъти повече от официалните данни заради нелегалните ни емигранти. Най-много от легалните българи са се настанили именно в провинция Северен Рейн-Вестфалия, тоест в районите около Бон и Кьолн – около 37 932 души. Следва Бавария, където живеят около 23 000 българи, и на трето място е столицата Берлин с 14 000 души. Именно в тези три области доскоро имаше български дипломатически представителства – дипломатическо бюро в Бон, генерално консулство в Мюнхен и посолството ни в Берлин. Със закриването на бюрото в Бон сънародниците ни са изправени пред сериозен проблем, когато им дотрябва помощ от нашите мисии. Особено това важи за студентите, от които над 50% живеят и учат именно на територията на консулския окръг в Бон. Те са записани в т.нар. висши училища с образователна степен „бакалавър“ (Fachhochschule), като причините за това са получаваното професионално-практическо образование и относително по-краткият срок на обучение. Официално в Германия се обучават около 8000 наши студенти, като най-голям е броят им в Северен Рейн-Вестфалия (3552) и Бавария (2662). В Берлин техният брой е около 1800. Така, след закриването на дипломатическото ни бюро в Бон, студентите и другите българи ще трябва да пътуват поне 570 км до консулството ни в Мюнхен или също толкова до посолството ни в Берлин. Парадоксът е, че на тях ще им е по-близо да отскочат до мисиите ни в Брюксел или в Хага, които се намират на 200 километра от Бон, но на повечето тези мисии не им вършат работа. Външно все пак се надява да се сдобие скоро с имот в германския град Франкфурт на Майн, където да се открие консулство, което е заложено в бюджета за т.г. Франкфурт е избран както заради голямата ни диаспора там, около 4000 души, така и заради това, че е седалище на Европейската централна банка. Но засега съществено раздвижване по този въпрос няма. От Външно отбелязват, че има и няколко почетни консули. Но те не могат да извършват административни услуги. В същото време броят на българските сезонни работници в Германия през м.г. е нараснал с около 90% спрямо 2010 г. и тази тенденция се очаква да продължи. А с това и претенциите на нашите сънародници към дипломатите ни във ФРГ.
В Италия пък се намира другата ни голяма европейска диаспора,
която по неофициални данни наброява над 100 000 души. Там наскоро бе закрито генералното консулство в Милано, независимо че поне 50 000 българи, които живеят именно в Северна Италия, направиха подписка срещу тази мярка и я изпратиха още м.г. на премиера Бойко Борисов в защита на консулството. Първоначално от Външно съобщиха, че няма решение за закриване на генералното консулство в Милано, а само за връщането на генералния консул Гарбис Агопян, който има досие в ДС. По-късно от министерството все пак признаха, че закриват консулството, защото е едно от най-скъпите за издръжка. Тогава за сравнение те дадоха консулството ни в испанския град Валенсия, което обслужвало много по-голям район от този край Милано и обработвало с 60% повече заявления, а пък излизало много по-малко на данъкоплатците, уточниха от МВнР. От Външно обещаха, че българската общност в Милано, която е около 30 000 души, няма да остане необгрижена, без значение дали ще бъдат назначени консулски дни от Рим, или пък заявленията ще бъдат пренасочени към най-близката мисия в словенската столица Любляна. Така всички българи ще трябва най-вече да разчитат единствено на посолството ни в италианската столица, докъдето от Милано са 585 километра.
В Испания пък, пак по неофициални данни, живеят около 200 000 наши сънародници,
като най-много от тях са се заселили в областите край Валенсия, следвани от Кастилия и Леон и столицата Мадрид. Това е с поне 30 000 души повече, отколкото преди две години. Тогава около 40 000 нашенци в област Валенсия дори поискаха да се създаде българско училище в района, но без успех засега. Преди избухването на глобалната криза сънародниците ни в Испания бяха заети предимно в строителния сектор. Много малък брой от тях се завърнаха в България, като повечето предпочетоха да останат и да работят каквото им падне в Испания. Много от тях са в обслужващия сектор – хотелиерство, ресторантьорство, гледане на възрастни и болни хора. Разбира се, има и някои, които се занимават със собствен бизнес, главно в търговията. Има някои в туристическия бизнес, както и голям брой сезонни работници, които пристигат за бране на маслини, портокали, мандарини и ягоди.
През октомври м.г. българската футболна легенда Христо Стоичков официално беше назначен за почетен консул на България за испанските провинции Каталуния и Арагон със седалище в Барселона, в чийто футболен отбор той навремето игра. Стоичков обаче едва ли е голяма помощ за сънародниците ни, защото рядко напуска пределите на България, особено след като стана старши треньор на футболния отбор „Литекс“ в Ловеч. Така на практика обаче две наши консулства – в Барселона и Мадрид, където работят около десет души, обслужват административните проблеми на 200 000 българи.
Във Великобритания е другата наша голяма емигрантска общност, която е около 100 000 души, като най-много са в столицата Лондон – 39 000. За тях отговаря само посолството ни в Лондон. В САЩ пък живеят около 300 000 наши сънародници, като най-много са в Чикаго – над 50 000. За тях се грижат посолството ни във Вашингтон, Генералното консулство и Постоянно представителство в Ню Йорк, както и генералните консулства в Чикаго и Лос Анджелис.
Светослав Абросимов,
в. „Сега”
